Когато езика изпреварва мисълта.

  • 3 145
  • 48
Истерясах и се разкрещях на мъжа ми на улицата. Сега ми е сърдит.  Sad Оправдания имам много - бременна в 8 месец, съответно приличаща на лоена топка, детето е болно с висока температура, опитвам да работя от къщи докато съм болнични ... Беше просто неудържим пристъп за нищо. Той се върза и каза, че се държа гаменски. Много мрази когато се държа така. Извиних се, ама не можа да му мине. Сега на мен ми е криво. Понякога ми се случва езика да изпревари мисълта. На сума ти години станах, не мога да се контролирам в такъв момент. Знам, че се взема дълбоко въздух и се брои до десет, но просто не се сещам да го направя. Колкото повече километраж навъртам с егн- то толкова по-нетърпелива ставам. Опасявам се, да не ме намрази след време, че съм се превърнала в "дзвер".   afwitch Как си овладявате емоциите и позволявате ли си до плещите глупости, които не сте обмислили?
Виж целия пост
# 1
Щом си бременна в 8 месец, друго оправдание не ти трябва.
Иначе не е лошо от време на време да изпускаш парата. Все пак хора сме, а не роботи.
Аз пък това не мога да го науча, все дишам дълбоко и броя до 10, когато не сме сами.
Виж целия пост
# 2
Млъквам, затварям си човката, онемявам.
Щото почна ли, не знам докъде ще стигна.
Пуша. Много! Мълчешката.
Виж целия пост
# 3
Аз подпалвам.....пада ми пердето ooooh!
Хич не съм тактична....езикът ми редовно изпреварва мисълта...
Обаче аз вярвам,че един ден ще успея да започна поне броенето до 10...
 Но на теб ти е простено....Бременна си.. Grinning
Виж целия пост
# 4
Не ми се е случвало да крещя пред непознати...доколкото си спомням.Ако нещо ме е засегнал,предпочитам да млъкна и после в къщи ,да се разправяме.
От баба си  /лека й пръст/ знам едно ,тя казваше :"Ще се колите ли ,ще се бесите ли,от къщи навън да не излиза."И се опитвам да го спазвам,не заради хората, а защото аз бях навикана така демонстративно пред много хора от бивше гадже...ужасно е ,по-зле май не съм се чувствала.И се опитвам да не го причинявам на други.Дори на децата си се опитвам да не правя забележки пред хората.
Виж целия пост
# 5
     Не се и мъча да броя. Научих се направо да млъквам, че иначе прекалено много неща мога да кажа... Twisted Evil , а най-интересното е, че повечето не ги и мисля. Млъквам и излизам. А ако започна да говоря... и като се самонавивам.... няма нужда  Naughty
Виж целия пост
# 6
Мда, знаех си, че оправданието ми е добро за сега, ама  да не вземе да ми става навик. ..В други ситуации също ми се е случвало. Когато има някаква тема или човек, които системно ме дразнят, търпението ми е на долна граница. Тогава се изкушавам се да се заяждам чат пат. Остава само да допълня образа си с метла и брадавица на носа.
Виж целия пост
# 7
Да се включа и аз по темата, щото ми е болезнено близка.
Не знам дали езикът ми изпреварва мисълта, по-скоро не, но не умея да си го държа зад зъбите  Joy

За мен съпругът ми деликатно се изказва, че "имам проблем с контрола над гнева". Изблиците ми винаги са били страшни, роднини, приятели и прочее чак се стряскат. Добре, че не е много често. Не е истерия, а си е чист, нерафиниран, отприщен гняв. Обаче, откакто забременях, ситуацията се влоши в пъти. Започнах да скачам и на непознати. Не за нищо, де, но самоконтрол - никакъв.

Например, приеха ме преди месец в болница с кървене в 30 г.с., чаках почти 24 часа да ме прегледат като хората, накрая един лекар ме сложи на кушетката, грабна "слушалката" на ехографа и с удивление каза: "Бреееей, ама тва бебе било живо бе, да не повярваш".  Не мога да ви опиша какво последва. Вярно е, че си го изпроси, ама и аз едва не го пребих. На косъм беше, за вербалната агресия да не говорим.   

Та... бременността е особен период. Дано мъжът ти го разбира  Laughing
Виж целия пост
# 8
Щом си бременна в 8 месец, друго оправдание не ти трябва.
Иначе не е лошо от време на време да изпускаш парата. Все пак хора сме, а не роботи.
 

Еех Dincho явно и ние можем да имаме сходно мнение по някои въпроси Peace

Лично аз никога не си позволявам крясъци или някакви други прояви на афект на улицата или пред хората.
Но за това определено се тренира.
kalimbi sпоко,не е станало кой знае какво!
Виж целия пост
# 9
 Дошло ти е в повече и се реагирала, защо се чувстваш виновна ? На твое място бих си задала въпроса " А защо да нямам право да ми дойде в повече ?"
 
Виж целия пост
# 10
на всеки му се случва да изтрещи, въпросът е, че реакциите са различни. един се затваря в себе си, друг крещи и т.н. здравословно е да даваме израз на емоциите си, другото е подтискане на гнева и агресията, които ескалират ли, могат да станат опасни. аз съм от здравословните- крещя, когато имам нужда, но съм се обградила с хора, които не ми се връзват, и така си живеем в хармония Mr. Green
Виж целия пост
# 11
O, езикът ми твърде често изпреварва мисълта, но не и на обществени места. Там запазвам ледено мълчание, но се самонавивам още повече и после се разразява истинска буря(понякога за наистина незначителни неща). Embarassed
Всъщност няма за какво да съжаляваш-реагирала си емоционално, но си била искрена в яда си, а после и в извинението си. Постъпила си спред начина по който чувстваш нещата, била си себе си.
 А на съпругът ти ще му мине-не се тревожи, вероятно му трябва малко време да преглътне обидата-и той е човек, все пак.
Виж целия пост
# 12
Аз съм най-добра в тези случаи  Mr. Green. Лошото е, че не винаги си спомням какво точно съм казала, но важното е, че след бурята всички ме гледат в очите.
Не мога да те разбера защо се притесняваш, че ще те намрази след време. Сигурна съм, че си имала съвсем основателна причина да реагираш така. Понякога е необходима само капчица, за да прелее чашата. В твоя случай аз щях да съм сърдитата, че ме е предизвикал, но това съм си аз. Кофтито в случая е, че си го направила на улицата, но явно наистина ти е дошло в повече.
Виж целия пост
# 13
Не, не мълча. Винаги му казвам това, което мисля и чувствам. Дори да се сърди. Съжалявам, но не мисля, че премълчаването на проблемите ги решава. И не съм щраус.
Виж целия пост
# 14
И аз не мълча, ама само на него. За съжаление.
Ех, ако можеше по-често езикът ми да изпреварва мисълта, нямаше да съм насъбрала толкова болка в душата си и нямаше така често да посягам към шишето с успокоителните.  Confused Все тая в себе си, да не нараня някой, ама себе си нараних най-много.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия