Да живеем в хармония със себе си - дискусия

Niki1 разбрах

Аз съм съгласна с Clairette обаче.
Не става само за това,а и не мисля,че при Кюбит става дума за "безплодие" изобщо.Мисля,че и самата дума е доста неуместна.

Кюбит обезкуражаване усещам в теб.Започнала си да се бунтуваш вече.
Режеш с думи.

Вместо виртуална прегръдка за теб-Следвай мечтите си

И аз спирам,виждам,че нещата наистина се нажежават,а не би трябвало да става така.Поне не и в тази тема.

съжалявам ако не съм разбрала Clairette 

това е форум за алтернативна медицина, права си, и както съм споделила по- горе занимавам се усилено с йога и акупунктура. Къде видя, че съдя чуждите избори? Вклювам се само за неща, за които имам мнение и опит. И съвети не раздавам, когато нямам достатъчно информация 


EASpirit , лоша или не думата е безплодие. Съжалявам. Стерилитет е не по- малко обезкуражаваща. Кофти е- да. Неизяснен стерилитет е убийствена комбинация.
Благодаря ти все пак. По- добрата дума не променя ситуацията.

Кюбит, ти даже реагираш много спокойно...Миналата година като ми казваха на мен: "Не го мисли, явно не му е сега времето" си казвах на ум: "Лесно ти е на теб да го кажеш, гледайки отстрани." А когато и мъжа ми ми го каза няколко пъти вече подивях и един път даже го замерих с една купа със салата...защото няма съчувствие към мен. Обаче в крайна сметка разбрах, че това е .... просто трябва да послушам тея съвети. Иначе се изяждах сама вътрешно от болка...Знам колко ти е трудно и как ти е писнало да разискваш темата. Или поне си мисля че знам
Пожелавам ти именно в тази тема да се похвалиш съвсем скоро с двете чертички!


sladkish4e, Благодаря ти, сигурна съм, че и ти си такава!
Всяка майка е страхотна - такава каквато е !!!
При нас не е филм на ужасите...понякога е уморително, но то това се очаква.
А преди 3 години на мен също ми идваше да потъна някъде ...с две деца....а имахме и детегледачка даже!
Преместихме се в Канада и няма кой грам да помогне. Обаче точно това ми даде възможност да направя живота си такъв какъвто ми е удобно Така че да си го харесвам. А трите деца са просто част от него.
Много хора ме питат как се справям...аз мисля, че който и да е на мое място ще се справи - какво друго да стане? В крайна сметка намираш начин и се справяш

За мен едно нещо е важно - трябва да изпитвам удоволствие от живота си! Аз съм си го избрала, аз съм го направила такъв - значи трябва да си го обичам. Никой не е дошъл насила да ме кара да раждам три деца - щом съм го решила сама - трябва да се справя. И не само "да се справя" а да съм щаслива с изобра си. Затова си намирам причини да съм щастлива.
Какво като не съм се наспала или не съм свършила нещо което съм искала - нали нещо друго, което съм искала е станало?
Сега като гледам Карина си мисля - колко бързо растат...направо ми се струва със скоростта на светлината...и повече  никога няма да бъдат на 1 месец...на 4 години..на 6 години...ако пропусна сега тея моменти, никога повече няма да ги имам....голям праз, че не съм успяла да хапна на време и умирам от глад ... ако трябва ще ям ядки на крак

escorial накара ме да усмихна.

Днес видях едно много симпатично семейство.Бяха чужденци,майката буташе количка,а от двете и страни се бяха хванали още двама мъници.Бащата вървеше до тях и въпреки студа и пронизващия вятър изглеждаха много спокойни/не забързани и намусени като нас/,усмихваха се и се наслаждаваха на разходката си.

Та тази картина ме накара да направя сравнение с истеричните и изнервени майки,които срещам.

такава дискусия се е развихрила!
първо към Кюбит
имам приятелка,която чака дете от 15 години и не е първа младост
прави вече неща,които другите биха определили като "божия помощ"
за мен божия помощ означава сам да вземеш нещата в ръцете си и да повярваш в себе си
аз от нея по-позитивен човек не познавам-просто не спира да търси начин
тя си знае как и колко се отчайва понякога
знам,че е имала гинекологични проблеми,но днес я няма физическата причина за поява на дете
всички изследвания са в нормата
и все пак чакат,макар и болезнено всеки месец
знам и какво прави в момента за да помоли детето да дойде при нея

от тук натаък мога да пиша само на лични,Кюбит ако пожелаеш

escorial,

шапка ти свалям и май се повтарям с това определение

преди съм се чудела как се гледат 9 деца например-имаше една комшийка,не беше циганка
май се гледат едно друго и се учат на възпитание и послушание отгоре надолу,от голямо към малко
всичко е въпрос на избор
сега като се обърна назад и аз се чудя как съм се оправяла по цял ден с две малки деца,със задължителна разходка навън-за мен това беше жизненоважно,защото така съм възпитана
независимо от времето
само да не пада градушка
с пране,чистене и други домакински неща
нали знаете,че кучето скача според тоягата,а когато има желание даже  не се усеща лекотата,с която преодоляваш всичко
няма нещо,което да не можем да понесем след като сме избрали да сме тук,било то безкрайна мъка,огорчение,болка или пък радост
когато емоциите утихнат и започнем да възприемаме с благодарност живота и неговите уроци,тогава казват,че започваме да живеем,а не да оцеляваме

Кюбит, извинявай, че и аз се намесвам, но не мога да приема, че човек сам създава реалността си, особено в частта, когато са намесени интересите и на други хора. А в създаването на едно дете са намесени освен двамата съпрузи, баби и дядовци, лели и чичовци, въобще доста голям брой хора.

И докато ти въздействаш на себе си, мечтаеш и се надяваш, не знаеш кой друг от цялата рода на какво се надява и как влияе.

Звучи мистично, нали?

Иначе знам какво е в разгара на болката да ти казват - не го мисли. Нелепо е. Ако могат някак да те НАКАРАТ да не го мислиш, както е направил съпругът на escorial  - добре. Ако не могат да те накарат, да не приказват излишно.

Понеже вярвам, че човек сам си избира препятствията в живота, още преди да се роди, помисли, на какво те е научила тази болка? Не си ли научила вече урока? Защо продължава да те измъчва?

Уви, аз поне не познавам човек, който да е успял само с позитивизъм да се справи в наистина тежък момент от живота си. Искаше ми се аз да го направя, но не успях. Дано вие успеете да се справите. Може би моят урок е да се науча да приемам поражението си. 

petiai,
мерси
Аз се чудя...ти всякакви "интересни" приятелки имаш... като стане дума за нещо и ти все имаш някоя приятелка, която го е преживяла



О...аз не мисля, че може с позитивизъм...то в такива ситуации позитивизма направо липсва изцяло.
Според мен става само с подкрепа...
Такъв вид подкрепа, който ти позволява да бъдеш този, който ти се иска да бъдеш в трудната ситуация.

Ескориал,

Имам много интерсни хора около себе си!
не всички познавам от дълги години,понякога е нужно няколко думи за да разбереш,че има какво да кажеш и да останеш и след това
много познавам покрай заниманията с рейки,други просто идват в подходящия момент
за мен общуването е начин да изразя себе си,а понякога и да се "чуя" самата аз какво мисля
имала съм"приятелки",които все са били мрънкащи,недоволни или такива,които са мислели себе си за голяма работа
и двата типа вече ги няма
вече бяхте писали за това,че човек привлича край себе си това,което  сам излъчва в момента
ако това е нерешителност,нерешителни ще бъдат хората ,които ще му дадат урока

специално за това,което говори Кюбит нямам приятелка,която го е преживяла,имам такива,които чакат да дойде детенце
и сигурно няма формула за това
без да сравнявам,защото няма нищо общо ще кажа,че при мен,когато има повод за отчаяние нещо ме кара отвътре да търся начини за решение
и се оказвам с такива хора,ситуации,книги и други,които ми дават сламката,за която да се хвана и надеждата
после пак  е отчаяние и после пак надежда
и все някога разбирам,че съм получила много жадуваното от мен състояние не материално,разбира се
за едно такова чаках от 10 години

Много ми хареса това, Ескориал!  Снощи имахме с мъжа ми ужасно мил разговор, вече си бяхме легнали и имахме други намерения , но бебето не беше много спокойно и го взех много рано при нас в леглото и така плановете ни бяха осуетени Но пък за сметка на това отведнъж почнахме да си говорим за доста сериозни теми, аз споделих с него доста неща, които напоследък ме вълнуват, той сподели с мен неговите си мечти и стремления и се получи много мило и топло. Ние често си говорим, но отдавна не бяхме споделяли така съкровено като снощи и ми се стопли душата Та по този повод - и аз си харесвам много живота!
Кюбит
Лилибон, малко страшно звучи това, което казваш на Кюбит. Дано влиянията около нея са само положителни!

Точно това си мислех и аз тези дни. Миналата година по това време за първи път усетих зараждащия се живот в мен, а днес вече е на 6 месеца, почти напълно самостоятелен човек/.

Кюбит, не знам какво да те посъветвам, но аз определено съм за традиционната медицина при проблеемно забременяване. Сестра ми има същия проблем в момента и затова разбирам за какво говориш. Пожелавам ти скоро да се сдобиеш с желаната рожба, както и всички, които искат да си имат детенце .

Благодаря на всички за пожеланията.    Дано се сбъднат не само за мен, но и за всички чакащи момичета.

Lilibon, няколко пъти прочетох какво си написала. Поправи ме, ако съм те разбрала погрешно.
Не, не звучи мистично. На мен лично ми звучи като написано от човек с проблеми в семейството и/или с роднините. Извинявай, не искам да съм лош пророк или да те обиждам, но ти ме обиди с това, че предполагаш, че някой от моето семейство, без да го познаваш, може да ми мисли / влияе лошо.

Мислех да не пиша повече, но много държах да изясня горното както и факта, че не исках съвети от вас. Исках мнение. Някои все пак разбраха за какво става дума. 
Благодаря на всички. Човек винаги има какво да научи.

Кюбит, ти написа че медитацията ти помага.  Всеки ден ли медитираш?!

Аз сега покрай детето първия месец два нямах възможност да подържам садханата си, но в скоро време започвам отново.
Имам една позната, която сама излекува 60% рак на гърдата с разсейки. Пълен глад, плюс специални пранаями (мощни дихателни упражнения) и билки. Направи три сеанса от зимата до пролетта и сички това бе съобразено с лунните цикли. Когато отиде на контролен преглед, лекарят й каза че са й объркали диагнозата и рак няма. Тя не им е обяснявала какво е правила, за да не я сметнат за луда, не е имало смисъл.

Не ти го споменавам това, за да те насоча точно този метод, но знам че всичко се променя и когато човек (като тази моя позната) има силно и непреклонно намерение, то ще се реализира.

Момичета, един филм, който е точно по темата:

Аюрведа: Умението да живееш
Ayurveda: The Art of Being
Индия / Германия / Швейцария, 2002, 102'
Режисьор и сценарист: Пан Налин
Документален, със субтитри, английски


Филм от режисьора на Самсара - Пан Налин, който пътува из цяла Индия и следва няколко индийци, практикуващи в нашето време на свръх модерните технологии вероятно най-старата холистична медицинска система в света – Аюрведа, начин да се балансират душевното и физическото здраве.

http://torrentbox.com/torrent_details?id=90563

Shivani, благодаря за линка с филма   

А сега да попитам нещо за прочистването:
То е ясно, че не може да се прави прочистване по метода на Л. Ковачева докато кърми човек. Въпросът е как все пак да се направи прочистване?!?
Живот и здраве, смятам да кърмя Мартин поне докато стане на 2 (ако той не се откаже сам по-рано), а вече си мисля за следващата душа, която искам да призова тук, и ми се иска и за нея да приготвя такова чисто тяло, каквото предложих на Мартин.
Мина повече от година от последното прочистване и в това време е имало и замърсяващи фактори - основно под формата на храна - разни нещо в лъскави опаковки 

Напоследък си мисля, че с най-голямо удовелствие и радост бих износила, родила и кърмила още 10 деца, обаче с частта "отглеждане" хич не се справям така добре, затова ще ми се наложи да се огранича до 2-3 

Меги, филмът е готин.

Прочистването - аз лично сега докато кърмя смятам да подновя прочистването на дебелото черво, веднъж седмично. Методът е според йога. Правила съм го дълго време преди и мога да кажа, че е много добро нещо. Особено в комбинация с дихателни упражнения по време на пълно гладуване има бърз и невероятен ефект. Но сега ще се огранича само с едно прочистване на д.черво.

Храните в лъскави опаковки ги има и при мен понякога, но не трябва да се вманиачаваме!