Усещане за .... любов.

pasinet , страхотна тема  Поздравявам те !!!
Прочетох много внимателно написаното от теб ... колко хубаво си го подредила само ...
Горе - долу отсях тези въпроси на които мога да отговоря -


Не съм много романтична , даже никак ... не мога и много добре да изразявам с думи това което чувствам , но все пак -
Разбрах , какво е истинска любов , когато срещнах истинската си половинка  Дотогава не вярвах в тези неща ... вярно е и още как . Още като го видях разбрах , че е той ... Така както съм треперила преди среща с него , не съм вярвала , че е възможно . Лягах и ставах с неговия образ пред очите ми / всъщност още го правя , макар че не сме заедно /, всичко което правех беше заради него ...Бях готова да срина целия свят , който бях изградила , за да съм с него ... За добро или лошо - не го направих .
Толкова си приличахме , че чак се плаша и сега като се сетя колко сме еднакви .

Това беше реална любов , твърде далеч даже от идеалното ... Най - лошото е , че беше невъзможна и забранена .Още не мога да го преживея . Имам чувството , че е с мен все още , макар че не е ...

За съжаление се наложи да избирам . Избрах ... пак има любов при мен , но част от сърцето ми го няма . Няма и как да се възстанови .
Честно казано на никой не пожелавам да изпита такава любов . Голямо щастие е , но и голяма мъка ...
Така отговорих и на третия въпрос всъщност - тази любов има най - голямо значение за мен и ще остане единствената ми такава .

Има толкова много начини да се опше любовта, но за мен най-изразителният е поезията,за това ще ви напиша едно стихотворение на една млада авторка , което за мен в два стха описва любовта много точно.
                   

                  ПРОСТО
Просто длан, в която да се скриваш.
Просто поглед, в който да  заспиш,
Просто устни, от които се напиваш.
Силует, със който да мълчиш.

Просто някой, някъде и нещо.
Просто символ и вълшебство.
В този свят на думи и на вещи
да усетиш нечие усещане.

Поздрав и от мен за хубавата тема, заедно с пожеланието просто да усетиш любовта! Защото според мене тя се усеща, а не се "решава" рационално.
Средностатистическият човек осъзнава, че е обичал обикновено, когато е изгубил или е на път да изгуби онова, което обича. Факт. Прави неща, които не би правил - така разбира, че изпитва нещо си, което нарича любов.
Не знам какво би убило моята любов, както не съм сигурна какво и е нужно.
Не знам също какъв процент от щастието ми заема тя. Не съм убедена, че това е Любов всъщност, а не нещо друго, замаскирано като такава.
Някъде бях чела, че любовта е измислена от евреите, които искали да правят секс безплатно
Питаш дали близостта е любов - хм, чувствах близки колеги, с които бяхме екип пет години. Не защото сме били приятели, просто защото сме били заедно. Любов ли е било това? Не знам. Знам само, че съм готова да им помогна, ако някога имат нужда от мен.
Виж, близостта с любимия...Вазов е казал - "Очи, които не се виждат, забравят се". Невероятно е усещането да се събуждам сутрин до него...да ме прегръща...изобщо - невероятно е просто да сме заедно. Да, обичам тези моменти на близост. Това е една слънчева за мене взаимност, която ме прави щастлива. Но аз пак не знам дали е любов, знам само че се чувствам добре и ми е едно такова....леко и спокойно.
Вече спрях да категоризирам нещата, да ги квалификацирам и да имам разни графи за такива фундаментални чувства. Огромен товар падна от мен, щом си окастрих изискванията към света.
И дишам по- леко, повярвай ми.
Из Интернет има много неща за любовта, на които съм се удивлявала.
За финал ще ти дам нещо, което би могло да ти послужи за отправна точка:
Има любов, която не забелязваш, защото тя толкова леко докосва студенината на ежедневието, че не би могла да го промени ако някой не и подаде ръка. Има любов, която връхлита като торнадо и след нея остават само разбити мечти и остатъци съществуване. Има любов, която чакаш с дни, месеци, седмици и години, а тя все не идва и не идва, обречена на несъществуване... Има любов, която се колебае дали да премине прага на настоящето и понякога го прави, а друг път просто си остава в бъдещето... много често завинаги...
  Има обаче такава любов, която независимо дали ще се случи или не, променя съзнания, срива стени, върши чудо след чудо. Тази любов понякога адски боли, а друг път те задъхва от щастие, понякога те води, а друг път е сляпа, понякога те убива за да те възкреси или да те погуби завинаги.
  Такава любов не можеш да предизвикаш, нито пък да търсиш или пренебрегнеш. Не можеш да я пропуснеш край себе си незабелязано... Когато се случи ти просто знаеш, че това е ТЯ... знаеш, че животът ти тръгва в нов коловоз - знаеш, че нищо няма да е както преди... знаеш, че дори самият ти няма да си вече точно същия...
  Това е ИСТИНСКАТА любов - тази която остава дори евентуално да си отиде някой ден - остава в някои от пукнатините на сърцето и напомня за себе си с меланхоличния си ревматизъм. Остава в погледа и влагата в очите, остава в сънищата и спомените - остава едновременно в миналото и бъдещето... Защото само тя умее това...
  За тази любов си струва всяка саможертва, всяка възможна или невъзможна цена, всеки миг и всеки дъх от краткото ни и чупливо съществуване. Дори ако тази любов опустоши сърцата ни завинаги...
  Тази любов идва за да остане и за да ни промени и от нас зависи дали ще ни възвиси или погуби. Идва в косите на едно момиче и очите на едно момче, в сплетените им ръце, в една прегръдка или едни докоснати устни...
  Аз търся тези коси, които могат да ме накарат да забравя слънцето, вятъра, себе си и да копнея докосването им. Търся това истинско усещане, което може да ме накара да живея истински. То може да е трудно, да изглежда невъзможно, да боли, но аз знам, че си струва, защото да избягаш от това е непростимо. Може да го чакам дълго, да го преследвам седмици и месеци, да ме обливат съмнения и колебания... може дори да боли непоносимо, но... аз знам, че това е ТЯ - усмивката на Любовта. И вярвам, че любовта ражда любов...
  Ще чакам онзи ден, в който ТЯ - ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ ще се сгуши до мен и... ще остане... Не зная къде и кога ще бъде това, не зная колко път ще сме извървели заедно или отделно. Не зная дали ще мога да и се порадвам толкова, колкото ненаситната ми жажда за нежност и щастие би искала, но стига това да се случи преди последното ми издихание, значи е имало смисъл и не съм изживял живота си напразно. Дори ако този последен дъх е цената, която трябва да платя за да го заслужа...

За мен любовта е преди всичко сигурност и доверие.Страстта и опиянението може би стихват с времето и битовизмите, но това, което крепи една душевна връзка, е именно чувството, че има на кого да споделиш ,има кой да те подкрепи безрезервно...без въпроси, без упреци.Исках да напиша толкова много неща, но думите не могат да я опишат.Тя не се обяснява.Или я чувстваш, или не.

Не че се заяждам, но сигурност и доверие са си сигурност и доверие, защо ги наричаш любов?
Да има с кого да споделиш, да искаш "безрезервна подкрепа"...мама може да свърши същата работа, а домашния ти любимец със сигурност няма да те пита нищо ако му споделиш съкровените ти тайни. И няма да те упрекне също.
Думите не могат да я опишат, но ти визираш неща като сигурност и доверие. Прекрасно си описала какво е за теб любовта.

   За мен любовта е нещото, което ти напомня че си жив. Което те променя изцяло - като се започне от блесналия поглед и се завърши дори до вкусовите рецептори. Любовта е химия, физика, математика ... любовта е цяла вселена - неизследвана и неопозната до край. Тя е нещото, което може да ти разбие представите за самия теб на пух и прах само за миг. Ако й позволиш...
  Аз съм щастлива и се чувствам късметлийка - срещнах мъжът от мечтите си, омъжих се за него, всеки ден по десетки пъти си казваме "Обичам те" и се оглеждаме в очите на нашите прекрасни деца. 
  Аз живея в къща, където има много любов. Аз обичам и съм обичана жена.
 

Мила elizabeth18 не ,че се заяждам ,но авторката на темата е подчертала, че трябва да споделим нашето разбиране за любов.Цитати мога да напиша много  , но не това е замисълът.Позволи ми аз да решавам какво и на кого да споделя.Нека не разваляме прекрасната тема с дребнави закачки и наддумване.

Сутринта ме целунаха. С любов. Така е години наред. Но любовта има още много измерения.
Важното е да я усещаме и да благодарим на господ, че я има.
За всеки човек дошъл в живота ни, който ни е вдъхновил, развълнувал и направил по-добри чрез своето присъствие.

Любов-няма дефиниция ,за това чуство...То е най- сложното чувство , и завиждам на всеки който го е усетил,преживял...Има влюбване ,обич,тръпка в сърцето ,и всички голями любови ,които сме преживели.Но 'голямата 'любов 'как да разберем, като сме още толкова млади . ще следя темата ,дано някои сподели тайната(децата -без тях )-на усещане за любов .

Да точно това исках от темата.
Аз също съм усещала по различни начини любовта и не бих казала, че само една любов, била тя и най голямата е единственото, което е от значение за мен.
Любовта на всеки е различна, за това ми се искаше да видя другите как я чувстват, как я показват. В някои от отговорите прочетох неща много близки до моето усещане за любов.
Видях, че за някои по важната и съществена част от любовта е по скоро чувството, че са обичани, други, че са срещнали човек много еднакъв с тях и т.н. Различни неща и все са любов.
За моята най важна любов е подписът ми, за един човек, който ме промени и ще бъде завинаги в сърцето ми. Един човек, пред когото никога няма да имам правото да сложа определението "мой", освен когато казвам "моята голяма любов "...

pasinet  Точно това ми беше идеята-да покажа моето виждане за любовта...явно не бях разбрана правилно.Разбира се, че усещането не го омаловажавам, но това, което искам от любимия е когато ми хване ръката да се почувствам най-силната на света, да знам, че с него мога да преодолея всичко.

Всъщност някак за това при първия прочит разбрах, че е темата. Да покажеш преди всичко как долавяш, че те обичат. Не за любовта по принцип. Така е като върша сто неща едновременно  .
Иначе свързвам любовта с желанието за живеене, някак почти еднозначни са ми любов и живот.

Ами всъщност неправилни начини има. Според мен такъв е начина,по който се отнема свободата на другия,по който честичко всички ние бъркаме любовта с притежанието.
Замисляли ли сте се до колко бихте позволили на другия да е самия себе си, докато е обВързан с вас?
 Иначе усещането за любов е състояние, в което съм щастлива с човека до себе си:)

Да , замисляла съм се . Любовта за която писах по - горе , беше моя само защото съумях да и дам 100 % свобода . Без въпроси и без натяквания .
Ако той се беше променил под мое въздействие , нямаше да е същия и аз нямаше да искам да съм с него . А повярвай - не беше лесен за издържане 

Според мен пък никой не може да ти отнеме правото да бъдеш себе си. Понякога хората съвсем доброволно се променят в рамките на една връзка. Тази промяна пак е част от някаква външна изява на вътрешно себеусещане. Когато двама се обичат, често губят представата къде свършва единият и  откъде почва другият.