Лошите деца стават лоши възрастни

Именно.И какво да правим,когато се изправим лице в лице с такъв проблем.Как да предпазим децата си от него?

това и zа мен е голям въпрос ... "какво ще направя, ако се случи..." , "как ще е правилно", "кое ще подейства ..." не zнам. До сега при каквито и да е проблеми съм реагирала според ситуацията, поzнавам си детето и интересите му и ... налучкава. Иначе можем да дръпнем по един курс по педагогока и психотерапия 

Четох по-нагоре за генетично лоши деца и това ме провокира да пиша.
Иначе, надали има някой, който познава детето си, по-добре от самата майка.
По спомени и аз бях много дива в пубертета, имах приятели, които бяха определяни като "лоши" деца,
слава богу всичко отмина, и сега са свестни хора.
Но пък има и наистина зли хора, за тях не знам, кога се проявява тази злоба, не се ли забелязва от родителите, или се забелязва и подминава. 
Според мен, тези хора които успяват да преразположат децата си, да споделят, по-лесно ги контролират.
Аз например не споделях, и това е било голям проблем за майка ми, но тя не ме е предразположила. Затова пък споделях с леля ми, която съответно уведомяваше моите родители, и те знаеха какво се случва с мен.
Доверието на детето към родителя е в основата  на решаването на много проблеми
А как ще реагирам ако се случи...дано не се случва, от сега не мога да предвидя реакцията си, и не искам да мисля лоши неща, за да не ги привлека към мен.

От там тръгнах и аз- това е важното във въпроса- какво правим ние при такива ситуации, а не кой е виновен от миналото. Голямото дете- нито можеш да му заговориш, нито да му се скараш, нито да го опердашиш. Познайте, ако го направите какво ще последва? Истински "лошите" деца рядко откликват на разговор, ако откликват- явно не са още достигнали дъното. Ако такъв един разговор не помогне моето лично общение със съответното дете е до тук. От там- нататък- родители и институции. Не виждам иначе на къде.
Честно казано не бих се поколебала да се жалвам в институции- Педагогическа стая /в други теми ме питаха още ли има- дадох нормативи/, Агенцията за закрила на детето /имахме момче в квартала с родители в чужбина- то определено следва да се прибере и за него да се полагат грижи, а не да не ходи на  училище и да пие бира по цял ден пред блока/. Тормоз /системен/ в училище от такова- ако учители, директор и родители на хлапето не могат да направят нищо по въпроса отново бих сезирала институции, бих си преместила дори моето дете от там, защо да страда? Въпросът е сериозен и точно на там и на мен ми се искаше да си поговорим.

Родителите забелязват отклоненията или късно или не се вълнуват и не предприемат своевременно мерки. Причини- много.

златната среда, във възпитаването на детето. 
Нито да си прекалено строг и обсебващ, нито пък да му отпуснеш края и да си прави каквото иска.
Имам примери и за двата случая.
Моя роднина от малка е сама по нощите, разведени родители и майка работеща нощни смени.
В тях бяха нон стоп купони от 10 годишна възраст, много на зле тръгнаха нещата.
И сега си плаща много тежко и тя и майка и, за годините алкохол, секс, наркотици и каквото се сетиш.
ако и кажеш нещо напреки, крещи вика, обижда, но всъщност е много лесно ранима.
За съжаление за нея е вече късно, да бъде възпитавана.
Сега страдат майка и, и мъжете и (казвам мъже, защото просто ги прогонва, един след друг, със скандали, обиди и т.н.)
Та тя до 10 години беше много добро и възпитано дете, после се промени, годините минаваха, майка и казваше, още няколко години да поработя, после ще и се отдам изцяло, и когато дойде този момент, беше вече късно. Дъщеря и се изнесе....и така.
Не ги критикувам, все пак сама си е гледала детето, не го е оставяла нито гладно нито необлечено, но липсата на внимание от майката е за мен проблема, при тях.
сега си скубе косите, но вече не може да направи нищо.

По същият начин е и кгоато има прекомерен контрол, обсебваш детето, не му позволяваш да излзиа, да диша, да се развива....
Пак имам пример, приятелка, от малка я заключваха да не излиза, ако закъснее я биеха, не и даваха никакви пари, за да не харчи за глупости. И по-зле стана, много малка избяга от вкъщи, след това и други проблеми, решението (не знам защо, но винаги така се случва) е алкохол и момчета, и в един момент, детето потъва. Само че тя е много силен и борбен човек, успя да се измъкне от блатото и да започне да контролира живота си, но не всеки успява.

Много трудно се уцелва границата, между двете състояния. Това което съм направила във втория случай е да помогна максимално и с думи и с средства, най-вече с рамо. Но знаех какво се случва, ако не знаеш, не можеш нищо да направиш.

Не знам дали сте се замисляли за родителите на наркоманите. Преди си мислех, как може, тези родители да не виждат какво става, вени, зеници, поведение, изчезване на вещи и пари от дома. Къде блеят. Явно или децата са много изобретателни или родителите много заети със своите грижи.
За да стане едно добро дете, изведнъж лошо, в пубертета, то е подтикнато от нещо. Среда, дрога, алкохол, любов. Претърпява някаква промяна. ако успеем като родители, да я видим навреме, може и да успеем да предотвратим лошото.

В този ред на мисли и аз не бих се поколебала да уведомя когото трябва, но винаги първо родителите, ако има начин.
Малее колко изписах 

Да първо уведомяваш родителите , после ако те е грижа помагаш със каквото можеш и съвети, но не мога да си предсатвя полzата  от враждебно настроени околни, които сочат детето с пръст, искат да го гонят от училище и подобни . Може ли подобна еракция да помогне?
Та това се опитвам да обясня цяла тема, че има начин, но той не е нарочване и обиди към детето, то е потърпевшо. Ако някой го е грижа да се погрижи правилно.

Помощта е лесна на думи, особено изразена общо в това понятие, без конкретика на съдържанието му. На практика не можеш да помогнеш на човек, който не желае да получи помощ от теб и над когото нямаш власт да наложиш какво следва да е поведението му. Това не е две годишно дете, все пак.
Моята "помощ" би се изразила в използването на легални средства в изброената вече поредност. Не виждам друг да е писал нещо друго конкретно.
Враждебното настроение е напълно в реда на нещата, когато си потърпевш и не можеш да противодействаш, нито да стопираш насрещната агресия с мирни средства.

Жабке,стига вече с тези нарочвания и обиди,бе жена!Кой е обиждал и нарочвал?Това само ти го казваш,незнайно откъде го измисли.За стотен път ще ти кажа,че темата ми е за това,че има лоши деца,както и има лоши възрастни.Възпитание ли е,ген лие,не знам,но има лоши деца.децата не са ангелчета небесни,имат си характер и не всички са добри,послушни и възпитани.Това ми е мисълта.Уби ме вече с това нарочване. Чао,излизам в уикенд!

Не виждам защо непременно трябва да слагаме рамки на разговора. Все пак не сме в съдебна зала, да обсъждаме предмета на конкретно дело. На мен ми е интересно да чуя размислите на всички дотук.

Две са нещата, които страшно ме вълнуват. Първо, как да възпитавам децата си, така, че да станат добри, а не лоши хора, и въпреки това да оцелеят и да бъдат щастливи в тоя вълчи свят.
И второ как, ама как да постъпвам с онези деца, които решават да тормозят моите, когато родителите им не се интересуват от това, а учителите и директорите вдигат рамене.

Веднага ще ти кажа защо:
-Липсата на конкретен предмет на обсъждане размива темите и същността им остава изгубена. Тогава няма нужда от теми и става обща говорилня;
-Когато не се разбере един въпрос и една тема, се започват безсмислени дебати, пораждащи още по- безсмислени спорове, като този от настоящата на предходните страници, който нямаше да е налице, ако просто се говореше по поставения проблем;
-При всяко общуване и зададена тема е нормално да се обсъди именно темата. Още повече ако има и зададен въпрос. Когато питам някого дали е гладен, не очаквам той да ми заразказва за белите мечки и да не ми отговори;
-Поставен е сериозен въпрос, на който не виждам много конкретни отговори или видях такива на последната страница и няколко- на предходните /като изключим спора/.

Ето и temida пита нещо конкретно. Ако взема да й заразправям как родителите на тормозещите детето й хлапета били виновни или че то било такова по наследство, дали тя ще е удовлетворена? Твърдо не би била. А отговор вече има даден и по темата, отнасяща се до въпроса, който има отношение към нея. По първия въпрос е нормално да няма тук отговори, има други теми посветени на това. Друг може да реши тука да си пита за захранването и за развоя на побоя над учителката по английски. Затова темата е важно да се формулира и съответно участието да се концентрира върху нея. Иначе си има клюкарник за "общи лафове" и т.н.
Нито е интересно, нито забвно, нито полезно да се водят нескончаеми спорове, които нямат много общо с темата, като например дали авторката я била написала за да се оплаче от това, което й се е случило /или нещо такова беше, което прочетох/. Пише жената, пита, дава пример. Винаги има някакви рамки.

Разбира се може и да не се спазва това, както и други правила, но тогава ще следва да се търпят последствията- загуба на време в излишни спорове, липса на реална комуникация при такова едно "говорене на различни езици", което не е от полза нито на авторите на теми, нито на останалите участници в тях.  Правила има при всяко общуване, не само служебното.

Много се е изписало по темата....По принцип обобщенията са излишни и не вършат много работа. Всеки казус е много индивидуален и се работи индивидуално. Определението лошо дете не е професионален термин - такова понятие в педагогиката или психологията няма. Но от морална гледна точка, както и от религиозна, понятията добро и зло са много на място. В този смисъл злото "ходи" и по децата. А дали ще стане лош възрастен? Може би най-вероятно да, но да отречем възможността за коренна промяна е нелепо. Има много примери за промяна в човешкото сърце.

Един от успешните начини за реагиране когато около нас има деца с поведение, което смущава, пречи или наранява другите е да се потърси външен, оторизиран авторитет, който да заяви ясно пред детето границите, които са преминати. Ако е в училище - съветник, директор; ако е на площадката - всеки свидетел също може да постави границата. Отделно работа с психотерапевт. А ако семейството е религиозно и с духовно лице. Това са все външни авторитети, чиято задача е да направят вярна диагностика и подходящото лечение. Казвам външен понеже проблемът в детето никога не е извън семейството. И ако родителят е част от проблема трудно би се справил сам. Затова дори родители, които самите те са специалисти, например, търсят други такива ако имат проблем със собственото си дете. У дома си само родител.

Жабата е права, че не може просто да се лепне на едно дете етикет "лошо" и да се отпише, а трябва да се види какъв е проблема и как може той да се разреши. Ето заключението на статията от линка по-горе, ако някой е пропуснал:
"Ръководителят на изследването Йън Колман от университета в Албърта, Канада, казва, че изследването подчертава необходимостта от изключителни усилия, за да се помогне на тийнейджърите, чието поведение по-късно може да струва скъпо както на тях, така и на обществото."

Друг е въпроса, че ако на родителите не им пука, в повечето случаи не може да се направи много.

   
  Има шанс и за такива деца, в момента, в който се отделят от семейството си и вече пораснали заживеят собствен живот. Това са особено случаите на деца, които наистина по природа не са били "лоши", а не им е било обърнато внимание навреме.

 

Точно това е въпросът, че ако родител допусне детето му до гимназиална възраст да върви в такава посока, за мен не е ясно кое, освен специализираните институции, би могло да го убеди да си свърши от там- нататък работата, съответно да убеди детето- вече юноша, че се нуждае от помощ и тотална промяна в  поведението.
Знам нивото и начина на работа на институциите у нас в момента, определено не се чувствам удовлетворена от дейността им. Не съм за тоталната им намеса в личния и семеен живот, но тя понякога е крещящо необходима, именно за да се избегне последицата, посочена в заглавието. Примера, който дадох- момче, неходещо на училище и пиещо бира по цял ден пред блока, прави глупости, родители- в чужбина, гледа го някаква "кака", то попада в точно тази възраст. Определено аз не мога нищо друго да направя, освен да сигнализирам където е нужно за дете без надзор. Въобще не става въпрос за нарочване /това лично аз нямам намерение да обсъждам/, знам какво прави редовно детето. Нито ще го хвана за ръка да го заведа на психолог, нито мога да се заема аз с възпитанието му. Там,  където родителите очевидно не могат да се справят следва да се справи именно държавата, това е неин ангажимент. Моят свършва до подаване на сигнал.
Вие какво конкретно предлагате? Питам, въобще не се заяждам. Споделете личен опит, би било интересно и полезно х/говорим когато се намирате от страната не на родител на такова дете, а на страничен човек или родител на засегнато от лошо поведение дете, такъв пример беше дала Стефани именно.
Сега се сещам и за друго. Когато става въпрос за момчета на такава възраст, изтървани от към възпитание, лично аз имам наблюдения, че те са склонни да общуват по- добре със съпруга ми, отколкото с мен. Те се чувстват вече "мъже" и харесват да бъдат възприемани като такива. Поради това един разговор с тях "по мъжки" съм виждала, че върши хубава работа- без караници, без обиди, без сочене с пръст и забележки, просто разговор- твърд с ясни искания. Пак да подчертая- когато хлапето не е вече стигнало много далеч в антисоциалното си поведение.

Какво значи лоши деца, лоши възрастни?!
За мен едно може да е добро и напълно в редна на нещата, за друг точно обратното.
Нямам претенциите да си възпитавам детето да е в услуга и синхрон с всички. Интересувам да той да е добре, да се чувства щастлив и разбран и ако се появят проблеми да се стремя да ги решавам в негов интерес, а не нечий друг ,пък бил той и на цялото общество.