Кое е най-ценното нещо което си донесохте от България?

  • 5 100
  • 65
# 15
Мен малко ме е срам направо, защото нищо типично българско не съм си донесла- нито икона, нито гювече Embarassed
Иначе взех подаръци от приятели, които получих преди да тръгна, които бяха предвидливо дребни като размер Wink , няколко книги(останаха още непрочетени, но мисля, да си ги прибера и тях) и може би компютъра ми е най-ценния, защото там са всички снимки на близки и приятели, които почвам да копирам и слагам по стените.
Виж целия пост
# 16
Донесох себе си.
После си донесох един китеник,подарък от майка ми за сватбата.С него се завиваме,мъжа ми много го
харесва.Майка като чуе,че в Холандия е студено и все ни праща изплетени от нея вълнени чорапи ( аз не ги нося, но мъжа ми много ги харесва).
Имаме едно любимо магазинче за сувенири и всеки път си носим по нещо от там-красива солничка с подправки,покривки за масата,каренца,различни билкови чайове.Тази година искам да си донеса медено джезве на поднос с две чаши.
От сватбата имам гювечета,които всички гости много харесват.
Най-ценното,което си донесох обаче си остават спомените.
Виж целия пост
# 17
книги и продължавам да мъкна...
 чубрица и продължавам да мъкна...
гювечетата... и наскоро един голям гювеч Crazy
имам няколко картини...
2 престилки от пра-пра баба ми ( не ги ползвам Mr. Green Mr. Green)
и снимките, разбира се Flutter
Виж целия пост
# 18
не мога да се сетя да съм взела нещо специално, което да носи българския дух... и т.н.
най-ценното нещо, което съм донесла е един гоблен, който не е с български сюжет, избродиран от майка ми. иначе и аз си нося подправки, книги, имам дори гювеч:-)))
Виж целия пост
# 19
хъс да успея Peace

иначе и аз като другите-книги, икони, картини (подаръци за сватбата) и една покривка, която баба ми ми е изплела на една кука (много ми е ценна)
Виж целия пост
# 20

най-ценното нещо, което съм донесла е един гоблен, който не е с български сюжет, избродиран от майка ми.
за сега семейния гоблен си стои при майка ми.. но итой ще прилети в даден момент Crazy
Виж целия пост
# 21
Голяма част от книгите ми, гювечета, джезве и чашките за кафе към него (джезвето е в ежедневна употреба) една битова покривка; следващият път като си ходя ще търся нац. носия за голямото синче. Старите семейни снимки - започнах да ги сканирам. Одеала, от тези дебелите и тежките, цял екшън е да се изперат, но..вършат чудесна работа. Ако можех, бих домъкнала още ценни за мен неща, стига да има къде да ги складирам ooooh!
Виж целия пост
# 22
а да-имам глинен гювеч във формата на прасенце, много си го обичам!
в него готвя капама!
Виж целия пост
# 23
В началото не можах да донеса нищо друго освен лични вещи насам, заради ограниченията за багаж.
След всяко посещение във България нося детски книги за синът ми, моите няма къде да ги складирам тук. Един ден и тях ще ги донеса Grinning А иначе от нашите всеки път получаваме типично български подаръци- икони, гювечета+ битови чинии, подправки, билки, ръчно изработен кристал. Имам и един сребърен поднос със сребърни чайници и захарница подарък от тях, не са български, но за мен са ценни защото са ми подарък от нашите Heart Eyes.
От баба ми подаръците са плетени карета на една кука. Имам и разни покривки- подарък.
От приятели нося разни сувенири, като дървени лъжици, розова есенция, везани кърпички, и др.
Последният път си донесох дори сачета (2 бр.) Grinning
Виж целия пост
# 24
Продължавам да мъкна, всеки път  Laughing, най-вече книги. Запазила съм си и детските книжки с приказки, но още не им е дошъл реда Thinking
Виж целия пост
# 25
един плетен кош за пране (от тези, които ги продават циганите по улиците), чубрица, шарена сол и билков чай, книги за мен и за детето. за два любими стари фенера и два големи камъка все не остава място, но и техния ред ще дойде.
Виж целия пост
# 26
Като идвах навремето насам, си донесох сватбената рокля. Помня как сръбският митничар при проверката побута едната торба и пита "Това какво е?", а аз му отговарям "Сватбена рокля". Не ми повярва разбира се, отвори да провери. А на полската граница като ме питаха къде отивам (щото тогава проверяха къде отиваш, колко пари имаш и прочие), а аз им отговарям на полски "Да се омъжвам", пак ме гледаха така, все едно си правя шега с тях. Обаче отказаха да им покажа сватбената рокля. Та за мен по онова време тя беше най-ценното ми нещо, което си донесох. Оттогава насам все по нещо ценно мъкна - книги, снимки, дискове, китеници, джунджурии от студентските години, писма, стиховете си, гоблен от мама и още, и още. И колкото повече години минават, толкова повече разни дребни нещица набират стойност и си ги мъкна към Полша.
Ракията, суджуците и подправките не броя, те са неизменна част от багажа за обратно.
И с гювеч мога да се отчета, само че го купих за свекърва ми.
Виж целия пост
# 27
Нищо осбено ценно не сmе преmъкнали от Бг, практични сmе до безуmие, книги, гювеч, две икони, които ни бяха подарък. албуmа от сватбата и толкоз, чубрицата не mи е особено ценна трябва да си призная  Mr. Green
Виж целия пост
# 28
Един том на Ботев и разни семейни реликви. Примерно консомолската книжка на майка ми.
Виж целия пост
# 29
Колкото и банално да звучи, най-ценното нещо са снимки на семейството ми, от тези черно-белите. Сьщо така имам една книга от баба ми, житиета на светците и  една книга написана от баща ми, която всьщност е била дипломната работа на дядо ми за селото в което е роден и израсьл. Баща ми беше оформил матеряла и публикувал книгата в мальк тираж. Май всичко останало е просто предмети.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия