Чувствам се лоша...

Да така е. Имах ОГРОМНО желание да отгледам това дете, да му бъда майка, да има истинско семейство, каквото всяко дете заслужава. Вложих цялата си енергия, пренебрегвах собствените си деца, дадох всичко на което съм способна..Но може би и бабата има вина тук, тя сякаш изревнува и се опита да ме изкара лошата "мащеха"-както ме нарича тя, а аз само исках да науча детето на ред и дисциплина, без които според мен е немислимо да се живее в едно семейство с три деца-да подрежда стаята си, да се къпеи облича сама-тя е на 9, да се държи толерантно с децата с които живее., да не се тръшка и реве всеки път когато не е на нейната..нормалните неща. В същото време давах точно толкова, колкото на другите ми деца, от нищо не е била лишена.НО не се получиха нещата. Тя живее с баба си и е безкрайно щастлива. Но просто не я харесвам, това е...аз не бих възпитала детето си така.

Мисля,че трябва да поработиш за вашите отношения.Не може да няма начин да ги поправите.Може би трябва да живее при вас,а не при баба си.За мен ситуацията е непозната,за теб е трудна.Но ти трябва да поправиш нещата,успех.

И бабата може да ревнува, особено ако е майка на почиталата майка на детето. И на детето не му е лесно - останало е без майка, има проблеми със здравето, баща му се жени повторно, че и новата му жена има деца... ПОнякога нещата просто не се получават, защото всеки е натрупал много горчивина и болка.

За авторката нищо не мога да кажа, защото информацията е много оскъдна. 
На лудетина - най-малко ти си виновна. Къде е в случая мъжът ти. Той какво мисли по въпроса.

Ludetina79, всички деца са еднакви. Но, не можеш да се отнасяш към детето на мъжа ти както към своите  - трябва да си по-толерантна, внимателна и добра. Може би си още много млада и не можеш да осъзнаеш, че всички деца са равни и имат нужда от много любов и грижи, за да израснат уверени, щастливи възрастни. Не доказвай на всички, че е истина, че мащехите са зли, има и много добри мащехи!

Това не е вярно.
Моето е трудно и проблемно, и ако беше чуждо направо щеше да ми е противно, така както ми се е случвало напълно непознати деца, които съм виждала само на детската площадка да са ми неприятни. Но понеже си е мое, си го обичам. Обожавам и детето на брат ми от както се роди, а не бях още майка тогава.
В случая на Лудетина, по скоро не бих могла да се обвържа с този мъж, след като имам толкова голям проблем да приема детето му, все пак то е част от него.

Така като чета, май на Лудетина мъжът й продължава по стария начин - детето да го гледа някой друг. Ако правилно съм прочела, до момента на женитбата му бабата се е грижила за детето. Дори започвам да си мисля дали той не се е оженил с цел да има кой да се грижи за детето му и къщата. Защото той.., ами, той е зает.

Именно факта, че всички винаги са били по-толерантни, внимателни и добри с нея,я е превърнало в това- разглезено до безкрайност дете, кое.то не приема думата "не" и "трябва"-това не е възпитателно, и не е добре за нея самата според мен.

Когато се зачетох в поредната тема за взаимоотношения между брат и сестра, респективно родители, се натъжих невероятно много. Не знам какво се случва с нас напоследък. След като прочетох мненията по темата, смятам, че разсъжденията на Бабилия и Chanel са най-близки до моите, но с едно допълнение, което идва от моя живот и опит.
Взаимоотношенията между две деца в едно семейство се променят неизбежно, когато те създават свои семейства, а особено след като се появят деца. Ето тук обаче е ролята на родителите. За тях става дори още по-трудно, защото освен да балансират между двете си деца и половинките им, вече трябва да балансират и между внуците си. Нещата биха се развили прекрасно, ако родителите се отнасят еднакво и към двете си деца, без значение кой какви нужди има в момента.
Не знам защо се получава така, но на нашите географски ширини детето е нещо като разменна монета в отношенията. И появата му, отглеждането му дотолкова се преекспонира, че на човек просто му се отщява всичко. Детето става оправданието за всичко. А аз си мислех, че детето се създава, защото родителите му искат това, а не за да се отглежда непрекъснато от баби и дядовци. Бабите и дядовците не са ли за да се радват на внуци? Не би ли следвало да ги взимат, когато имат желание за това, а не по задължение, за да не се разсърди сина или дъщерята?
Ние нямаме дете все още. Надявам се някой ден...И да, колкото и странно да звучи, само майка ми има адекватно отношение към нас. Баща ми почти не забелязва мен и съпруга ми с довода, че ние дете нямаме, съответно нямаме нужда от внимание. Същото важи и за родителите на съпруга ми. Вниманието е към моя брат и този на съпруга ми, защото имат дете!
А съм толкова уморена вече да слушам как едва ли не ние нямаме нужда от нищо, защото нямаме дете.
Да, човешките отношения са трудни. Изискват много внимание, грижи...Изискват и някаква отдаденост. Просто е човек да се радва на нещата от живота си, сложно е сякаш да го разбере.
А конкретно към авторката: опитай се да се радваш на общуването си с детето на брат си. Ако те натъжава отношението на майка ти, поговори с нея. Но не като претенция към нея, а за да й кажеш какво чувстваш.Тя е майка, ще рабере...

zакарайте и двете лапета у бабата и ги оставете там с куп играчки 

Какво му има на другото дете? Нещо кофти ли се държи?

Иначе варианти:
-двете деца у вас;
-двете деца и брат ти;
-двете деца у общата баба;
-викате другата баба /свекърва ти и тя е баба/;
-водите вашето дете у другата баба;
-наемате си почасово гледачка.
Ако нищо не пасва- скискате кълки и си гледате детето съвсем сами.

Естествено, че не всички деца са еднакви. Има деца, които не мога да харесам по никакъв начин. Лицемернича и това е. Колкото да не е без хич им казвам по някоя мила дума.
Но детето на брат ми е и мое дете, също и децата на сестрата на мъжа ми. Не е поза, истина е, така ги чувствам нещата. Прекарала съм достатъчно време с тези деца без присъствието на родителите им, гледала съм ги и ги обичам!

Но ме дразни обобщението, че всички деца са прекрасни и сме длъжни да ги обичаме. Обичта не може да стане насила. Или обичаш някой, или не! Това е!

Не се чувствай лоша,ти си просто пренебрегната!От там идва цялата работа според мен.Изпадала съм в такива ситуации!
Но винаги съм се радвала на племенниците си и ги обичам като мои деца.Винаги са добре дошли в нашия дом!
Първо се отърви от това чувство към детето,защото то май най те мъчи.
Майка ти те пренебрегва,за сметка на брат ти.Там търси проблема.Говори с тях.Сигурна съм ,че обичаш и брат си и майка си и племенницата си.Просто те е обзело гняв към тях ( към детето несправедлив).Кажи им как се чувстваш,ако трябва им се развикай да се осъзнаят.Брат ти и жена му сигурно са се самозабравили и смятат ,че майка ти е гледачка на повикване.Само за това живее -да лети като я викнат да им гледа детето.По твоите думи ти се съобразяваш,излизате рядко и питаш предварително може ли да дойде.Обясни му ,че така се прави и майка ти сигурно има нужда да си почива събота и неделя.
Подозирам още един проблем-съпруга ти.Сигурно ти прави проблеми,че майка ти гледа повече за брат ти и става една голяма каша.
Той има ли родители.Не знам подробности.Но ако има му предложи те да гледат детето ,да не се оглежда в твоите родители.
А пък ако и бабата щом гледа повече едното внуче е по-привързана към него....тогава кашата е пълна.Може би затова не искаш да идва племенницата ти ,защото като се събера  двете деца си личи деленето и става мама мия.Мъжа ти се дразни,ти се дразниш и всичко се влошава.
Та говори с тях-майка си и брат си.А относно теб и мъжа ти --темата''наште -ваште'' е просто истинска война!
Дай му да разбере,че каквито и да са те са твои родители и брат ти -ти държиш на тях.Уважавай неговите,дори само за това,че са го създали и отгледали и искай същото от него!
Всичко ще си дойде по местата !Не се притеснявай!Просто ГОВОРИ-НЕ ТРУПАЙ ЯД И ЗЛОБА!Изясни нещата веднага!
Успех!
И като се изчистят отношенията, ще видиш колко е хубаво да ти дойдат вашите и брат ти на гости,децата да си играят ,къщата да е пълна и всички да са весели.А ,забравих и свекъра и свекървата и братя и сестри на мъжа ти(ако има),с децата барабар.Е тогава е истински празник!Това се казва  ЦЯЛАТА ФАМИЛИЯ    .Та вие сте едно семейство-трябва да се оправите!