Ето тук вече може да се замисли човек за намесата на Бог - дали ако беше сменила болницата, или не беше си спестила пари, както ти се изрази, нещата щяха да завършат по различен начин, дали?
За мен по-важния въпрос е това и винаги е бил - ако еди-каво си, дали щеше да е различно....Щото ако нещата завършват по един и същи начин винаги, значи наистина нещата са предопределени....
но ние сме ту, на тази планета и за съжаление сме принудени да действаме с ограничени познания и сили....
Искам да ти кажа да не се обвиняваш - знам, че колкото и да ти говорят, че нещата са такива, защото са такива, ти няма да се съгласиш/в това отношение много си приличаме/, но самообвинението е много разрушително и няма да ти помогне да достигнеш мечтата си...То съсипва организма и на физическо и на психично ниво - минала съм през подобно нещо.....и все още минавам.....макар и породено от други терзания.....
В един филм беше казал някой: това, че детето ми може да падне и да се удари, докато съм на една крачка от него, не означава, че аз съм го допуснал, или че съм поискал това да се случи, но винаги ще бъда до него и с него, за да изтрия сълзите му и да го утеша от болката....
Общо взето на тема като тази човек трябва да мисли с много спокоен ум и тихо сърце....В едно майчино сърце, преживяло такъв кошмар дълго няма тишина и спокойствие.....