гаден мениджър

Присъединявам се към последните две мнения. Шефът ти не ти е длъжен - както ти можеш да промениш приоритетите си, така и той. Не можеш да очакваш да ти бъде благодарен до гроб, защото си се трудила за разработването на бизнеса. Все пак не си го правила даром, получавала си заплата срещу труда си. Направили са ти достатъчно, според мен дори предостатъчно компромиси. Няма да те коткат цял живот. Бизнесът си е бизнес и трябва да върви напред, незаменими хора няма. Това е грубата реалност. Ако не можеш да се справиш с ежедневието на работеща майка, това не е проблем нито на шефа ти, нито на мениджъра ти.

А постъпката със сандвича е просташка, спор няма.

Момичета, не нападайте така.. не за друго , ами след като се е разбрала с шефа си да е на половин работен ден, след като той й е позволил да закъснява, не смятам, че мениджърът може самостойно да наказва, преценява или оценява нейното поведение. А след като шефът й е дал толкова привилегии, следователно има защо. А и да няма, това е негово решение. Темата беше за поведението на мениджъра, а не за незаменимите.
Аз пък докато бях бременна се чувствах доста по- различно от останалите - бях дебела, трудно подвижна, пикаеше ми се през 10 мин, което нарушаваше концентрацията ми... и все пак работех до 9я месец, толкова колкото ми позволяваха възможностите.
А относно закъсняването- още когато постъпих на работа, обясних на шефката си , че преди 10:30 съм тотално неадекватна, така че да си избере - или да съм в офиса от 9, но до 10:30 да лапам мухи, или да отивам в 10:30 и за нула време да си свършвам работата... Тя сама избра вторият вариант, но това никога не ме лишавало от обяда.
Та да се върнем към оплюване на простотията на мениджъра :

Мила напълно те разбирам. Повечето шефове гледат на служителите си именно като средство за вадене на пари.използват потенциала им за да печелят.Когато им станат неизгодни и разберат ,че в живота на един служител има и други неща освен фирмата - те зарязват като куче. Жалката истина.

Излез болничен,почивай си,радвай се на коремчето си и не оставяй тия мисли да ти влияят така.
Не заслужаваш това но нищо не можеш да направиш освен да избягаш от дразнителя- а именно фирмата!!

Можеш ли да се оплачеш на шефа за некоректно отношение и за говорене зад гърба и пускане на слухове? Поне знам, че тук това е доста сериозно обвинение и можеш да си загубиш работата за такова поведение.

Сполайти и със здраве. 
На всички подкрепили   , останалите - в кюпа с всички неразбиращи, овчедушни колеги на ядосана.

Каквото и да си говорим, живота си е жесток...

 на мен пък като четях ми хрумна друго...я си помисли, че шефа ти вече съжалява, че ти е дал толкова права, различини от на другите...и сега го е страх да не поискат  и останалите..нали знаеш приказката за доброто и лошото ченге...

Иначе, съм съгласна с мненията на парси, бото и другите - няма такъв филм...

И извинявай, ама да напишеш, че не можеш да отидеш навреме на работа, щото на детенце му се спи има ли дете, на което сутрин не му се спи?

съжалявам, че ще бъда груба, дори най-крайна от всички. но не знам откъде-накъде си решила, че си толкова незаменима. всъщност ок - живей си с тази мисъл и се тръшкай, как никой освен ти не го съзнава. баси самочувствието имаш, честно...да се сравняваш с Айнщайн
мисля, че шефа ти е пич, че изобщо е позволил да идваш на половин ден, защото детето ти спи до късно и защото си бременна за втори път. мисля, че е страхотен пич, какъвто мениджъра не е. и каквато и аз не съм като мениджър (при това с дете, на което също му се спи всяка сутрин).

... защото, ако наистина държеше на работата си във фирмата, нямаше само да търсиш привилегии, а щеше сама да намериш варианти - какво ти пречи да си работиш вкъщи /ако щеш и 24 ч. на ден - законът ти го позволява, ще си постоянно до детето си, няма късното ти идване да се набива в очите на колегите/ или да си достатъчно коректна и да напуснеш работа /така няма да си в тежест на работодателя си, карайки го де са чувства длъжен за твои минали заслуги, а в същото време ще се наслаждаваш на майчинството и бременността ти/...
Защото, когато един човек приеме дадена работа, не се венчава за нея и трябва да има коректност и от двете страни. Като чета, от твоя страна нещо не я забелязвам...
Ти само изискваш и другите са ти криви. Но, говоря от опит - когато мнозинството /т.е. колегите ти/ коментират отношението ти към работата, това е най-малкото по влияние на някого /в случая - мениджъра/. Обикновено това става, когато другите виждат, че просто пребиваваш на работното си място, а не работиш...
И да, поне за работата - няма незаменими хора. Днес може да си добра в нещо, но утре да се намери по-добър от теб. И той ще обере лаврите - така е в живота. Справедливостта е утопия и оцеляват акулите, а не чакащите някой да ги издондурка /хммм, това ми напомня за темата: "искам да ми плащат, ама ако може да не работя"/...

Как не съм видяла подобна тема? Изтървала съм!    

Ядосана само забележи колко потенциални злобари за две страници.       Как пък веднага направихте оценка на цялата ситуация - мързелива служителка, ощетен шеф, и естествено - справедлив мениджър, който бди над интересите на шефа и го „пази" от напълно заменимата служителка. Обаче „възмутените" от ситуацията ги разбирам, гадно е да четеш, че някой получава признание, каквото никога не би получил сам. Или поне до момента не си получил(може би защото не си го потърсил?!)Защото е признание когато някой се съобрази с желанията ти, понеже е оценил положения труд. Била съм и от двете страни - в подобна ситуация, с малко дете, на различно работно време от всички останали(в две различни фирми) и то за да мога да се съобразя с детето си. И понеже съм спазвала договореното работно време(както е и в този случай) не мисля, че думата закъснение е удачно използвана. Аз не бих приела работата и в двата случая, ако ще е за сметка на детето ми и  определено не разбирам какво е толкова учудващо и възмутително. И аз имах един такъв субект за началник отдел, много загрижен за шефа, той ме нападаше за глупости, а шефът ми ме защитаваше от него    абсурдна ситуация


 

В моя случай за същия този загрижения малко по късно се разбра, че е крал като за последно през цялото време от шефа.

Ами тя от него нищо не очаква, ако си прочела внимателно.

Само да допълня, от известно време аз съм в ролята на шефа, имам служители за които бих направила компромис. Не обичам да ги деля на заменими или не, глупаво е! Просто ценя хората с които работя.

Как пък веднага прецени останалите само по коментарите?
Аз лично пиша от опит - била съм в подобна ситуация, но исках да съм и с децата си, и държах на работата си. Работодателят ми направи страхотен реверанс и ми даде възможност от началото на бременността до 2 г. и 2 мес. на децата ми да остана вкъщи и да си ползвам болнични и майчинство, а в същото време подписа с мен граждански договор и спокойно си вършех работата от дома. Не съм се отделила от работата, не съм се забавяла със задачи, но единствено съобразявах режима си на работа с този на децата - работех, когато спяха. Децата ми не бяха ощетени от внимание, а и не се наложи да закъснявам, да отсъствам или да търся каквито и да е оправдания (т.е. реверансът към мен не "бодеше" очите на колегите ми)...
В момента също имам изричното позволение от изпълнителния директор да идвам (при необходимост) с 1/2 час закъснение от колегите си - само аз в отдела съм с малки деца. Но... сутрин ги събуждам по-рано и от тази възможност съм се възползвала не повече от 10-тина пъти за повече от 2 г.
Т.е. когато е даден толеранс, то трябва и съобразяване насреща, а не като в приказката "подадеш му пръст, то ти захапе цялата ръка".
Ама какво ли разбирам аз. Също съм графата гаден мениджър...
Всъщност, подобна възможност за работа от дома законът позволява и на всички майки с деца до 7-годишна възраст - при съгласието на работодателя...

Sorry за оф-а...
azaf, можеш ли да ми дадеш някакви подробности за този закон? Аз преди време бях чула нещо и даже бях пуснала питане в един от подфорумите, но никой нищо не ми каза.. 

Бобето, за съжаление, не мога да ти цитирам закона, защото го нямам пред мен, а не ми се търси в Гугъл. Но го има изрично записано в Закона за трудовите правоотношения. Не съм юрист, но можеш да попиташ някой ЧР. Работата е там, че (според тази точка) се изисква изричното одобрение на работодателя - т.е. майката може да се възползва, само при добра воля от страна на работодателя.
Питай в "Майчинството счетоводно" - мисля, че там могат да ти дадат по-точен отговор.