Детето ми е на 5. Казвала съм, че по късно проговори и не разбираше, но сега вече не е така. Макар, че още му куца граматически изразяването понякога и речника му не е толкова богат, както обикновено на тази възраст, мога да кажа, че разбира добре. Обаче, когато му забранявам нещо, което е вредно за него или искам да направи нещо полезно, а той не иска започва "надлъгването".
Пример: казвам му да спрем телевизора, защото не мога да го оставя да гледа нонстоп като не само искам да го спра, а му предлагам да прави нещо друго интересно за него и му обяснявам, че ще го заболят очите и главата, ако гледа толкова много. Той обаче казва "искам да ме заболят"
Вечер след като си е измил зъбите и ще ляга понякога се присеща ни в клин ни в ръкав, че иска да яде в леглото, казвам му, че не може, защото ще му се развалят зъбите и чичо доктор ще ги извади и ще го боли. Пак същото, съгласен е да го боли само и само да стане на неговата. И ако не мога да го залъжа и му го откажа се сърди и реве, ама с такава болка, не тръшкане, ами все едно изобщо не го обичам и е най нещастния на света. И ми е много мъчно, ако заспи така. А се случва, когато се разстрои от нещо и направо изключва и заспива на минутата.
Дайте идеи какви тактики на убеждаване прилагате.