Моята майка не може да се от търси от навика да "дава акъл". Винаги нещата не са така както според нея трябва да са и не си мълчи! Винаги казва каквото и е на сърцето! Понякога ми се струва, че тя е родена за свекърва, въпреки, че има две дъщери! Но когато има някакъв проблем- тя е номер едно! Винаги знае как да постъпи и как да помогне! Дано да ми е жива и здрава още много години!
Виж целия пост
тОЗИ ПЪТ ЗА МАЙКИ ТЕ НИ,А НЕ ЗА СВЕКИТАТА
- Публикувана: 17 март 2009, 22:24 ч.
- Последно мнение: 25 март 2009, 11:42 ч.
# 30
21 март 2009, 15:16 ч.
# 31
21 март 2009, 23:30 ч.
Да са ни живи и здравите майчиците, че без тях... Ако се опита да ми дава акъл и казвам, че внимателно я слушам, правя си изводи, но да не очаква, че ще последвам съветите й. Достатъчно зрели хора сме със съпругът ми и можем да носим отговорност за действията си. Обикновено си замълчава след такива реплики.
Виж целия пост
# 32
22 март 2009, 10:49 ч.
Абе хора радвайте се че са живи и здрави,макар и да имате проблеми с тях.
Като гледам колко се натъжихте по темата и ми стана мъчно,за това го казах
Същото е и със свекървите,страшно много ми помага,въпреки неразбирателството ни преди...но тва е друга тема.
Виж целия пост
Като гледам колко се натъжихте по темата и ми стана мъчно,за това го казах
Същото е и със свекървите,страшно много ми помага,въпреки неразбирателството ни преди...но тва е друга тема.
# 33
22 март 2009, 11:16 ч.
И майка ми и свекърва ми много ми помагат. Не прекаляват 
Свекърва ми е чуден човек.
Повече спречквания /ако мога така да ги нарека/ имаме с майка ми. И то е винаги, защото нещо се е обидила , нещо е изтълкувала накриво или не е разбрала. Затова трябва повече да си казваме това какво мислим. Да не останем неразбрани.
Виж целия пост
Свекърва ми е чуден човек.
Повече спречквания /ако мога така да ги нарека/ имаме с майка ми. И то е винаги, защото нещо се е обидила , нещо е изтълкувала накриво или не е разбрала. Затова трябва повече да си казваме това какво мислим. Да не останем неразбрани.
# 34
22 март 2009, 11:18 ч.
Всичко си има граници...майка/свекърва.....просто никой не говори за неразбирателства около дете или 2-3пъти в седмицата да се виждате,но когато някои ти навлезе и се бърка в собственото ти пространство,а вече си самостоятелен и това не ти допада....хм, дали е майка ти или свекърва ти едва ли има голямо значение 
Виж целия пост
# 35
22 март 2009, 11:52 ч.
Eххххххххх, моята мама пък все няма време за мен, но за снахата има 
За мен , да ме види или да ми погустува, само ако предварително разбере, че снахата няма да я яхне за бавачка, а тя не пропуска уикенд, ваканция или свободен миг. И за мен не остава свободна. Мама на нея не може да отказва, на мен може, щото ме чувствала по-близка да ми каже всичко
Аз, не искам да ми помага, а само време с нас, защото ми липсва контакта, но явно не е взаимно.
Виж целия пост
За мен , да ме види или да ми погустува, само ако предварително разбере, че снахата няма да я яхне за бавачка, а тя не пропуска уикенд, ваканция или свободен миг. И за мен не остава свободна. Мама на нея не може да отказва, на мен може, щото ме чувствала по-близка да ми каже всичко
Аз, не искам да ми помага, а само време с нас, защото ми липсва контакта, но явно не е взаимно.
# 36
22 март 2009, 16:19 ч.
Майка ми е много консервативна и ме дразни с принципите си, но иначе никога не ми се е месила в семейството, за разлика от свеки. Иначе ако си има някакви упреци към мен си ми ги казва, но за мъжа ми не смее, за разлика от неговата, която всичко си позволява.
Виж целия пост
# 37
22 март 2009, 18:54 ч.
Майка ми,въпреки че много се обичаме,е голям тиранин.Просто си е зодия Овен 
.Всяко нещо ми го казва по сто пъти,ако не го направя както изискват нейните виждания,следват доводи от 9 кладенци вода може да извади.То не са здравни съвети/за кг ми/,за детето/а я гледа веднъж в месеца за нк часа/,не живеем заедно ,но ми се обажда поне по десетина пъти на ден.Понякога и напомням,че ако се види отстрани как се държи ще се ужаси.Явно си дава сметка,но такава и е природата.Вече даже и не и се сърдя,то човек в зряла възраст трудно си променя.Просто здрави нерви,търпение и много обич от моя страна! 
Виж целия пост
.Всяко нещо ми го казва по сто пъти,ако не го направя както изискват нейните виждания,следват доводи от 9 кладенци вода може да извади.То не са здравни съвети/за кг ми/,за детето/а я гледа веднъж в месеца за нк часа/,не живеем заедно ,но ми се обажда поне по десетина пъти на ден.Понякога и напомням,че ако се види отстрани как се държи ще се ужаси.Явно си дава сметка,но такава и е природата.Вече даже и не и се сърдя,то човек в зряла възраст трудно си променя.Просто здрави нерви,търпение и много обич от моя страна!
# 38
23 март 2009, 13:55 ч.
И аз и майка ми сме от по-студените хора.Много много не споделяме една с друга.Преди да се роди детето даже често сме нямали и за какво да си говорим,сага покрай малкия се сближихме,но не може да се каже,че сме приятелки.Въпреки,че понякога ми е мъчно за това,поне се радвам че не ми се меси,подкрепя ме дори да е сигурна че греша! Убедена съм,че верния път ще откриеш сама!Желая ти успех!
Виж целия пост
# 39
23 март 2009, 20:59 ч.
Истината е следната.. Преди 2 години поставиха диагноза на баба ми-рак(майката на майка ми) следствие на което, аз изпаднах в сериозна депресия и си мислих че полудявам(Паническа атака и разновидностите и). Майка ми си дойде от чужбина и отиде най-спокойно да си прави пластична операция, въпреки че знаеше за мен и баба .Е честно-имам чувство ,че няма да и го простя това, колкото и да е обичам.
Ние никога не сме били кои знае колко близки,по скоро малко късно дойде за мен нейната грижа.
Сега и аз съм майка и се опитвам да я разбера и да не я съдя,но не мога. И постоянната и загриженост и помощ леко ме изнервя,а и тя се не разбира. Говорих с нея, но тя разбра пак думите ми погрешно-реши ,че не сам искала да си комуникирам с нея и подобни алогични изводи. Сега уж сме се разбрали,но пак си се цупи.
Това естествено не ми пречи да си я обичам, но не мога да забравя 2007г.
Виж целия пост
Истината е следната.. Преди 2 години поставиха диагноза на баба ми-рак(майката на майка ми) следствие на което, аз изпаднах в сериозна депресия и си мислих че полудявам(Паническа атака и разновидностите и). Майка ми си дойде от чужбина и отиде най-спокойно да си прави пластична операция, въпреки че знаеше за мен и баба .Е честно-имам чувство ,че няма да и го простя това, колкото и да е обичам.
Ние никога не сме били кои знае колко близки,по скоро малко късно дойде за мен нейната грижа.
Сега и аз съм майка и се опитвам да я разбера и да не я съдя,но не мога. И постоянната и загриженост и помощ леко ме изнервя,а и тя се не разбира. Говорих с нея, но тя разбра пак думите ми погрешно-реши ,че не сам искала да си комуникирам с нея и подобни алогични изводи. Сега уж сме се разбрали,но пак си се цупи.
Това естествено не ми пречи да си я обичам, но не мога да забравя 2007г.
# 40
25 март 2009, 10:18 ч.
Много си я обичам мама, но понякога ми пали метлата за части от секудата-особено като дойде на гости започне да побутва едно-друго и да мърмори защо това е тук,а другото там,ама какви са тия цветове, в които сме направили апартамента и т.н. 
Преди повече се ядосвах,но вече само я изслушвам и гледам да не подхващам спор-здравословно е за всички ни:)
Виж целия пост
Преди повече се ядосвах,но вече само я изслушвам и гледам да не подхващам спор-здравословно е за всички ни:)
# 41
25 март 2009, 11:34 ч.
И аз заставам зад тези думи!
Замисли,че е по-добре да има с кого да се скараш,отколкото за кого да плачеш
И ние с мойта майка много се карахме,когато беше жива и чак по-късно осъзнах колко много сме се обичали и сега ми липсват караниците и сръдните
Виж целия пост
Eх, да беше жива моята майка, пък нека ми създава такива "проблеми"...
Замисли,че е по-добре да има с кого да се скараш,отколкото за кого да плачеш
И ние с мойта майка много се карахме,когато беше жива и чак по-късно осъзнах колко много сме се обичали и сега ми липсват караниците и сръдните
# 42
25 март 2009, 11:42 ч.
С майка ми почти всеки ден си казваме,че се обичаме.Даже и като се поскараме знаем,че е за кратко и почти на шега.Но всяка намеса в личното пространство,та дори и от майка ми, си има определени граници.Като чуеш един съвет по 10 пъти на ден,ми идва 
Виж целия пост
И ние с мойта майка много се карахме,когато беше жива и чак по-късно осъзнах колко много сме се обичали и сега ми липсват караниците и сръдните
Препоръчани теми