Сурогатно майчинство - за или против?

И все пак ако на някоя от вас кажат, едва ли не, че не заслужаваш да имаш свое дете и говорят куп щуротии като кръвосмешения и т.н. вие как ще се почувствате. Започнах темата с толкова надежда, доволна съм, не мога да отрека, повечето майки наистина ме разбраха. Но ме е яд, че има хора, чиито имена не споменавам, които имам чувството, че едва ли не избиват комплекси с това, че са родили и другите не го заслужават. Те сами си отговарят в коментарите. Ето това ме ядосва. Ако имах възможността щях да осиновя и 100 дечица, любов имам за всички, но въпроса е, че се чувствам виновна, че няма да дам живот на моето си дете. Разберете ме хора, в момента съм в положението на младо нераждало момиче, което е очаквало да изживее живота си нормално, с мъж и деца от него. Минала съм през размислите за осиновяване и съм го приела. Но никой, разберете, никой не може да ми каже, че да имам свое дете е престъпление. А усещам, че повечето отрицателни коментари са насочени точно в тази посока. Щом има човек, който може да ми помогне и не вредя на никого по този начин, какво може да ме спре? Само жена, която е в моето положение може да ме разбере. Пак изпаднах в някакви обяснения и т.н. Вече сама на себе си се дразня, че се обяснявам като ученичка и лошото е, че има хора, които не ме разбират или поне не искат да ме разберат заради някакви техни си убеждения и прекалено задълбочаване в несъществуващи проблеми. Преставам. Няма смисъл. Не мога да променя мисленето на никого. Каквото е писано ще стане. На всички благодаря изключително много за подкрепата, макар, че някои малко ме поразстроиха, но няма значение. Нека престанем с темата, защото коментарите започнаха да се повтарят и не си казваме нищо ново и най-вече разводняваме всичко. 

Е, добре, обясняваш се като ученичка, но на въпросите ми не отговаряш  И току хоп - изчезнала била добрината. Егоистки сме били. А ти по-различна ли си? Като си толкова отзивчива, пак те питам, ще помогнеш ли на жена, която няма качествени яйцеклетки като станеш донор?

Да, ще помогна. Ти ли имаш нужда? И да ти обещавам тук, щек ажеш, че само така говоря. Но бих помогнала с каквото мога. Помагала съм и ще продължа да помогам без да карам хората да се чувстват виновни. 

Споделям същото мнение.

Душичка, категорично не мога да приема квалифицирането ми като егоист, само защото имам различно мнение по темата. Сурогатното майчинство е неприемливо за мен, защото вярвам, че животът и здравето на който и да е човек са дар. Да се откажа доброволно от този дар, оставяйки други хора да вземат решения вместо мен за здравето и живота ми, пък макар и само до някаква степен (за мен, пак повтарям), е неприемливо. Не може да се сведе казусът само до съчувствие и желание за помощ, уви...

Душичка, това е малко оф топик, но ще ти кажа едно: на моята майка й махнаха матката преди десетина години заради миома (поради "хубав" живот) и дълго време яйчниците й бяха активни, произвеждаха яйцеклетки и я подлудяваха. Винаги е искала второ дете, още деца освен мен. При тази операция щях да изгубя майка си и да остана сирак. Е, разминахме се  . Гледала съм я като малко дете след това, нито един роднина не се е обадил да ни пита дали имаме хляб.

Та мисълта ми е, че човек трябва да бъде (или поне да се опита) да е стабилен психически във всякакви ситуации.
Важно е да се обсъдят и здравните аспекти 

Един с един случаите не си приличат (дори и да са идентични като фактология). Но навярно Янечек ти задава въпроса, защото е също толкова емоционално натоварен като този, който безмълвно отправяш към нас  

Подкрепям те изцяло  

Момичета,

Въпреки всичко, което си казахме, аз на никого не съм обидена и не съм искала да обидя никого. Извинявам се на засегнатите. Разбирам всяка една от вас и уважавам мнението ви. Просто стената ни разделя и е трудно всяка една да премине поне за малко оттатък, за да види реално положението на другата. Всички имаме проблеми, всички страдаме от едно или друго. Но в крайна сметка сме хора и всеки един има значение. Наистина ви разбирам, макар, че някои не могат да ми помогнат. Сигурна съм, че съвсем скоро с някоя от вас ще се засечем в някоя градинка с дечицата ни  , независимо дали са осиновени или биологични, и ще си се посмеем задружно щастливи.  Майката не прави разлика. Ако някой иска да каже още нещо по темата нека пише, все ще сме си полезни с нещо. 

За два дби - 30 страници....не мога и да си помисля след още два дни колко ще набъбне темата.
Заключвам.