В нас ставам първо аз. Пускам кафето и влизам в банята. след като си изпия кафето на спокойствие будя детето. Ако не иска да става я моля да побърза, че закъснявам за работа и тя става ще не ще. Много рядо съм я будила със заиграване. Времето и за приготвяне е 30 минути така, че има време да се разсъни.
Виж целия пост
Събуждане
- Публикувана: 13 апр. 2009, 10:24 ч.
- Последно мнение: 24 апр. 2009, 09:26 ч.
# 30
13 апр. 2009, 17:52 ч.
# 31
13 апр. 2009, 18:16 ч.
С голямата никога не съм имала проблем.Още докато и кажа името и вече е седнала в леглото.Като войник е.Втория срок е първа смяна,телефона и звъни, става и започва да се приготвя.
С малката е малко по-трудно.Първо и говоря,после започвам и да я галя .Понякога ми казва"Няма да ставам,ти ела да легнеш при мене",понякога седи на гърнето и все още дреме.
Виж целия пост
С малката е малко по-трудно.Първо и говоря,после започвам и да я галя .Понякога ми казва"Няма да ставам,ти ела да легнеш при мене",понякога седи на гърнето и все още дреме.
# 32
13 апр. 2009, 18:32 ч.
Нацунквам й бузките и й правя смешни физиономии като си отвори очичките. Като ме види и започва да се усмихва, а после и да се кикоти, да се крие под одеалото и...вече е готова за игра. 
Виж целия пост
# 33
13 апр. 2009, 18:39 ч.
И баткото и таткото стават след като аз вече съм в истерия , че закъсняваме . Малкият няма проблем със ставането , но обличането на дрехи си е направо изпитание , хем не може , хем има желание сам да се справя . На тръгване аз вече съм така 
Виж целия пост
# 34
14 апр. 2009, 08:58 ч.
Познато и малкият е така, иска сам да се облича, блъска се горкото, казва, че вече е голям и ела да видиш какво става, чорапи с петата нагоре, обърнати панталони, абе...но като реши че сам трябва да се облича, никой не трябва да му се пречка
Ама нека се учи, нищо че малко бави купона сутрин 
Да ви кажа, днес детето стана само в 6.45 и цъфна при нас
(и то щото решихме тази сутрин с баща му да си обърнем малко внимание 
) - явно е чел темата 
Виж целия пост
... но обличането на дрехи си е направо изпитание , хем не може , хем има желание сам да се справя . На тръгване аз вече съм така
Познато и малкият е така, иска сам да се облича, блъска се горкото, казва, че вече е голям и ела да видиш какво става, чорапи с петата нагоре, обърнати панталони, абе...но като реши че сам трябва да се облича, никой не трябва да му се пречка
Ама нека се учи, нищо че малко бави купона сутрин Да ви кажа, днес детето стана само в 6.45 и цъфна при нас
(и то щото решихме тази сутрин с баща му да си обърнем малко внимание ) - явно е чел темата
# 35
14 апр. 2009, 09:29 ч.
Големия /на 9 години/ го будя по половин час най-малко. Всяка сутрин сценарият е един и същ.
" - Хайде, маме, ставай! Трябва да се ставаш вече! Хайдее!" - Никаква реакция не последва. След малко пак и пак, и пак.
Не помагат ни целувки, ни милувки. А като отвори очички да не си покрай него. Крив за десет. За закуската и миенето на зъби и лице, за обличането ще го спестя. Резултатът е, че до момента на тръгване за училище аз вече съм с изправени коси и събрани очи. 
Малкият все още се буди с усмивка и мляскаща уста.
Напомня ми, че е гладен, да не би да взема да забравя. 
Ако не му сервирам веднага млясканията продължават докато не види чинията и не му придърпам столчето. Тогава ме дарява с най - чаровната си усмивка. 
Виж целия пост
" - Хайде, маме, ставай! Трябва да се ставаш вече! Хайдее!" - Никаква реакция не последва. След малко пак и пак, и пак.
Не помагат ни целувки, ни милувки. А като отвори очички да не си покрай него. Крив за десет. За закуската и миенето на зъби и лице, за обличането ще го спестя. Резултатът е, че до момента на тръгване за училище аз вече съм с изправени коси и събрани очи. Малкият все още се буди с усмивка и мляскаща уста.
Напомня ми, че е гладен, да не би да взема да забравя. Ако не му сервирам веднага млясканията продължават докато не види чинията и не му придърпам столчето. Тогава ме дарява с най - чаровната си усмивка. 
# 36
14 апр. 2009, 09:36 ч.
Хо хо хо!
Искренно се развеселих с някои от "ритуалите" по събуждане.
При нас по отношение на каката си е " Мисията невъзможна" С таткото също е така - много са трудни завалиите
Аз също обичам да си поспивам, но като си трябва - трябва си. Малката е като стреличка - една целувка по нослето и " Хайде пате!" са й достатъчни. С каката ситуацията както казах е по-друга. Първа стъпка - целувка по нослето. Втора стъпка - светване на нощната й лампа (ако е още мрачно) от което пък следва завиване през глава. Трета стъпка - погъделичкване по петичката от което пък следва яростно поритване. И вече когато й остават по-малко от 10 минути да се нагласи : " Габриеееелааааааааааааааа, ставай вечеееееееее!!!!" Хубаво, че училището им е само на 5 минутки път иначе ...не знам как ще се оправяме. Вторият срок са втора смяна и двете и спят юнашката до към 10 часа...На кого ли са се метнали?
Едва ли е заради темата...По-скоро за вниманието 
А моите днес са станали от 7 и нещо
Направо онемях Явно ще има доста положителни последствия вземането на кученце
Виж целия пост
Искренно се развеселих с някои от "ритуалите" по събуждане. При нас по отношение на каката си е " Мисията невъзможна" С таткото също е така - много са трудни завалиите
Аз също обичам да си поспивам, но като си трябва - трябва си. Малката е като стреличка - една целувка по нослето и " Хайде пате!" са й достатъчни. С каката ситуацията както казах е по-друга. Първа стъпка - целувка по нослето. Втора стъпка - светване на нощната й лампа (ако е още мрачно) от което пък следва завиване през глава. Трета стъпка - погъделичкване по петичката от което пък следва яростно поритване. И вече когато й остават по-малко от 10 минути да се нагласи : " Габриеееелааааааааааааааа, ставай вечеееееееее!!!!" Хубаво, че училището им е само на 5 минутки път иначе ...не знам как ще се оправяме. Вторият срок са втора смяна и двете и спят юнашката до към 10 часа...На кого ли са се метнали? Да ви кажа, днес детето стана само в 6.45 и цъфна при нас (и то щото решихме тази сутрин с баща му да си обърнем малко внимание ) - явно е чел темата
(и то щото решихме тази сутрин с баща му да си обърнем малко внимание ) - явно е чел темата А моите днес са станали от 7 и нещо
Направо онемях Явно ще има доста положителни последствия вземането на кученце
# 37
14 апр. 2009, 09:40 ч.
Ох, и нашите са абсолютно различни. Единото дете е като навита пружинка - става почти на минутата, бързо се мие, облича, закусва. А с другото е по-трудно, защото си е по-поспаливо и му трябва малко повече време. Лошото е, че разликите между двамата стават очебийни и това ме изнервя ,защото трябва да реагирам различно според детето. Но не се е случвало да има някакви специални ритуали, придумвания и т.н.
Виж целия пост
# 38
24 апр. 2009, 09:26 ч.
Аз съм от поспаланите , за 12 години училище съм отишла 1 път навреме , като студентка ходех когато си поискам , за работа и днес закъснях ...немога и немога да стана навреме. Като дете обаче обичах баща ми да ме буди - с лек тон и погалване по крачето ( винаги е било извън завивките) за съжаление той много отсъстваше такава му е работата , а майка ми викаше от първия етаж (а аз съм на втория) - с крясъци ме будеше тя и така целия ден ми е някъкав стреснат . То на жената явно и е писвало да ме вика по 100 пъти (това за ученическите години , от ДГ нямам спомен) .Интересно за училище , за работа закъснявам и немога да стана навреме , но ако има някъде да се ходи (екскурзия , почивка и т.н) с 30 мин.по-рано даже съм станала, това е до нагласа - учлилище и работа не са много приятни неща, за разлика от другите
Виж целия пост
Препоръчани теми