Какво се случва с майката, когато престане да кърми? При мен беше голяма радост и облекчение.Как е при вас? Ще помоля да отговарят хора, които вече не кърмят.Това в случай , че темата остане изобщо в пространството.
Виж целия пост
краят на кърменето - депресия, радост, празнота или друго
- Публикувана: 20 авг. 2005, 02:47 ч.
- Последно мнение: 1 септ. 2005, 14:23 ч.
# 1
20 авг. 2005, 08:56 ч.
Със сина ми определено беше облекчение. 
Сега мисля, че ще се чувствам разтоварена, но със сигурност ще изпитвам и носталгични чувства, още повече, че не планирам други деца и това ще ми бъде първото и последното кърмене в живота... 
Виж целия пост
Сега мисля, че ще се чувствам разтоварена, но със сигурност ще изпитвам и носталгични чувства, още повече, че не планирам други деца и това ще ми бъде първото и последното кърмене в живота...
# 2
20 авг. 2005, 09:23 ч.
Със сина ми процеса беше съвсем плавен и следвайки българската схема на захранване ни беше останало само едно кърмене вечер и като пропуснахме 3 дни и това беше .... не съм го изживявала драматично, просто беше ....естествено .....на 9 и 1/2 мес.
Сега съм на друг акъл
и кърмя доста повече и ако се спира рязко кърменето сигур ще се депресирам - ще ми липсват хормончетата 
. Но оставам нещата в нейните ръце, така да се каже и се надявам да се кърмим по-дългичко.
Наистина като знаеш, че е за последно е по-свидно някак си.
Виж целия пост
.....на 9 и 1/2 мес.Сега съм на друг акъл
и кърмя доста повече и ако се спира рязко кърменето сигур ще се депресирам - ще ми липсват хормончетата . Но оставам нещата в нейните ръце, така да се каже и се надявам да се кърмим по-дългичко. Наистина като знаеш, че е за последно е по-свидно някак си.
# 3
20 авг. 2005, 09:26 ч.
С баткото - донякъде облекчение (защото бях почнала да цедя и да дохранвам и много бързо ми писна така),но едновременно с това и доста мъчно ми беше,защото определено исках да го кърмя.Спомням си,че няколко пъти седмици след като бях спряла да го кърмя,съм му давала гърдата ей така,като много плаче и притихваше веднага и ми беше много гадно,че не можех да го кърмя (тогава бях убедена,че не мога,защото и майка ми не е можела).
Сега не знам как ще е - ако всичко протече плавно и беба постепенно се откаже сама,ще съм хем щастлива,че съм успяла и че тя е вече пораснала и готова сама да прекрати,хем ще ми е много-много мъчно по същата причина като на Зъхи - защото е твърде невероятно да имам още едно дете (макар че искам) и това ще ми е последното кърмене.
Виж целия пост
Сега не знам как ще е - ако всичко протече плавно и беба постепенно се откаже сама,ще съм хем щастлива,че съм успяла и че тя е вече пораснала и готова сама да прекрати,хем ще ми е много-много мъчно по същата причина като на Зъхи - защото е твърде невероятно да имам още едно дете (макар че искам) и това ще ми е последното кърмене.
# 4
20 авг. 2005, 12:51 ч.
първия път с почти некърменото ми бебе беше тъга, голяма тъга
облекчение - не, цедих се още 3 месеца, за да й давам, а цеденето е по-неприятно от кърменето
а тя се отби благодарение на многото "ценни" съвети, които получавах
Виж целия пост
облекчение - не, цедих се още 3 месеца, за да й давам, а цеденето е по-неприятно от кърменето
а тя се отби благодарение на многото "ценни" съвети, които получавах
# 5
20 авг. 2005, 13:14 ч.
май не усетих нищо особено.. и това беше голяма изненада за мен 
кърмихме се 3 години и в един момент спряхме, какво толкова
Виж целия пост
кърмихме се 3 години и в един момент спряхме, какво толкова
# 7
20 авг. 2005, 13:52 ч.
кърмих Ния 14 месеца...оставих я сама да си се отбие...всичко стана постепенно...накрая ни беше останало само обедното кърмене, преди заспиването...честно да си призная, бях се поизнервила, защото тя вече не сучеше истински, а само, колкото да заспи или да се успокои...тъкмо си мислех да прекратя "насилствено" и тя се отказа сама....от една страна почувствах облекчение, от друга ми беше странно да не кърмя вече и някакси ми липсваше...но за кратко...чак празнота или депресия не съм изпитвала...лошото беше, че докато кърмех си бях докарала килограмите от гимназията/50/. като спрях, точно за 3 седмици качих 8 кг ...сега съм ги посвалила, но борбата продължава:)
Виж целия пост
...сега съм ги посвалила, но борбата продължава:)
# 8
20 авг. 2005, 18:05 ч.
И аз станах нов човек, като спрях да кърмя.
То си беше като мъчение за мен.
Едната ми гърда беше със запушени каналчета. В смисъл, излизаше кърма, но на капчици, а не на струйки. Така си беше през 4-те месеца, през които кърмех. Трябваше да се цедя и беше много трудно.
Изцедената кърма давах с шише, а като свикна с шишето се дърпаше и не искаше да суче от другата гърда. Почнах и нея да изцеждам и постепенно кърмата ми намаля и спря.
Виж целия пост
То си беше като мъчение за мен.
Едната ми гърда беше със запушени каналчета. В смисъл, излизаше кърма, но на капчици, а не на струйки. Така си беше през 4-те месеца, през които кърмех. Трябваше да се цедя и беше много трудно.
Изцедената кърма давах с шише, а като свикна с шишето се дърпаше и не искаше да суче от другата гърда. Почнах и нея да изцеждам и постепенно кърмата ми намаля и спря.
# 9
20 авг. 2005, 19:56 ч.
На мен постепенно ми спря кърмата и рязко отбиване нямаше . Почувсвах нещо като успокоение донякъде... , защото като хранех изкуствено виждах колко е изяла. Ама ми беше и малко мъчно да си призная.... , защото Дариа до последно си сучеше с голям кеф....., макра ,че последните дни кърмех един път на 24-30 часа 
Виж целия пост
, защото Дариа до последно си сучеше с голям кеф....., макра ,че последните дни кърмех един път на 24-30 часа
# 10
20 авг. 2005, 23:35 ч.
Със синът ми беше облекчение примесено с малко тъга. Растяха му зъби и хапеше ухасно- захапе и затръска глава както куче като захапе мръвка и се опитва да отхапе от нея. Освен това не ми се беше регулирала кърмата и все запушени канали, буци, цедене- от къде да знам че можело и да не се цедя. Тъгата идваше от това, че за шест месеца ми беше станало като навик. След един месец направо си ме беше яд, че съм спряла да го кърмя. Започнаха проблемите с алергиите в момента в който спрях да кърмя и пак поради липса на информация не знаех, че може да се възстанови лактацията. Уф как ме е яд сега - две години и половина ходене по мъките с тези алергии.
Това ме мотивира да кърмя дъщеря ми поне до годинка. Чувството с нея е съвсем различно. Сега ми доставя удоволствие. Не знам как ще се лиша от това удоволствие
но хващам признаци на готовност да се отбие малката ми Буба. Няма да ми е мъчно защото ще знам, че успяхме поне да минем критичните периоди и си спестих поне за сега алергичните истории.
Баси колко изписах- извинете.
Виж целия пост
Това ме мотивира да кърмя дъщеря ми поне до годинка. Чувството с нея е съвсем различно. Сега ми доставя удоволствие. Не знам как ще се лиша от това удоволствие
но хващам признаци на готовност да се отбие малката ми Буба. Няма да ми е мъчно защото ще знам, че успяхме поне да минем критичните периоди и си спестих поне за сега алергичните истории.Баси колко изписах- извинете.
# 11
21 авг. 2005, 01:59 ч.
Вина изпитвах, че не съм се справила 
След едномесечно ходене по мъките последва насилствено отбиване и спиране на кърмата с пристягане. Все още изпитвам вина!
Виж целия пост
След едномесечно ходене по мъките последва насилствено отбиване и спиране на кърмата с пристягане. Все още изпитвам вина!
# 12
21 авг. 2005, 13:29 ч.
На мен ми се наложи да спра, когато беше на 3 месеца.
Чувствах се ужасно, но НЕ заради себе си, а заради него, защото беше свикнал и не искаше въобще да пие от шише.
Обаче това не е критерий, защото сега се чувствам ужасно, когато го преместих сам в другата стая на друго легло, а както и като го оставих един на свекървата да го гледа. Т.е явно още ми е трудно да свикна с такива промени. Ама ми минаве, де.
На петия ден, откакто го хранех с адаптирано вече си казвах, че това е "чисто хранене", не знам защо, но този израз ми изплува в главата.
Аз си мислех, че съм от тези, на които кърменето им е лесно, и някак си им се отдава, но сега като са минали два месеца, ми се струва, че е бил кошмарен период. И определно се чувствам нов човек!
Въпреки това не съжалявам, че съм кърмила три месеца.
Виж целия пост
Чувствах се ужасно, но НЕ заради себе си, а заради него, защото беше свикнал и не искаше въобще да пие от шише.
Обаче това не е критерий, защото сега се чувствам ужасно, когато го преместих сам в другата стая на друго легло, а както и като го оставих един на свекървата да го гледа. Т.е явно още ми е трудно да свикна с такива промени. Ама ми минаве, де.
На петия ден, откакто го хранех с адаптирано вече си казвах, че това е "чисто хранене", не знам защо, но този израз ми изплува в главата.
Аз си мислех, че съм от тези, на които кърменето им е лесно, и някак си им се отдава, но сега като са минали два месеца, ми се струва, че е бил кошмарен период. И определно се чувствам нов човек!
Въпреки това не съжалявам, че съм кърмила три месеца.
# 13
21 авг. 2005, 13:39 ч.
Смесени чувства. 
Много ми харесваше, после ми дотежа, чудех се какво да сторя, нали бил двустранен процес, обаче аз сдадох багажа, рано-рано, та започнах постепенно да намалявам кърменията, бебе не бе много настоятелна, отбихме се успешно и се почувствах облекчена. Мая бе на 1,2г. Срамота. Сега я гушкам и се чудя колко щеше да е приятно да се кърмим. Започна да ми рови в пазвата, с друга идея разбира се (интересни са й дрехите ми, цицкодържателите, изследва ми бельото обстойно, иска да го облича
). Обаче мен ми е носталгично.
Аз по принцип не знам какво точно искам, но честото кърмене ме тормозеше, исках да съм по-свободна. Като претегля нещата, добре ни е така. Нормално е да изпитвам тъга по нещо толкова съкровено и интимно, като кърмачеството...
Виж целия пост
Много ми харесваше, после ми дотежа, чудех се какво да сторя, нали бил двустранен процес, обаче аз сдадох багажа, рано-рано, та започнах постепенно да намалявам кърменията, бебе не бе много настоятелна, отбихме се успешно и се почувствах облекчена. Мая бе на 1,2г. Срамота. Сега я гушкам и се чудя колко щеше да е приятно да се кърмим. Започна да ми рови в пазвата, с друга идея разбира се (интересни са й дрехите ми, цицкодържателите, изследва ми бельото обстойно, иска да го облича
). Обаче мен ми е носталгично. Аз по принцип не знам какво точно искам, но честото кърмене ме тормозеше, исках да съм по-свободна. Като претегля нещата, добре ни е така. Нормално е да изпитвам тъга по нещо толкова съкровено и интимно, като кърмачеството...
Препоръчани теми