Здравейте,искам да ви разкажа своята история и да чуя мнението Ви,защото съм много раздвоена.
Такаааа,всичко започна от момента,в който разбрах,че съм бременна.Казахме на моите родители и до тук добре.Когато казахме на родителите на мъжа ми, всички демонстративно станаха от масата и цяла седмица не ни говореха(макар,че живеем в една къща,се разминавахме по коридорите).Приех реакцията им за нормална,все пак всеки го изживява по различен начин.
След месец моят мъж замина за чужбина и следователно цялата бременност я изкарах самичка.Прибрах се да живея при нашите,а неговите родители нито веднъж за 9 месеца не се обадиха да ме попитат как съм,как се чувствам.За съжаление изкарах доста тежка бременност и постоянно лежах в болницата.
В края на бременноста ми мъжът ми си дойде и аз реших,че е дошъл момента да потърся отговор,защо не са ме потърсили 9 месеца.Предварително бях разказала всичко на мъжа ми,как не са се обаждали,как като ме видеха по центъра и бягаха.Дойде момента на разговора,който беше само с майка му,-та на директния ми въпрос защо не ми се обади нито един път през бременноста,тя ми отговори"Момиче,бях на екскурзия"
И след половин час спорене,тя ми каза"Имам подозрения,че детето не е от сина ми"и аз тотално срината се разплаках.Оставаха ми 20 дни докато родя и и заявих,че ако дойде в болницата ще я изгоня и хич няма да ми мигне окото.Последваха молби и кандардисвания от страна на моя мъж и аз нали съм си наивна и простих,но останах с едно на ум.
Дойде мечтаният и дълго чакан момент,в който се появи нашето дете.Всичко беше перфектно и отношение и всичко,но само до момента,в който свекърва ми отново не се направи на голямата работа и започна да ми държи сметка на парите от болничните.Търпях,търпях ,но накрая не ми издържаха нервите и се скарахме.Последваха обидни думи и реакции.Казах и че ако не беше моята майка едва ли щеше някой да ми помогне през тежката ми бременност,че мама ми е помагала и в покупките за бебчо,а тя за мое учудване на изписването ни от болницата дойде с една чанта дрехи ВТОРА УПОТРЕБА и ми каза,ако искаш ги носи
На мен ми прекипя,но от елементарно възспитание ги приех.След месец се изнесохме от нейната къща,защото не издържах повече,не бяха скандали,не бе чудо,а аз сама с дете на 1 месец.Нямаше кой да ме защити,защото тя настрои мъжа ми срещу мен.В новия ни дом нещата тръгнаха като по старо му,с тази разлика,че мъжа ми не излизаше от мамината къща.Прибираше се само да яде и да спи при мен и детето.Ходеше при свекърва ми,тя го наговори против нас и като се прибере вечер поредния скандал.Нещата стигнаха и до побой в един момент.За мое учудване,прибирам се една вечер след разходка с детето и видях,че той се е изнесъл с целия си багаж.И нали,все заради детето за почнах да го моля да се върне.След около седмица се прибра при нас и нещата по старо му-скандали,побоища.До момента,в който аз не издържах и го изгоних.Събра си багажа с подсвиркване и весел,весел си замина при мама.Аз категорично отказвах да говоря с него,а той настоятелно звънеше всеки ден по телефона да попита как съм и как е детето.Мина се известно време и аз пак заради детето го приех вкъщи,но до ден днешен свекърва ми има забрана да вижда детето ,защото на целия град е разказала как е дала 500 лева за моето дете(донесе втора употреба дрехи,които спомена,че е купувала преди 4-5 години).
Това е по-на кратко моят проблем.Искам да знам според вас егоист ли съм,че не давам детето да ходи у свекъра и свекърва ми?
Виж целия пост
Такаааа,всичко започна от момента,в който разбрах,че съм бременна.Казахме на моите родители и до тук добре.Когато казахме на родителите на мъжа ми, всички демонстративно станаха от масата и цяла седмица не ни говореха(макар,че живеем в една къща,се разминавахме по коридорите).Приех реакцията им за нормална,все пак всеки го изживява по различен начин.
След месец моят мъж замина за чужбина и следователно цялата бременност я изкарах самичка.Прибрах се да живея при нашите,а неговите родители нито веднъж за 9 месеца не се обадиха да ме попитат как съм,как се чувствам.За съжаление изкарах доста тежка бременност и постоянно лежах в болницата.
В края на бременноста ми мъжът ми си дойде и аз реших,че е дошъл момента да потърся отговор,защо не са ме потърсили 9 месеца.Предварително бях разказала всичко на мъжа ми,как не са се обаждали,как като ме видеха по центъра и бягаха.Дойде момента на разговора,който беше само с майка му,-та на директния ми въпрос защо не ми се обади нито един път през бременноста,тя ми отговори"Момиче,бях на екскурзия"
И след половин час спорене,тя ми каза"Имам подозрения,че детето не е от сина ми"и аз тотално срината се разплаках.Оставаха ми 20 дни докато родя и и заявих,че ако дойде в болницата ще я изгоня и хич няма да ми мигне окото.Последваха молби и кандардисвания от страна на моя мъж и аз нали съм си наивна и простих,но останах с едно на ум.Дойде мечтаният и дълго чакан момент,в който се появи нашето дете.Всичко беше перфектно и отношение и всичко,но само до момента,в който свекърва ми отново не се направи на голямата работа и започна да ми държи сметка на парите от болничните.Търпях,търпях ,но накрая не ми издържаха нервите и се скарахме.Последваха обидни думи и реакции.Казах и че ако не беше моята майка едва ли щеше някой да ми помогне през тежката ми бременност,че мама ми е помагала и в покупките за бебчо,а тя за мое учудване на изписването ни от болницата дойде с една чанта дрехи ВТОРА УПОТРЕБА и ми каза,ако искаш ги носи
На мен ми прекипя,но от елементарно възспитание ги приех.След месец се изнесохме от нейната къща,защото не издържах повече,не бяха скандали,не бе чудо,а аз сама с дете на 1 месец.Нямаше кой да ме защити,защото тя настрои мъжа ми срещу мен.В новия ни дом нещата тръгнаха като по старо му,с тази разлика,че мъжа ми не излизаше от мамината къща.Прибираше се само да яде и да спи при мен и детето.Ходеше при свекърва ми,тя го наговори против нас и като се прибере вечер поредния скандал.Нещата стигнаха и до побой в един момент.За мое учудване,прибирам се една вечер след разходка с детето и видях,че той се е изнесъл с целия си багаж.И нали,все заради детето за почнах да го моля да се върне.След около седмица се прибра при нас и нещата по старо му-скандали,побоища.До момента,в който аз не издържах и го изгоних.Събра си багажа с подсвиркване и весел,весел си замина при мама.Аз категорично отказвах да говоря с него,а той настоятелно звънеше всеки ден по телефона да попита как съм и как е детето.Мина се известно време и аз пак заради детето го приех вкъщи,но до ден днешен свекърва ми има забрана да вижда детето ,защото на целия град е разказала как е дала 500 лева за моето дете(донесе втора употреба дрехи,които спомена,че е купувала преди 4-5 години).Това е по-на кратко моят проблем.Искам да знам според вас егоист ли съм,че не давам детето да ходи у свекъра и свекърва ми?
да не е луда.Пък и аз не прочетох свекървата да проявява кой знае какво желание да вижда детето.