От къде си намирате коректен персонал?

Младите пенсионерки наистина са добро решение, още повече, че старото поколение е научено да работи съвестно.Гледам по магазините младите продавачки - влизам, тя стои и ме гледа от вратата, за да не си хвърли цигарата........ами излизам си естествено.........

Не ми издържаха нервите да прочета цялата тема.
Но просто ме изумява колко желаещи стриктно да се спазва КТ има, когато се касае за работно време, почивки, отпуски и заплати и как същите тези  стриктни уж работници хич не го спазват когато се касае да са лоялни към фирмата, работодателя и т.н. Примери много мога да дам.
Просто на голяма част от хората не им се работи и ги мързи ужасно................. Аз съм била и от двете страни, и никога ама никога не ми е тежала работата. Просто защото, когато се хващаш на работа знаеш предварително условията, направил си си сметката и не роптаеш защо си се хванал за нещо което сам си решил.
А от позицията на работодател мога да ви кажа, че нито работното време е проблема на калпавия работник, нито заплащането. Смея да твърдя, че предлагам доста атрактивно работно време и адекватно на него заплащане. Но повечето от хората не знаят какво искат, дали го искат и т.н.  А и народо психологията на българина е, че той е създаден за много по-велики дела. Той се е хванал продавач или сервитьор, но живее със съзнанието, че е роден за президент. Затова и куца обслужването по повечето търговски обекти.  Но повечето така ревности защитници на буквите на закона са толкова далеч от реалната ситуация на пазара на труда, че няма повече къде.

Точно това си мисля и затова писах, че повечето млади гледат с по едно око навън постоянно /пък ако гледат и с двете е много лошо/, те са на "тази" работа временно, докато им се отвори нещо по- добро, за което са създадени, а то е от шеф и офис нагоре.
Гледах и аз онази анкета с абитурентите, дето се хвърлят на заплати директно от по 2000.00 лв., не подлежи на коментар просто. Най- ме впечатли един младеж, дето дори не знаеше в кой бранш му се работи и накрая смотолеви, че нещо "с баща му" в "стъкларския бизнес"- т.е. остъкляването. Забавно, наистина. Дано поне моите деца бъдат реалисти.

Като стана дума за претенциите - кой (коя) от "недоволните" е готова да гледа дете за 650 лв. кеш от 9 до 18, в центъра на София? Без редовни отсъствия от работа (приемливо е 2-3 пъти в годината по 3-4 дни).

Абсолютно съм съгласна с твоето мнение.

Тъй, тъй... те законите са за баламите!
Да работят маймумите!

Работила съм на следния график: 1-дневна, 1-нощна, 1-почивка, 1 - редовна и пак същия цикъл. Смените са по 12 часа. Заплащането - минимална работна заплата. Отпуската се заработва. И това в продължение на 2 години и половина. Нямах дете. Но имах колежки с деца - познай как са се чувствали. Тогавашният ни шеф обичаше да повтаря "От сега нататък в България ще се работи все повече, за все по-малко пари!" А имахме страшно много работа и оборота направо валеше! Ако ме е мързяло да си гледам работата - 2 години и половина никой нямаше да ме търпи. Само че нямаш време за никакъв личен живот!
След това: 2 дневни, 2 нощни, 2 почивни. Няма отпуска. Заплата - малко по-голяма от минималната. Така - година и половина. Нямах деца. Да, шефовете бяха готини и човечни, това беше някаква мотивация. И да - беше ми приятно да съм барманка! И сега ако им се обадя за препоръки - ще ми дадат.
Но общото в двата случая беше, че се "жениш" за фирмата.
Но няма да крия - най-тежко ми беше, когато бях от другата страна (мъжа ми беше работодател). Тогава работното ти време е 24ч, 7 дни в седмицата. Т.е. през цялото време съзнанието ти е ангажирано с работа. НЕ сме спазвали КТ и не си търся оправдания за това, смятам че взехме най-правилното решение като се отказахме.

Трябва ли да продължават тези безумия? Или работещите са роби?
Не, всички сме хора, имаме семейства, деца, имаме право на лично време и заплащане, позволяващо нормален живот, а не да се чудиш как да изкараш от заплата до заплата.
Затова сега съм в държава, където тези неща са уредени и законите се спазват от всички!
Надявам се да има надежда и за България!

 Така...Нека да кажа от личен опит. Работя с клиенти. Много на ден. Само който не е работил с клиенти, не можа да си представи какво е. Всеки човек идва с претенциите си, изискванията си и не пита кое е възможно, кое не. Аз, като обслужващ, правя всякакви ''гимнастики'' за да е доволен човекът отсреща, но не винаги това е възможно. Идват изнервени, бързат, искат и ти да бързаш, но естеството на моята работа не позволява бързане, защото грешката коства много. Крещяли са ми, не защото имам конкретна вина, а защото са изнервени ( може би груби и невъзпитани по рождение?) Нося материална и морална отговорност и повярвайте, работата е мноооого изморителна. Случвало се е да замествам колеги и да работя повече от 10 часа на ден. След 6-ят час вече съм със силно главоболие и едвам удържам нервите към по досадните клиенти. Значи, от една страна гледам да няма кражби, да боравя с пари, да обяснявам , да гледам какво отпускам, същевременно понякога се случва да давам заявки и клиентите да изчакват... Всичко това 6 дни в седмицата.  
 Аз  по ТД съм на 40 часова раб. седмица. По 6 часа делничен ден и 10 часа събота или неделя. Не ми допада, че трябва да работя през единият ден от уикенда, но такива са условията в моята професия. Не е въпроса до работодател . Всеки допълнителен час ми се заплаща както е по закон.
 Тежко е да се работи с клиенти и пари, а когато става въпрос за толкова часове седмично , то никой не би могъл да издържи повече от няколко месеца . Работила съм  5 месеца по 12 часа делнични дни и още 10 събота или неделя. Бях станала 43 кг. нито можех да ям нормално, нито да спя. Добре, че не бях омъжена още.
 Относно мотивацията - парите са доста добра мотивация, но когато физ. сили  се изчерпят и 10 000 да ми дават няма да имам сили да продължа със същото темпо.

Rafaella Izza в кой сектор работиш?

Фармация

аз пък помислих,че си медицински център или болница,но то горе-долу същото,все са болни и знервени клиентите/пациентите

Не съм твърдяла нищо подобно. Законите са за всички естествено, но трябва да се спазват и от така стриктно следящите правата си по КТ работници.
Защото, знаеш ли колко пъти съм ставала свидетел как работника, например използва служебния телефон да звъни на близките си в провинцията, защото може би на шефа му е безплатен. Или пък да преснима на ксерокса безплатно един куп неща, защото на шефа и ксерокса и тонера и хартията му падат от небето.Примери още много, но няма смисъл.

Поли, такива дреболии за каквито споменаваш са напълно нормални при условие че да се остане след работно време без допълнително заплащане е също толкова нормално според много работодатели. Не говоря за системно а за инцидентно - днес 20 минути че това трябва да се направи. После онова.

И на мен ми пише работно време до 17.00 ама преди 17.20 рядко си тръгвам. Викаш си - кво сега 20 минути - по 240 работни дена са си точно 80 часа отгоре - тоест 2 работни седмици. Е тези две седмици обясняват и обедни почивки над час, и ксерокси и прочее отклонения.

Има си някакъв толеранс които е нормален. Обаче при норма 40 часа да искаш човек на 60 часа си е 50% отклонение - това малко ми се струва множко.

В КТ са предвидени много варианти. Аз го защитавам, защото има лимит на човешките възможности, който е добре да не се достига, защото работника след това не става за нищо. Казах го по- назад, но ще повторя, заради теб. Повече от 10 години работя на абсолютно и тотално ненормирано работно време, като в 5 от тях отивах на работа в 5 сутрин. Работила съм на абсолютно всички празници, нощем, повече от 30 часа без да се прибирам и тн. На последната работа за друг, а не за себе си работих 9 месеца без почивен ден, като работният ми ден започваше в 5 сутринта и свършваше понякога също в 5 сутринта. На 25 години вече бях изкарала 6 такива години и бях абсолютна развалина. Да не говорим, че качеството на работата ми падаше с всеки ден. Най- лошото е, че по- голямата част от преумората и натрупването на часове винаги е ставало, заради лоша организация от страна на мениджърите и пълна незаинтересованост по повод на пестенето на човешкия ресурс.

Затова казах на авторката на темата да провери дали реално има клиенти за магазина в тези 10 часа и ако не е така да отваря за по- малко или в часовете с по- малка активност да има по една продавачка. Тъпо е да си на работа по 10 часа, а в пет от тях просто да висиш. Това изморява и обезкуражава повече, защото е безсмислено.

А и не съм съгласна, че хората ги мързи. По- скоро управленските качества и умения на мениджърите са много под нужното ниво. Персонал се мотивира и организира- има много литература и тренинги, които казват как точно става това. Виждала съм едни и същи хора, с едни и същи качества да се движат безцелно разпасани на едни работни места и да са отговорни и целеустремени на други.

В България нещата седят горе доло така - те ме лъжат ,че ми плащат , аз ги лъжа ,че им работя .

...или "онИ ми плащат колко да не Умра, я работим колко да не зАспа". 

Свежо, но не съвсем вярно.