Когато другите деца командват вашето

Публикувана: 9 юни 2009, 08:53 ч.
Последно мнение: 16 юли 2009, 17:54 ч.

5 444
85

Потребител

# 30 10 юни 2009, 00:44 ч.

Цитат на: pipi06 в вт, 09 юни 2009, 09:57

По темата : Гледам отстрани , оставям го сам да се оправя в игрите с другите деца , но ако забележа нещо нередно вкъщи говоря , обсъждаме и така . Но се замислих друго . А ако вашето командва другите ? Вие какво правите ? Правите ли му забележка или си траете с презумпцията : Който може да се изявява като лидер , пък който не може да си седи балама .

Моето дете е от командващите. Доста говорим по този въпрос, засега няма голям ефект. Дори купихме книжката "Франклин иска да командва в игрите", докато я четем, Симона казва: "Вече няма да командвам, за да искат всички да си играят с мен", а след това отново продължава със заповедите - все тя иска да определя игрите, да е водещата. Надявам се, че е период, ще го израсте и впоследствие ще се съобразява повече с другите. Tired

Tired

Виж целия пост

T

# 31 10 юни 2009, 08:15 ч.

Мислите ли, че ниското самочувствие е причина детето да се оставя да бъде командвано?

Мислите ли, че трябва да оставим детето да командва нас, родителите, за да се "упражнява"?

Виж целия пост

K

# 32 10 юни 2009, 09:08 ч.

Цитат на: temida в ср, 10 юни 2009, 08:15

Мислите ли, че ниското самочувствие е причина детето да се оставя да бъде командвано?

Мислите ли, че трябва да оставим детето да командва нас, родителите, за да се "упражнява"?

Не само ниското самочувствие е причина детето да бъде командвано от другите. Поне при моето не е, а по-скоро прекомерната й толерантност и неконфликтност. По-скоро се изживява като арбитър в споровете и се опитва да угоди на останалите за това и често е в ролята на командвания.

А за втория въпрос съм твърдо против.

Виж целия пост

Владетел на силата

# 33 10 юни 2009, 09:14 ч.

Цитат на: temida в ср, 10 юни 2009, 08:15

Мислите ли, че ниското самочувствие е причина детето да се оставя да бъде командвано?

Мислите ли, че трябва да оставим детето да командва нас, родителите, за да се "упражнява"?

Не, не мисля. В крайна сметка, не може всички да бъдем лидери. И колкото и да ни се иска децата ни да са, това важи за малка част от тях. В една компания обикновено има един, рядко двама. А и децата сами си определят кой да слушат, обикновено това са тези, които могат да измисля интересни и забавни игри, то и да даваш заповеди не е лесно Wink

Wink

, трябва да имаш цялостна представа за играта, не е лесна работа.
Аз имам две деца и малкия е командващ, големия командван (в къщи е обратното), малкия е много напред в материала, защото от баткото е научил много игри, успешно влиза в роли, изпреварва връстниците си и те сами го търсят.

Не мисля и че трябва да позволя децата ми да ме правят на маймуна, за да ги науча да правят на маймуни другите деца Crazy

Crazy

. А и ние ги възпитаваме еднакво, но както казах по-горе те са различни. До дете си е.

Виж целия пост

S

# 34 10 юни 2009, 15:54 ч.

Не се намесвам в игрите му, докато не видя, че той се държи зле. Ако нещо го е впечатлило, натъжило и т.н. обикновено сам идва и ми казва, а аз давам съвет. Има хора и хора. Някои се чувстват по-добре, когато не са на ръководна позиция и не командват.

Виж целия пост

S

# 35 10 юни 2009, 16:25 ч.

Много е неприятно да видиш как детето ти е командвано или отблъснато по някакъв начин от така наречените командашии.но както при възрастните,така и при децата си има командващи и команвани.Има деца-лидери,които всички слушат.Има обаче и друг тип деца,които искайки да се харесат на някое приятелче,започват да отблъскват дадено дете.Дъщеря ми е общителна и леко свенлива.Не е в нито една от крайностите,а е по средата.Не се дава лесно,но и не налага своето,добричка е.Сега като тръгне в първи клас много се притеснявам дали ще намери бързо приятелчета.

Виж целия пост

# 36 10 юни 2009, 16:32 ч.

Цитат на: temida в ср, 10 юни 2009, 08:15

Мислите ли, че ниското самочувствие е причина детето да се оставя да бъде командвано?

Не, не мисля. Дъщеря ми, например не е конфликтна, по скоро е от типа "ако може да помогне на всеки и във всичко", да разбере, да изслуша, изключително толерантна и спокойна. Но пък и може да е много упорита, когато реши.
По скоро е въпрос на характер.

Цитат

Мислите ли, че трябва да оставим детето да командва нас, родителите, за да се "упражнява"?

Не. Първо, че нещата са несравними. Аз мога винаги да й отстъпвам във всичко, но това е стерилна среда, няма нищо общо със света навън.
Второ, мисля че е проблем, само тогава когато нещата станат груби.
Хората са различни, едни палят от раз и държат винаги да са отгоре, други са по-спокойни и лидерството не ги вълнува изобщо. Това да си в сянка си има и предимства Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

S

# 37 10 юни 2009, 16:50 ч.

И не винаги командващото дете става лидер после в живота.В нашата коопераця има момче,което като малко буквално беше шефът на децата.каквото кажеше,искаше това да става.Сега е на 17 години,остана си на нивото от 5 клас и майка му онзи ден ми се оплаква,че от нейния син нищо не ставало и бил много "загубен".

Виж целия пост

D

# 38 10 юни 2009, 17:05 ч.

Цитат на: Mam4е в вт, 09 юни 2009, 12:07

Цитат на: Анда в вт, 09 юни 2009, 11:44

Болна тема, много е отстъпчива (не и спрямо мен обаче).

И моят син е такъв. Confused

Confused

Извиквам го настрани и му обяснявам дадената ситуация...

Същата е и моята Sad

Sad

Днес имахме подобен случай на една площадка. Искаше да си поиграе с една играчка, но друго детет беше я окупирало (за него тя също беше чужда) и тя се въртеше около него като просяче и му се молеше най-културно. Но онова пищеше и се зъбеше срещу нея. Толкова тъжно ми стана. Викнах я и й обясних, че вместо да се моли, може да изчака на детето да му омръзне играчката. Така и стана, мисля, че ме разбра. Но горчилката остана, знаете как е Sad

Sad

Освен това в градината учителката й ми обясни следното: че не контактува с всички деца, избирала си ги. И тези, които не били сред "избраните" ги отбягвала всячески, като празно пространство. Учителката ми обясни това така, сякаш е ужасна грешка и едва ли не някакво отклонение ... Не знам какво да си мисля. Имали ли сте подобни коментари.

Иначе с нас, с познати деца е много мила. Пази по-малките деца да не ги удари или бутне. Изчаква ги на пързалките и люлките, не се запъва да се инати, ако не е първа на опашката за люлка, пързалка и пр.

Объркана бях, но се надявам да сте ме разбрали Hug

Hug

Виж целия пост

Потребител

# 39 11 юни 2009, 00:31 ч.

Ами... зависи. Главно от намерението. Когато по- големи деца го командват "добронамерено" - примерно даже ми се е случвало да назначим дъщерята на моя приятелка за "куче - пазач" - бяхме в автокъща, а той е в състояние да изчезне за части от секундата... ами, тя се вкопчи в него и не му пускаше ръката - пази го да не се изгуби, ясно, а той като понечи да хукне на някъде и плаче от обида. Ами казах му, че тя го пази, затова не го пуска. Или когато братовчед му - също с година по- голям - го повлече на някъде, за да му покаже някаква играчка или нещо подобно - приемам го като форма на... обучение. Но когато 4 годишно дете предложи на друго, по- голямо и от него, да бутнат моето от върха на пързалката, за да не се пързаля, че играчките им са горе, просто свалих и двете по- големи деца, барабар с играчките им. Пързалката е за всички. Така че... подхождам диференцирано. Според това каква е причината за "командоренето" и отношението, скрито в постъпката.

Виж целия пост

S

SEMEINA_25_SF

# 40 11 юни 2009, 08:40 ч.

Цитат на: simba21 в ср, 10 юни 2009, 17:05

Цитат на: Mam4е в вт, 09 юни 2009, 12:07

Цитат на: Анда в вт, 09 юни 2009, 11:44

Болна тема, много е отстъпчива (не и спрямо мен обаче).

И моят син е такъв. Confused

Confused

Извиквам го настрани и му обяснявам дадената ситуация...

Същата е и моята Sad

Sad

Днес имахме подобен случай на една площадка. Искаше да си поиграе с една играчка, но друго детет беше я окупирало (за него тя също беше чужда) и тя се въртеше около него като просяче и му се молеше най-културно. Но онова пищеше и се зъбеше срещу нея. Толкова тъжно ми стана. Викнах я и й обясних, че вместо да се моли, може да изчака на детето да му омръзне играчката. Така и стана, мисля, че ме разбра. Но горчилката остана, знаете как е Sad

Sad

Освен това в градината учителката й ми обясни следното: че не контактува с всички деца, избирала си ги. И тези, които не били сред "избраните" ги отбягвала всячески, като празно пространство. Учителката ми обясни това така, сякаш е ужасна грешка и едва ли не някакво отклонение ... Не знам какво да си мисля. Имали ли сте подобни коментари.

Иначе с нас, с познати деца е много мила. Пази по-малките деца да не ги удари или бутне. Изчаква ги на пързалките и люлките, не се запъва да се инати, ако не е първа на опашката за люлка, пързалка и пр.

Объркана бях, но се надявам да сте ме разбрали Hug

Hug

И при нас е така дори лесно прощава Confused

Confused

Виж целия пост

Торнадо

# 41 11 юни 2009, 11:04 ч.

simba21 , моето първолаче е абсолютно същото.
Всяка сутрин на път за училище срещаме едно момиченце от нейния клас. Детето я поздравява, тя го подминава все едно не го е видяла и чула. Не я харесвала и не намирала за нужно да я поздравява. Обясняваме, но май няма резлутат. Хора , които не харесва ги игнорира напълно, все едно не съществуват. Sad

Sad

Виж целия пост

D

# 42 11 юни 2009, 12:25 ч.

Цитат на: Фантичка в чт, 11 юни 2009, 11:04

simba21 , моето първолаче е абсолютно същото.
Всяка сутрин на път за училище срещаме едно момиченце от нейния клас. Детето я поздравява, тя го подминава все едно не го е видяла и чула. Не я харесвала и не намирала за нужно да я поздравява. Обясняваме, но май няма резлутат. Хора , които не харесва ги игнорира напълно, все едно не съществуват. Sad

Sad

Принципно, ако се замислиш, това не е чак толкова лош подход. Аз например колко пъти съм искала да върна времето назад и да направя така, че да повярвам на първоначалната си преценка за човека и да не си позволя да имам НИКАКВИ контакти с него. Колко нерви и неприятни емоции бих си спестила. Дали обаче при децата е същото Confused

Confused

Криси и тя така ми казва - не го обичам еди-кой си и не искам да играя с него. Точка!

Виж целия пост

P

# 43 11 юни 2009, 12:44 ч.

Цитат на: Mam4е в вт, 09 юни 2009, 12:07

Цитат на: Анда в вт, 09 юни 2009, 11:44

Болна тема, много е отстъпчива (не и спрямо мен обаче).

И моят син е такъв. Confused

Confused

Извиквам го настрани и му обяснявам дадената ситуация...

И аз процедирам така.

На дъщеря ми й е още по-трудно, защото не разбира добре езика и се свива още повече.
Надявам се да е временно.

Виж целия пост

D

# 44 11 юни 2009, 15:58 ч.

Цитат на: temida в ср, 10 юни 2009, 08:15

Мислите ли, че ниското самочувствие е причина детето да се оставя да бъде командвано?

Мислите ли, че трябва да оставим детето да командва нас, родителите, за да се "упражнява"?

Има всякакви случаи. Аз бях такова дете. Комплексирано /висок ръст, дете на разведени родители, баща чужденец от крайно непопулярна за тежките времена държава, липса на хубави дрехи и играчки и пр./ и затворено. Но предпочитах да стоя сама, пред това да се водя по нечий акъл. Но според мен определено ниското самочувствие може да накара някое по-чувствително или ако щеш лабилно дете да се остави да го командорят. Не са малко примерите за деца, тръгнали с лоши компании, само за да се харесат, но без да им идва отвътре.

Що се отнася до командорене на родителите, според мен истината е по средата. Ако говорим за лигавото командорене - купуване на играчки, боклуци и налагане за глупости, то категорично - не. Има случаи обаче, когато детето държи на своето и е право и родителят отстъпва, защото осъзнава това, а не защото му е по-лесно. Важно е за самочувствието на децата, родителя да уважава неговото мнение и позиция.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

136
3

Нашите деца от 1 до 6 години

Бързи въпроси и отговори деца -6

17 177
664

Нашите деца от 1 до 6 години

Предложения за закуска

379
19

Нашите деца от 1 до 6 години

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.