!!! Моля помогнете !!! Проблем с опърничево и непослушно дете

  • 9 355
  • 32
# 15
КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

Ако родителите са нервни, децата усещат и реагират.
Ако са спокойни и се справят без викове и крясъци и децата са по-спокойни.   
Виж целия пост
# 16


Ако родителите са нервни, децата усещат и реагират.
Ако са спокойни и се справят без викове и крясъци и децата са по-спокойни.   

A как тогава ще обясниш преобразяването на детето: на 2 г. сякаш някой ми го смени, а на 3-3.5 г. ми го върна старото дете? БЕЗ промяна на поведението от моя страна (няма да го коментирам какво е било, но не се е променило).
Виж целия пост
# 17
Не отричам 2г. криза, особено в случая, усложнено с появяването на бебе. А поведението трябва да се променя.
Фактът, че авторката ползва 2 комплекта по 3 удивителни показва, че е доста емоционална, нормално е да се отразява на детето.
Виж целия пост
# 18
Аз моето поведение го променях до едно време, докато не установих, че разлика в/у поведението й няма. За удивителните, и аз от време на време използвам, а смея да твърдя, че съм голям темерут  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 19
И нашето момиченце е природно бедствие.Виковете,писъците и ревовете се чуват от улицата,а сме на 6 етаж.Няма от кой да ревнува.С мъжа ми сме кротки хора,обожаваме тишината и спокойствието,а детето ни е ужасно шумно.Ако нещо не стане както е решила,следва рев до посиняване и захласване.От 3 месеца всичко е "не" и на обратната.Смятам,че е период,който ще премине,но за съжаление на мен нерви не са ми останали. CryДоколкото съм чела до около 2.5год преминава.Дъщеря ми също се опитва да бута и посяга на други деца и за съжаление не само такива,които и дърпат играчка,ами и нк кротни дечица,но непознати.На приятелчетата си не посяга,даже и да спорят за играчка.
Виж целия пост
# 20
Опитай се да прекарвате минимално възможно време само трите. ДЗ, други подобни, помощник в къщи - да няма усещането, че трябва да те... завоюва обратно от сестра си...
Виж целия пост
# 21
КАКВИТО СА РОДИТЕЛИТЕ - ТАКИВА СА И ДЕЦАТА
децата са копие на родителите си
каквото виждат това правят
все пак те са си ги възпитавали

Олеее, аман от разбирачи! ooooh! Whistling
Виж целия пост
# 22
Благодаря на всички за отговорите - всички сте отговорили много искренно и от своята лична гледна точка и за това всеки е прав за себе си, но единствения човек който би могъл да разбере положението е този който е в същото положение.
Наистина съм доста емоционална и малко истерична от време на времепризнавам си го но не мога да се сдържам понякога и съм сигурна че това повлиява доста на каката , но просто си нямате на идея каква лудница е във вкъщи. Бебето също е с доста труден характер и когато иска нещо трябва да го получи на всяка цена също както каката, а когато и двете едновременно поискат своето си аз не мога да се разкъсам и разбира се първо обръщам внимание на бебка, знам че доста голяма вина има в мен за поведението на каката но просто намам физическата и психическа сила да се справя със ситуациите в които попадам. Иначе проблема не е от ревност винаги защото го има още от преди да се роди бебето, просто нещата се засилиха и с появата на малката и вече по някога излизат нещата извън контрол. Благодаря че писахте и си дадохте мнението мили момичета.
Виж целия пост
# 23
Искам да те върна назад във времето когато каката е била бебе. Кава беше тогава? Взимала ли си я на ръце когато е плакала или е имала колики ? Питам те защото много хора, в стремежа си да не разглезят бебето игнорират плача му от най-крехка възраст и в последствие се получава такова нервно и тръшкащо се дете . Понеже нищо в природата не се губи( а само се видоизменя) малките бебета също като възрастните трупат агресия която не могат да изразят на момента само защото са малки и слаби физически .Но както казах нищо не се губи... Така че проблема ти според мен е със задна дата, просто сега ескалира. И съм съгласна с другите че детето ти страда от липса на внимание, да не кажа любов. Показвай му повече колко го обичаш и й го казвай защото за да расте едно дете здраво и уверено то има нужда да знае че е обичано.Поведението й просто е зов за нещо.Ако това продължи съветвам те да се обърнеш към специалист- терапевт.
П.П  Никъде не споменаваш таткото? Каква е неговата позеция по проблема?
Виж целия пост
# 24
Да, децата на тази възраст "попиват" нервите на родителите и им дават външна изява под формата
на инат, избухливост или налагане.
Моят син е доказателство на мнението ми извън факта на типичната за годините му - 2,5 г , проява на характер.
Когато подхождам спокойно и благо към него се радвам на отзивчиво и сговорчиво дете и напротив :
Всеки път, когато под влияние на външни фактори се държа безцаремонно, ултимативно и протоколно с него като бумеранг лошото поведение рефлектира обратно върху мен.

veni_i_koci , опитай се да приобщиш каката към грижте , които ти самата полагаш към бебето.
Накарай я да се чувства значима и ценна .
Нека си мисли и усеща , във всеки един момент, че нейното присъствие и разбиране са жизнено важни и
необходими за теб , а помощта и' - несравнимо голяма   Hug

Виж целия пост
# 25
и разбира се първо обръщам внимание на бебка,

Това не трябва да се разбира. Каката е достатъчно голяма, за да го прави нарочно и да види на кого ще обърнеш внимание. На бебка нищо няма да й стане, ако поплаче.
Виж целия пост
# 26
Честито ви "бебешки пуберитет".  Hug
Дъщеря ти е вече малка дама и може/иска да прави и решава сама. Нас ни държи вече година. Радвай се, че дъщеря ти откри личността си и се отстоява. Ако не може да говори добре е нормално да е агресивна, но с постоянство ще се научи и на вербална защита. Трябва да и се покаже, че телесната реакция (хапане, биене, блъскане) е неприемлива и че за повечето неща решаваш все още ти.
Ако се тръшка и реве излез от стаята или си тръгни, без да се обръщаш. Докато не млъкне няма право да идва при нас и ние не влизаме в стаята, в началото беше дълго, но в момента му трябват само 3-10 сек.
В никакъв случай не я карай да отстъпва нещо (играчка, място, храна) на бебето, защото е по- голяма.
Виж целия пост
# 27
Може и ли и аз да се запиша в клуба с опърничавите деца. При нас не е дори липса на внимание, защото и двамата сме си в къщи и се чудим с какво да го занимаваме но той си е инат и никога не признава НЕ. Аз го отдавам на македонската ни жилка в съчетание със зодията и това че прекалено много внимание му се обръща. Прочела съм доста за възпитанието но каквото и да препоръчват авторите не помогна. ЯВно ние сме изключение от правилото. Разликата ни е че ние сме много контактни и не ни избягват децата и обича да е център на вниманието и го постига. С баткото не съм имала тези проблеми, той беше уникално умно и разумно дете. С него не ми се е налагало повече от веднъж да кажа че нещо не се пипа или че така не трябва и това е било. Просто такива са ни децата, получават информация която не е за тяхната възраст и се опитват да подражават, да бъдат центъ на вниманието и го постигат с инат, рев и т.н. Ние даже хороскоп му правихме и казаха че ще е такъв до към 7-8 години, а след това ще стане като батко си. Laughing иска ми се да вярвам в това.
Виж целия пост
# 28
Ако по някакъв начин и покажете че нейната помощ е много необходима и незаменима, естествено за дребни неща:да донесе мокрите кърпи или да занесе дрешките на бебето в кошчето за пране, да даде кремчето, да намери шишето с водата и такива неща, които да върши с удоволствие и да се почувства полезна, дали няма да и повлияят положително? Мисля че също трябва да си имате занимания само двете, специално за каката, напр. докато бебето спи да и четете книжка или да рисувате. Хвалете я колко ви помага и как без нея ще ви е трудно, но и зачитайте и нейните желания. Ако поиска нещо ,което смятате за невъзможно и предложете вие, няколко приемливи за вас неща и и предложете да избере от тях. Така детето си мисли че има избор и приема по лесно отказа на това, което е искало. Успех и най-важното всяко дете е различно и изисква различен подход. Peace
Виж целия пост
# 29
Да, децата на тази възраст "попиват" нервите на родителите и им дават външна изява под формата
на инат, избухливост или налагане.
Когато подхождам спокойно и благо към него се радвам на отзивчиво и сговорчиво дете и напротив :
Всеки път, когато под влияние на външни фактори се държа безцаремонно, ултимативно и протоколно с него като бумеранг лошото поведение рефлектира обратно върху мен.
Аз по принцип въобще не съм нервна и винаги започвам с обяснение,кротко и спокойно.Понякога от обяснение се усещам,че ме заболява устата.За съжаление, не ние двамата с мъжа ми провокираме това поведение.Просто го отдавам на бебешкия пубертет и стискам зъби да премине.Примерно щом трябва да и сменим памперса или да я преобличаме да излизаме,настава гонитба,крясъци и не иска, и не дава даже и мръсния си памперс. Mr. Green
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия