Непослушно дете - моля за съвети

  • 9 942
  • 46
Здравейте , на моя приятелка дъщеря и е на 7 г и бих казал според мен , че е много проблемно дете.

Общо взето историята е следната : Тя има две деца съответно на 7г и 1г и половина. Проблемите са започнали от преди около 2години. В момента в който на детето му се каже каже да направи нещо (да си измие ръцете , да си прибере играчките и т. н.) то се сопка , тръшка се , прави физиономии и буквално гледа със злоба (лично съм ставала свидетел на това).Майка и и баща и опитаха с наказания от сорта да седи известно време на стол до стената , да не гледа телевизия , да не излиза  и всичко беше без резултат.  Пробвали са и с разговори защо не трябва да прави така и обяснения защо е наказана и лишена от някоя игра , но и това не помогна. Пробваха и със това да и се сърдят. Когато направи беля не и говореха и не и обръщаха внимание известно време , но отново нищо . И сякаш не и пукаше. Напоследък даже стана по зле : започна много да лъже да крие. Съответно когато поиска позволение за нещо от майка си и тя и откаже детето отива при баща си или баба си и пита за същото. Понякога когато и се говори изобщо не чува и си прави това което тя иска. Гледа в друга посока и си мисли нейни си работи. Според мен може и част от зачестилата агресия да е в следствие на ревност от по малката и сестра. Виждала съм я как я бута , хапе я и т. н.

Моля ви за някакъв съвет как да се справи с положението. Моята приятелка помоли мен за такъв , но аз не можах да и дам.
Виж целия пост
# 1
Достатъчно е голяма, за да се проведе един смислен разговор с нея. Сядат родителите и говорят. Като на равен.
Така малко по-малко ще стигнат до това, което тормози детето.
Някои от нещата бих отдала на ранен пубертет.
Виж целия пост
# 2
Според мен детето "протестира". Каква е причината можем само да гадаем. Според мен "наказанията" и забраните са влошили положението и са изпреварили разговорите.
Виж целия пост
# 3
Според мен детето "протестира". Каква е причината можем само да гадаем. Според мен "наказанията" и забраните са влошили положението и са изпреварили разговорите.
PeaceСъгласна съм с това. Нека помислят и за някакъв дисциплиниращ спорт - спорта оказва невероятно благотворно въздействие върху поведението.
Виж целия пост
# 4
Трябва да се говори с детето като с равен. Имам подобни проблеми с дъщеря ми- сопка се, отговаря. Но постоянно говорим и мисля, че има ефект. И аз понякога прибягвам до наказания и  караници, гледам да са по -рядко. Но забелязах, че най- голям ефект имат разговорите като с равен. А когато и се навикам се чувства унизена и ми се струва, че много ефект от цялата работа няма.
Виж целия пост
# 5
Не може само с тояжка.
Трябва и морковче.

Пък и за 7 години, между родители и дете, вече би трябвало да има изградени механизми на съжитество. Нудтата да се дават съвети тепърва, би значело да се превъзпитават и самите родители. Те била ли били съгласни да променят нещо в поведението си или очакват това само от детето?
Виж целия пост
# 6
Мерките, които са взели родителите, са супер неадекватни и много са влошили положението. Защо са пробвали единствено да й контролират поведението, а не са направили нищо, за да разберат къде е проблемът й?
Виж целия пост
# 7
Нуждае се от внимание и мноооооооого прекарано време с нея - поне от страна на единия родител.
Виж целия пост
# 8
Стана ми много мъчно за детето! •●СРАМЕЖЛИВКА●•٠·˙ е представила нещата така, сякаш родителите ,видиш ли, направили толокова много да оправят нещата, а "лошото" дете не взема от дума. Проблемът е бил в началото и според мен може да се оправи, не е много късно ( децата са винаги готови да ни дадат втори шанс, някак си са "програмирани" да ни обичат безрезервно), но трябва напълно нов подход към детето, много разбиране от родителите й, много любов, много ласки, дори ако в началото усещат отпор. Успех на родителите и много търпение!
Виж целия пост
# 9
Грешката от километри се вижда, че е при родителите.
Проблемите започнали преди две години, явно по времето, когато детето е разбрало, че ще има братче или сестриче.
Ако новината не му е поднесена с подходящия такт, е много вероятно да става въпрос за ревност.
Децата не са лоши просто ей, така. Винаги има причина за това.
Протестите при моята дъщеря ги отдавам на ревност, и ги туширам не с наказания и забрани, а с много търпение и любов.
Грешката на въпросните родители е била, че първо са използвали тоягата, а после морковчето.
Когато децата изгубят доверие и вяра в родителите си, трудно се постигат нормални отношения просто от само себе си.
Разговор- честен и откровен е повече от необходим.

Нека помислят и за някакъв дисциплиниращ спорт - спорта оказва невероятно благотворно въздействие върху поведението.

Детето има нужда от топло родителско отношение, от прегръдка, целувка, а не от тренировки по карате.
Става въпрос не за палаво дете, на което е нужно, да се насочи излишната енергия в правилна посока, а за дете, което видимо страда от/за нещо.  Peace
Виж целия пост
# 10
Повече внимание, обич и разговори.
Да си определят начин и време за общуване само с голямото дете.
Виж целия пост
# 11
Според мен грешката на родителите е дотолкова, че най-вероятно преди появата на сестричката просто не са обръщали внимание на поведението на голямото момиченце, защото не са били толкова затормозени с грижи по още едно дете...Просто сега им става нанагорно....Защото не са обяснявали, възпитавали и изобщо потрудили навреме.
Детето наистина сигурно ревнува, в ранен пубертет е, преживява неща, които без насочващи въпроси и побутване няма как да разкрие, сигурно и на самото него не му е ясно точно какво го тормози.
По себе си съдя - всичко, което ме дразни в моите деца, всичко, с което така да се каже ме тормозят - е моя грешка.....
Виж целия пост
# 12
Мерките, които са взели родителите, са супер неадекватни и много са влошили положението. Защо са пробвали единствено да й контролират поведението, а не са направили нищо, за да разберат къде е проблемът й?

Ами защото явно са прекалено заети с бебето.
Това се получава, когато не дооцениш ситуацията правилно от появата на нов член в семейството.
Виж целия пост
# 13
Мерките, които са взели родителите, са супер неадекватни и много са влошили положението. Защо са пробвали единствено да й контролират поведението, а не са направили нищо, за да разберат къде е проблемът й?

Ами защото явно са прекалено заети с бебето.
Това се получава, когато не дооцениш ситуацията правилно от появата на нов член в семейството.

 Stop

Ееее, прекаляваш във всяка тема да натрапваш това колко е гот да си с едно дете и колко тъпо, егоистично и недооценено да създадеш второ.
Виж целия пост
# 14
Мерките, които са взели родителите, са супер неадекватни и много са влошили положението. Защо са пробвали единствено да й контролират поведението, а не са направили нищо, за да разберат къде е проблемът й?

Ами защото явно са прекалено заети с бебето.
Това се получава, когато не дооцениш ситуацията правилно от появата на нов член в семейството.

И аз не мога да се съглася с твърдението. Колега на мъжа ми е споделял за същите проблеми с дъщеря му, която е единствено дете. Сега си давам сметка, че детето е на същата възраст.
Според мен е прекъсната някъде във времето тънката нишка между родител - дете. Независимо какви са причините, трябва да се работи в насока на възстановяване на доверието и обичта. Подкрепям Франческа Салиери.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия