Даже няма и да ви чета сега, че за пръв пък си седнах на задника от седмица насам и имам още един куп служебни неща, които ме чакат мен.
Друг път ще ви разказвам, но само да се похваля какво свърших тази седмица:
- успях да приключа модела за оценка на риска на предприятие в областта на комуникацията - фукам се защото го правя цял месец и ако знаех, че още в началото съм объркал реда за оценка на тежестите на отделните елементи нямаше да загубя цял месец да се рова. Не знам дали знаете в нашата професия (счетоводната) имаме един професионален дефект. Цифрите ни се "набиват" в мозъка и колкото за отмятаме нещо или да го анализираме после нищо не излиза. Една и съща грешка се повтаря няколко пъти. Хванах сина ми и той още на четвъртия ред от извадката изръмжа, че нещо не му харесва.
- успях да сертифицирам износ за специализирана лаборатори на пет броя пепелянки. Даже ги измерих и описах отличителните белези. В документите всяка пепелянка си има име и едната я бяха кръстили на мен.
- успях да потвърдя наличността на 8 броя щрауси, нищо че мъжките не ме харесваха и не ме допускаха до женските да видя номерата им. С едно леко ухапване по задника обаче си свърших работата де.
- успях да се запозная с четири муфлона (вид кози - две двойки) внесени в България. Ще ги развъждат за сега във ферма. А иначе идеята е да възстановят популацията им у нас. И те не знам защо не ме гледаха много дружелюбно ама поне се държаха възпитано, пък и идентификационните им номера бяха закачени на ушите им (не като при щраусите на краката).
- и накрая успях да направя пробно изброяване на 1240 броя кокошки, независимо, че три петела постоянно ни гонеха с колегите.
Те това е. Професията ми си е пълна с всякакви емоции, ама аз съм си я избрал.