тъжно ми е да споделя това с вас, но не мога с никого друг 
само като си помисля за баща ми и ми се свива душата, в стомаха си чувствам топка, боли и получавам сърцебиене.
заради него вече 2 години отказвам всякакви събирания с другите роднини, отказвам покани за празници, въпреки че ми се иска да отида и да се повеселя, но знам че това няма да е възможно в неговото присъствие. все с нещо ще ме изкара от нерви-все ме поучава, критикува, диктува как да се държа, говоря, гледа ме с неодобрение, презрение, обвинява ме че съм ужасна щом си отворя устата, оплаква се пред всички от мен колко съм го тормозела (с претенциите си за уважително отношение). от вратата като види някой и почва да ме хули. аз го возя там където е събирането защото той е слаб шофьор и за да може да пие, наставлява ме през целия път как да шофирам и накрая ме хули пред хората.
вече се изолирах от всички и ми е самотно и мъчно. укорява ме , че не обръщам внимание на другата му внучка, пред хората ми казва "Обърни и внимание, не виждаш ли, че те обича?!", а не вижда, че нямам време да си обърна главата, защото моето бебе никой не го забелязва , камо ли да го вземе от ръцете ми за да съм свободна да видя някой?! все ме унижава пред другите хора, вече ми писна, не мога да търпя и понасям, а въпреки че реагирам всеки път , той не се променя, пак се държи така...
само като го видя или помисля за него и за толкова години емоционално малтретиране и унижения, и гнева ми става огромен. как да се освободя от този гняв, той ме съсипва ежедневно, ограничава ми живота???
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!
Виж целия пост
само като си помисля за баща ми и ми се свива душата, в стомаха си чувствам топка, боли и получавам сърцебиене.
заради него вече 2 години отказвам всякакви събирания с другите роднини, отказвам покани за празници, въпреки че ми се иска да отида и да се повеселя, но знам че това няма да е възможно в неговото присъствие. все с нещо ще ме изкара от нерви-все ме поучава, критикува, диктува как да се държа, говоря, гледа ме с неодобрение, презрение, обвинява ме че съм ужасна щом си отворя устата, оплаква се пред всички от мен колко съм го тормозела (с претенциите си за уважително отношение). от вратата като види някой и почва да ме хули. аз го возя там където е събирането защото той е слаб шофьор и за да може да пие, наставлява ме през целия път как да шофирам и накрая ме хули пред хората.
вече се изолирах от всички и ми е самотно и мъчно. укорява ме , че не обръщам внимание на другата му внучка, пред хората ми казва "Обърни и внимание, не виждаш ли, че те обича?!", а не вижда, че нямам време да си обърна главата, защото моето бебе никой не го забелязва , камо ли да го вземе от ръцете ми за да съм свободна да видя някой?! все ме унижава пред другите хора, вече ми писна, не мога да търпя и понасям, а въпреки че реагирам всеки път , той не се променя, пак се държи така...
само като го видя или помисля за него и за толкова години емоционално малтретиране и унижения, и гнева ми става огромен. как да се освободя от този гняв, той ме съсипва ежедневно, ограничава ми живота???
БЛАГОДАРЯ ВИ ПРЕДВАРИТЕЛНО!
Мъжа ти, ако е свидетел на това не взима ли отношиние?