Бременната ми приятелка ме мрази?

Преди всичко, един хубав откровен разговор между вас двамата може да ви улесни положението в което сте. Просто говорете за да сте наясно. Тя нека да осмисля, но и ти трябва да си наясно какво всъщност осмисля тя. Най-малкото поне да знаеш как да се държиш и какво да очакваш...дотогава може да се поспреш да пърхаш около нея ... и ти си човек. Какво значи да й угаждаш, а тя да те игнорира и разиграва. Що за партньор е това. Ако преживява тежък период да си каже, а не да те пържи на бавен огън. В крайна сметка, всеки си има достойнство.

М да, хубаво е да седнете и да си поговорите откровено. Но имай предвид, че някои жени наистина много се променят, след като забременеят. Имаме познато семейство, които изобщо не правиха секс по време на бременността на жената, дори и спяха на отделни легла, защото тя се дразнеше на мъжа си. Но след като се роди бебето, нещата си станаха както преди. Чисто физиологично, когато жената е вече оплодена е нормално да не мисли вече за възпроизвеждане  Повярвай ми - не те мрази, просто сигурно и тя самата не знае какво иска. Отвратително е да ти се омотат така хормоните и да осъзнаеш, че дори не познаваш себе си. Попитай я откровено какви са очакванията й към теб и й угаждай. Май друг вариант със справяне с освирепяла бременна жена няма 

Защо живеете отделно, какво ви пречеше досега да се съберете?
Явно същото е проблемът и сега.

П.П. Като бях бременна мразех всички, но гледах да не го показвам ...

За теб е шокиращо, трудно и не знам си какво  За нея да не мислиш, че е песен 

както сам  си го написал и на мен  преди да довърШа написаното ми мина  пре3 главата дали е бременна от  теб,няма логика да иска да и3ли3а  с колеги  а  с теб не и  дори да не те търси,около 3 варянта
1ви наистина някои жени и3падат  в депресия,не се чувстват добре,имат страхове 3а бебето ,3а фигурата си  ,3а свободата си...
2ри бебето не е  от  теб,в момента сама не може да в3еме реШение,може би няма начин да бъде с другия татко,но мисълта че те лъже я побърква ,страхува се ,че истината Ще и3ле3е наяве .
3ти варянт,прекалено много внимание й обръЩаШ,което понякога отблъсква,от опит  го ка3вам,жените са малко ма3охистки когато обичат,в твоя случай май ти  повече обичаШ,пробвай с бе3ра3личие,3а да ра3береШ сам  на нея пука  ли й и3обЩо,

и като махнем всички варянти,дано не  съм про3вучала грубо,надявам се да е  просто неЩо временно от бременноста,и да се  оправи момичето скоро,да спре работа ако трябва,3а секса не го ра3бирам ,ако сте от доста време 3аедно е нормално ,мераците да намалят,там поне бъди много нежен ,но не и  лигав

няма начин да ти се размине плащането ...
сори пич.

Е, жалко че се е получило така и най-жалко е за детенцето, което очаквате, то ще изстрада най-много от това, че няма да има двама родители до себе си. Приятелката ти май не е порастнала много, много повърхностно ми се струва от нейна страна. А ти след две изневери как си могъл да прощаваш? Но ти си знаеш. Според мен това момиче не заслужава по никакъв начин любовта ти. Дори и да се съберете отново след време, не виждам надежда във връзката ви. Пожелавам ти да срещнеш жената, която ще те обича така както и ти.

О, толкова познато състояние описваш! Първо се успокой и разбери, че може и да е така, както описваш, но може и хормоните да са виновни.Аз през бременността(желана и от двамата) бях настръхнала срещу бащата-все едно, че само той е причината да се появи бебето , бях груба и казах немалко глупости. Но той беше достатъчно търпелив и разбиращ какво точно се случва.Сега, 6 години по-късно разбирам, че просто съм била много уплашена-от отговорността, която трябва да поемем, от емоционалната зависимост, от това, че този мъж навлиза в живота ми по крайно категоричен начин.И не на последно място, просто исках доказателство, че каквото и да направя, каквато и да бъда, ще ме обича винаги.

Глей ся... ако след всичко стигнете до раздяла, най-жалко за детето. Ще е между двама ви, но не виждам какво има да съжаляваш за жената, която явно не знае какво иска и се развява насам натам. В този случай ти си в по-изгодната позиция, мъжете сте повече - сигурно на пет жени се пада един мъж. Пък и напоследък обратни бол. Тъй че, не си съсипвай живота заради една жена. Млад си, всичко се преодолява. Човек понякога и егоист трябва да бъде, да щади и себе си.
Опитай се да мислиш по-ведро и трезво. Решение винаги се намира, стига да е правилното разбира се. Сега, кат не става, не става.
Изчакай още малко за да се ориентираш и помислиш и си взимай решението.

при моята стара 5 год. връ3ка а3 бях в твоето положение,3аря3ах приатели роднини,дадох всичко в та3и връ3ка,планове 3а бъдеЩе ,бебеправене....докато в един момент се промени,и 3апочнах да питам да питам какво става,явно не искаШе да ме  нарани   3аЩото ме  е  обичал,3аобикаляШе неЩата,не можеШе ей така дами  го каже открито,обаче му обясних че го ра3бирам че не иска да ме нарани,но така не мога да живея в неведение всяка минута да мисля едно и съЩо,обичах  го адски много ,повече от него мен,3атова и така се получИ,накрая с 300 3ора го накарах да   го каже  в прав текст,ами да,да не  ти пропилявам годините и да н е ти наруШавам спокойствието най добре да се  ра3делим ,сега ра3брах че ми се живее,,..бях готова да продължим  както той иска в момента макар да осъ3навах колко е боле3нено,но се ра3делихме,мислех че никога няма да намеря достоен 3аместник,минаха около 5 години,толкова да ми е смееШна та3и връ3ка,срамувам се  чак...времето лекува,Ще видиШ,просто го преглътни,живота продължава,всеки тук е преживял поне веднъж подобна ситуация

 
мн тъжна история с тъжен край
не искам да ти давам някакви надежди с тези мои думи,но когато забременях аз бях мн по-зле от твоята приятелка...не се съобразявах с мъжа си,казвах му 4е го мразяя,не можех да понасям присъствието му...вси4ко се промени след 5-6 месец на бременността когато корем4ето запо4на да расте мн бързо и осъзнах всъщност какво става... ...може би и тук ще бъде същата история и мога само да се помоля за това малко невинно бебенце,което като се роди живот и здраве ще ви покаже истинския смисъл на думата ''ЖИВОТ''

Поведението на приятелката ти ми е непонятно. Явно те е използвала за нещо, а ти си и го позволил.
Ако искаш детето от нея мисля, че е време да покажеш какво точно очакваш от нея, без повече да те разиграва да изясните нещата. Бременност, хормони не могат да са извинение когато се касае бъдещето на детето, а и твоето също.

Здравей TatkoSmyrf,

Първо се успокой и недей да драматизираш толкова много нещата. Ситуацията е кофти, но животът ти не е свършил.

Приятелката ти, както я описваш, в момента се държи като гимназиална глезла, която не знае какво иска. Истината обаче е, че и ти имаш вина за това й поведение - както самия ти казваш "се раздавам на 101% за нея- материална подкрепа,  устройвам апартамент, където да заживеем ...". Много е хубаво да глезиш жената, която обичаш, но това трябва да води до взаимност, а не до лигавене и т.н. В момента си се превърнал в нещо като домашен пекинез (не искам да те обидя!) - за нея в момента ти си добре дресиран, при нея си когато й трябваш, и винаги можеш да бъдеш изритан през вратата, когато не е на кеф. Не забравяй обаче, че преди всичко ти си Мъж, а не кученце, и именно поради тази причина се налага да промениш драстично положението.

Съветът, който мога да ти дам е следния: на момента спри със всякакви форми на "материална подкрепа", престани да я търсиш, да я каниш по кина и ресторанти, да искаш разговори и т.н. Започни да се държиш сякаш не съществува, сякаш е старото ти забравено от 10-на години гадже от прогимназията. Започни да се радваш демонстративно на живота, като истински ерген и бохем и въобще се дръж много хладно с нея. И само гледай как нещата ще се променят като с магическа пръчка след като изминат няколко месеца (поне в повечето случаи така става).

Приятелката ти в момента още не е усетила "истински" бременноста си, защото е едва в третия месец - то дори и на фигурата й почти не се отразило. Послушай ме, и ще видиш като стане в 7-8 месец, прекъсне работа, налага й се да ходи до болница (поради преждевременни контракции или за преглед) как сама ще долази и ще те моли отново да бъдеш нежния мъж, който я е обичал и винаги е бил до нея. Ама ти се дръж на положение - отнасяй се хладно и обидено. Едва когато видиш истинско разкаяние - чак тогава възвърни старото си поведение и отношение към нея.

Ако е инатлива - остави я да роди детенцето. Нека да поживее няколко месеца глезаната с малко бебенце и без мъж до себе си, без неговата подкрепа и обич, и вярвай ми, света ще обърне, за да си те върне, като се има предвид какво е изгубила. Но важното е ти да се държиш хладно и да спреш всякаква "материална подкрепа" - тази жена трябва да се научи да те цени заради теб самия, а не заради парите ти. Ако тя ти повдигне въпроса за издръжка, да не вземеш да се изсилиш нещо - казваш й "ОК, ще плащам установената от закона издръжка" - пък нека твоята приятелка да си сметне сама дали законоустановената издръжка ще й стига дори да плати памперсите на бебето, камо ли за нещо друго. А ако си мисли, че лесно ще си намери друг мъж, който да я приеме с малко бебе от друг мъж - само се усмихни, пожелай й късмет и се дръпни изцяло, пък й гледай сеира няколко месеца. Пак при теб ще дойде.

Има, разбира се, и по-редки случаи при които може да се окаже, че тя въобще не иска семейство и просто да хвърли бебето, когато го роди, на майка си или на някоя друга баба за отглеждане - в такъв случай радвай се, че си се отървал от такава жена. Грижи се за детенцето, без да изземваш и нейната отговорност, пък гледай смело напред - семейство ще си направиш с жена, която те обича и уважава.

В заключение ще ти кажа едно - за да те "оцени" приятелката ти, първо трябва да те загуби. Понякога за да направиш две крачки напред, трябва първо да направиш една назад. От личен опит ти го казвам, приятелю.

Остани със здраве и успех!