Как се справяте със стреса, напрежението и "сивото" ежедневие?

Публикувана: 1 авг. 2009, 15:03 ч.

Последно мнение: 7 авг. 2009, 10:27 ч.

6 011

# 45 6 авг. 2009, 12:09 ч.

Цитат на: Мамче_мамче в сб, 01 авг 2009, 15:03

Незная как живееят повечето от вас, но аз усещам, че съм на ръба. Винаги съм била много борбена, организирана и отговорна, но от както имаме дете усещам, че не се справям. След раждането трябваше да се боря с всичко сама, няма на кого да разчитаме, а мъжът ми все работеше, често дори не се прибираше. Усещах, че силите не ми стигат. Имаше дни в които от преумора едва ставах от леглото за да се грижа за бебето. Някак се справих и тръгнахме на ясла, а аз на работа. Вечер се прибирам много изморена и се захващам с домакинските задължения. Напрежението в работата ми е голямо. Постоянната преумората, малкото часове сън и проблемите ми се отразиха на здравето. Появиха се куп здравословни проблеми, тръгнах по доктори. Усещам, че съм много напрегната, гледам на живота някак от "тъмната" страна, рядко мога да се разсмея от сърце и да "изключа" от проблемите и ежедневието. Като добавим към това и пообтегнатите ни семейни отношения с мъжа ми, се чувствам ужасно.
Незная как да се справя с всичко това?

Не си единствената. Има много майки на твоето място. И аз съм така , имам предвди, че и аз си гледам децата сама. Нямам баби и дядовци и мъжът ми е по цял ден на работа. Все пак като съм решила да имам деца съм била на ясно какво ме очаква и за минутка не съм и и помислила, че е супер лесно.
Е, не се оплаквам. За мен това не е проблем, справям се чудесно и с работа и с децата и домакинството и със семейството. Гледай просто по-спокойно на нещата..

Виж целия пост

xenia

# 46 7 авг. 2009, 03:02 ч.

Цитат на: TTTTTTTTT в чт, 06 авг 2009, 10:27

Xenia, хората казват малки деца-малки ядове, големи деца-големи ядове. Така, че точно за тинейджърите има за какво да се притеснява човек - къде са, какво правят по цял ден и прочие. Освен това не съм "квачка" да бдя около децата си, но не смятам, че е задължение някой друг да се грижи за тях и да вменя моите задължения на някой друг само защото така ми е "кеф", а още по - малко и да се хваля с това, както е в твоя случцай.
Но, хора разни, идеали разни.

Ако си го възпитал като хората ядовете са ти никакви. Притесненията за едно 17 годишно са не повече от притесненията за едно 27 годишно. А и притеснения не са работа за преумора. Хайде да не си ги разказваме- и аз тийнейджър гледам. Ако се връзваш в някакви измислени от теб сериали си е друг въпроса.
Като не сменяваш никому задължения, си носиш като магаре целия товар на собствен гръб и не се оплакваш.

Виж целия пост

D.Stoyanova

# 47 7 авг. 2009, 09:49 ч.

Цитат на: xenia в ср, 05 авг 2009, 22:18

Преумората в този период е от факта че майките нямат навика да прехвърлят задължения по бебето на друг. Не просто нямат навика, те просто не си ги дават тези задължения, камо ли бебето. Ревниво си го пазят като квачки сакън някой нещо да не му направи на златото или да го изяде. Laughing

Прехвърляла съм всички задачи на кой когато сваря и по всяко време. Дошла приятелка на гости, връчила съм и бебето. И пелени са ми гладили, и наакани дупета мили. Laughing

Всички приятелки са преповръщани и препикавани Laughing

(мойто бебе памперс не знае) . Мъжа ми къпе с мен, води на разходки, храни по нощите, пере и простира. Баба, дядо, всички са в кюпа. Абе оглеждаш се постоянно на кого какво да връчиш, защото никой сам няма да се сети. Laughing

И нито депресия те гони, нито стрес.

Прехвърляла си всички задачи защото си имала на кого. Не нападай така мамите, които нямат тази възможност. Аз също не съм имала на кого за прехвърля никакво задължение и знам за какво говорят - имало е моменти когато не знам колко е часа и съм си записвала кога съм хранила хлапката, за да не забравя.

Виж целия пост

Andariel

Ветеран

# 48 7 авг. 2009, 09:53 ч.

Малки деца, малки ядове, ама не е съвсем така. Друго си е детето да е способно да се грижи за основните си биологични нужди, да може да си намаже една филия, да си оправи леглото или да отиде да купи един хляб. А като са съвсем малки все подире им трябва да ходи човек и да ги учи на всичко - от яденето с лъжичка до връзването на обувките.

Виж целия пост

D.Stoyanova

# 49 7 авг. 2009, 10:03 ч.

Мисля че никой тук не се оплаква от задълженията си като майка, а просто от умората, стреса и еднообразието. От нас зависи да си го направим по-различно и всеки си търси начините. Моят май още не съм го намерила.

Виж целия пост

iznenada

# 50 7 авг. 2009, 10:26 ч.

andariel,точно така си е.Тези грижи са нищо в сравнение с грижите и проблемите за порасналите деца.И аз така мислех преди години,но ела да видиш сега-хората са стигнали до този извод длагодарение на опит.

Виж целия пост

pepi01

# 51 7 авг. 2009, 10:27 ч.

Здравейте и от мен. Аз все още не съм мама, но повечето ми приятелки са майки и всичките имат такъв проблем - скука, еднообразие, стрес.. Мисля си че колкото по рано една жена стане майка, толкова по лесно би преодоляла тези критични моменти. Докато може би на мен някой ден ще ми е мн трудно да се затворя в къщи с бебенцето, защото цял живот съм била сред много хора. Работя в голяма фирма с доста клиенти и постоянно нещо се случва.. мн динамична среда.
Но все пак мисля че работата си е работа, но по важно от семейството и децата няма. Когато изпаднете в ситуация на скука, стрес, състояние през изперкване може да се обадите и да излезете с приятелка, или да поканите някой на гости във вас... Но всичко опира до пари все пак - ако имате пари - лесно ще си намерите развлечение - ще бръмнете с колата до най близкия детски център и ще си намерите дружки или нещо такова.. ако са ви ограничени финансите е гадно Sad

Виж целия пост

Препоръчани теми

Венозен проблем ?

Здравословни проблеми

2 ОДЗ Звънче - София - Моля за отзиви

1 051
1

Детски ясли и градини

Телевизия от М-Тел

1 064
4

Телевизионни предавания