Как се справяте със стреса, напрежението и "сивото" ежедневие?

  • 6 008
  • 51
Незная как живееят повечето от вас, но аз усещам, че съм на ръба. Винаги съм била много борбена, организирана и отговорна, но от както имаме дете усещам, че не се справям. След раждането трябваше да се боря с всичко сама, няма на кого да разчитаме, а мъжът ми все работеше, често дори не се прибираше. Усещах, че силите не ми стигат. Имаше дни в които от преумора едва ставах от леглото за да се грижа за бебето. Някак се справих и тръгнахме на ясла, а аз на работа. Вечер се прибирам много изморена и се захващам с домакинските задължения. Напрежението в работата ми е голямо. Постоянната преумората, малкото часове сън и проблемите ми се отразиха на здравето. Появиха се куп здравословни проблеми, тръгнах по доктори. Усещам, че съм много напрегната, гледам на живота някак от "тъмната" страна,  рядко мога да се разсмея от сърце и да "изключа" от проблемите и ежедневието. Като добавим към това и пообтегнатите ни семейни отношения с мъжа ми, се чувствам ужасно.
Незная как да се справя с всичко това?
Виж целия пост
# 1
Аз лично си разреших проблема, като се захванах с неща, които да ми носят достатъчно средства, с които да премахна до минимум домашните задължения. Работата ми е най-голямото удоволствие за мен и не ме изморява, а свободното ми време е само за децата и семейството /но пък и сън от 3-4 ч. ми е повече от достатъчен/. Мъжът ми е във всяко нещо до мен - никой не ме чака да се прибера и да домакинствам само аз.
И редовно ходим заедно по почивки и екскурзии, а аз сама по купони, срещи с приятелки и т.н.
Даже понякога ми е прекалено лесно...
 Peace
Виж целия пост
# 2
Ако не ти понася работата можеш да я смениш или временно да я прекъснеш ако е възможно. Доходите от нея могат да се окажат спорни ако се поболееш и не само няма кой да гледа детето, но и теб. Мъжът ти трябва да те разбира и подкрепя във всичко.
При нас предположих че може да стане също така понеже живеем сами и се оправяме много далеч от всякаква подкрепа. Затова още по време на бременноста напуснах предишната работа и си намерих такава от вскъщи за да мога да съм максимално в помощ на жена ми по всяко време, а тя продължава да не работи за да успява да се справи - детето ни е на 1г и 9м. с много енергия и единия трябва да тича по цял ден след него. Намалените доходи са най-малката цена която платихме за да запазим всичко все още под контрол в този труден етап.
Виж целия пост
# 3
намери си време да спортуваш, аз съжалявам, че толкова късно открих силата на спорта като  средство за разтоварване. Проблеми винаги ще имаш, трябва да намериш начин да разтоварваш Peace
Виж целия пост
# 4
Честно казано и аз отвреме навреме имам чувството, че изперквам. Все още съм по майчинство и освен мен няма кой да се грижи за детето. Плаче ми се за екскурзия, но в момента не можем да си позволим подобен лукс.
Опитай се все пак да говориш с мъжа си по този въпрос, да му споделиш колко ти е трудно и най-вече как се чувстваш ТИ. Нали затова са партньорите - да се обичат, подкрепят и уважават. Ако той не ти влезе в положението, просто не знам...
azaf, не всеки може да упражнява професията на живота си и да взима толкова добри пари, че да има достатъчно свободно време. Иначе би било чудесно! Особено екскурзиите. Е, аз поне си имам професията, която обожавам, но в момента съм в такова положение, че тя не ми носи никакви дивиденти, въпреки че бих могла да работя и вкъщи. В очакване съм добрите времена отново да се върнат  Grinning
Виж целия пост
# 5
Преди се справях със спорт. Сега гледам детето си и гледам да не се оставя на стреса да ме "надвие". Всеки има подобни моменти и е най-добре да се намери отдушник, за да не се прекърши  Peace
Виж целия пост
# 6
Стрес и сиво ежедневие ми ззвучат като два полюса.
Виж целия пост
# 7
Стрес и сиво ежедневие ми ззвучат като два полюса.

Изглежда не гледаш малко дете вкъщи за да рабереш че стрес и сиво ежедневие се съчетават повече от прекрасно. Crossing Arms
И аз съм в очакване старите времена да се върнат,обаче ми е пределно ясно че това няма как да се случи. ConfusedКогато носиш много дини под една мишница ,в един момент ве4е започваш да излизаш изън релси-усещам че и при мен става същото.Затова денонощно си блъскам главата как да си организирам нещата, че максимално да се облекча Thinking
Не дадох съвет на авторката,ама и аз очаквам... Thinking
Виж целия пост
# 8
Много е трудно да се даде съвет, и аз съм го преживявала. Добре че имаше помагачи за децата. Като дойдеше такъв момент в коъто вече не можех да дишам и мисля от преумора заминавах някъде, за да мога да се откъсна.
На първо време може би опитай малко лично време само за теб. Да правиш това което ти се иска но все отлагаш или просто нищо да не правиш.
Виж целия пост
# 9
И на мен майченството ми се отразява зле Embarassed. Помощ никаква, разбиране от страна на съпруга ми, майка ми и свекърва ми също (въпреки многобройните разговори) Sad. От месец непрекъснато търся решение как да облекча положението си, защото на моменти съм на границата да изперкам. Но нищо немога да измисля Thinking
Виж целия пост
# 10
И на мен майченството ми се отразява зле Embarassed. Помощ никаква, разбиране от страна на съпруга ми, майка ми и свекърва ми също (въпреки многобройните разговори) Sad. От месец непрекъснато търся решение как да облекча положението си, защото на моменти съм на границата да изперкам. Но нищо немога да измисля Thinking

Съвсем приятелски към теб-отиваш и оставяш децата на майка си или свекърва си,без да ги питаш искат ли да ги гледат.Осъзнах че трябва да си вземеш своето свободно време,а не да чакаш някой да ти го даде! NaughtyАз не мога да го  направя защото нямам свекърва ,а майка ми е на 400км.Но с разговори явно няма да стане,просто отиваш -оставяш ги да ги гледат за 2 дена-нищо няма да има стане!!! Naughtyобаче за теб това ще бъде една огроомна глътка свеж въздух PeaceАх че ме яд на такива майки и свекърви егоистки ooooh!
Виж целия пост
# 11
Да, нормално, всеки изтрещява на моменти. Монотонното ежедневие убива искрата и у най-големите ентусиасти. Ние с мъжа ми гледаме две деца сами, без никаква помощ отвън, т.к. роднините ни не живеят в София. Разтоварваме според интересите си. Той спортува веднъж седмично. Аз организирам пътувания Simple Smile Ако не са излизанията ни от София, честно, не знам как бих издържала, сигурно просто нямаше и сега и аз щях да пускам теми колко съм депресирана и смазана...Домакинската работа също съм я прехвърлила на друг човек, поне най-неприятните ми задължения. Проблемът е, че за всичко това трябват пари. Ако не стигат парите ни домашна помощница, ни екскурзии, ни нищо Confused Така че ако можете да си го позволите/ надявам се да, щом и двамата работите толкова много, дано и възнаграждението да е адекватно на труда/, силно ти препоръчвам да започнеш да делегираш задължения - вярно, никой няма да изчисти или изглади като теб и никой не може да ти гледа детето по-добре от теб самата, но няколко свободни часа на седмица, в които да правиш това, което ти е приятно, е не което трябва, свалят нивата на стреса неимоверно Peace Един уикенд в хубав хотел, сред красива природа, дори и с децата, те зарежда положително за месец напред!

С две думи - намери това, което ти носи удоволствие и начин да си осигуриш време и средства да го правиш. Друг начин за борба със сивотата аз не знам Rolling Eyes
Виж целия пост
# 12
Май никак не се справям  Confused Върша каквото мога и както мога, изтрещявам на моменти...гледам само да си пазя душевното здсраве, пък другите неща майната им.
Виж целия пост
# 13
Започнах да се радвам на малките неща.
Опростих мечтите си.Смея се от сърце.
Радвам се на съвсем малко.
Виж целия пост
# 14
И аз не знам как да се справя. Две породени деца. Безсъние по цяла нощ. Без свекърва или майка. На моменти ми идва да си сложа край на живота. Но се сещам ,че тогава няма да има кой да ги гледа тези дечица. Може би наистина спорта е решение.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия