Става дума за сестра ми - тя е на 32 г. и е пушачка (пуши от тънките цигари по кутия-кутия и малко на ден). Миналият месец, цикълът й закъснял, тя си направила тест - отрицателен. След като обаче не дошъл цяла седмица, отишла на лекар и при прегледа й казали, че има нещо като малка кистичка, което се образувало, но не било страшно, защото обикновено те сами се пукали и изчезвали. Лекарката я посъветвала да изчака времето за следващата менструация и тогава пак да отиде на преглед. След няколко седмици обаче, на нея й се догадило сутринта, усъмнила се, взела нов тест и този път показал 2 чертички. В първия момент и тя, и мъжа й страшно се зарадвали (те си имат 1 детенце, но по принцип имаха бъдещи планове за второ) и тя ми се обади страшно развълнувана... След това обаче започна страшно да се измъчва, че е пушила на практика през целия първи месец от бременността, изпадна в някаква ужасна депресия и започна дори да говори, че може би е по-добре да абортира, защото ако заради пушенето детето имало някаква недай боже умствена или физическа аномалия тя нямала да си го прости и т.н... Само аз и мъжа й знаем за бременността засега и се опитваме всячески да я успокоим, но тя се лута ту в едната, ту в другата крайност (а много го искат детенцето). Откакто разбра за бебето - не пуши, но е адски посърнала и само чете в интернет за вредата от цигарите върху плода. Западните сайтове са по-обнадеждаващи и казват, че ако жената спре да пуши дори в първите месеци от бременността, риска от проблеми на практика изчезва, но българските сайтове направо заклеймяват, че и няколко цигари са фатални.
Това е историята общо взето - все още не може да вземе никакво решение и аз се притеснявам за нея. Струва ми се глупаво да тръгне да прави аборт от страх, а не знам вече с какви доводи да я успокоя ?