не бях навършила 30,с минимална помощ от родителите ми
Виж целия пост
На колко години бяхте, когато имахте собствено жилище?
- Публикувана: 15 авг. 2009, 09:43 ч.
- Последно мнение: 11 дек. 2009, 10:31 ч.
# 16
15 авг. 2009, 13:10 ч.
принципно на 23, но част от парите ми ги дадоха родителите ми, а другата част - ипотечен кредит, който все още изплащам.
Виж целия пост
# 17
15 авг. 2009, 13:15 ч.
Сега за пръв път в живота си ще имам собствен дом..Аз и детето ми. Сами сме засега..
С БНД живяхме в апартамент, построен в нова кооперация на мястото на родителската къща..
От наште имам в наследство - 1/2 от апартамента, където живеят.. Предвиждат да го продадат, а с моята част ще покрия приятелските заеми, благодарение на които успях да се сдобия с моето жилище..Имах заделени пари настрана, но с покупката и сега ремонти и обзавеждане..ще има да връщам цял живот.. да съм жива и здрава само..
На 36 съм..
Виж целия пост
С БНД живяхме в апартамент, построен в нова кооперация на мястото на родителската къща..
От наште имам в наследство - 1/2 от апартамента, където живеят.. Предвиждат да го продадат, а с моята част ще покрия приятелските заеми, благодарение на които успях да се сдобия с моето жилище..Имах заделени пари настрана, но с покупката и сега ремонти и обзавеждане..ще има да връщам цял живот.. да съм жива и здрава само..
На 36 съм..
# 18
15 авг. 2009, 13:41 ч.
Традиция дръжки....
аз получих....нищо за 18я.....
Виж целия пост
Явно е традиция като навършиш пълнолетие да получиш подарък семеен апартамент.Макар винаги да съм си мислела че българинът е отруден и изпаднал в сравнение с други нации, явно не е съвсем така, тъй като на запад изобщо не съществува подобно нещо, да ти подаряват апартамент като станеш на 18. 
Там най-вероятно на тая възраст да те изритат от вкъщи за да се научиш сам да оцеляваш 
Там най-вероятно на тая възраст да те изритат от вкъщи за да се научиш сам да оцеляваш аз получих....нищо за 18я.....
# 19
15 авг. 2009, 13:52 ч.
Традиция дръжки....
аз получих....нищо за 18я.....
Не става въпрос за традиции, а за стечение на обстоятелствата. Единствената традиция май е в желанието и навика на българина да притежава собственост, а обикновено точно около пълнолетието на внуците - бабите и дядовците са на възраст, на която "им идва времето".
Аз за 18-тия рожден ден получих от родителите си златен пръстен.
Виж целия пост
Явно е традиция като навършиш пълнолетие да получиш подарък семеен апартамент.Макар винаги да съм си мислела че българинът е отруден и изпаднал в сравнение с други нации, явно не е съвсем така, тъй като на запад изобщо не съществува подобно нещо, да ти подаряват апартамент като станеш на 18. Там най-вероятно на тая възраст да те изритат от вкъщи за да се научиш сам да оцеляваш
Там най-вероятно на тая възраст да те изритат от вкъщи за да се научиш сам да оцеляваш аз получих....нищо за 18я.....
Не става въпрос за традиции, а за стечение на обстоятелствата. Единствената традиция май е в желанието и навика на българина да притежава собственост, а обикновено точно около пълнолетието на внуците - бабите и дядовците са на възраст, на която "им идва времето".
Аз за 18-тия рожден ден получих от родителите си златен пръстен.
# 20
15 авг. 2009, 14:00 ч.
Чакай сега Азаф, говорим за различни работи( сори за оффа).
Въпросът не е в това че българинът има имоти, а това, че ги подарява или оставя в наследство на децата си или внуците, когато те са на възраст сами да поемат пътя си в живота.
Мои познати в чужбина( не българи) като се пенсионираха, продадоха наследствените жилища които имаха и се отдадоха на пътешествия по широкия свят. Децата нищо не видяха нито от имотите, нито от парите. Трябваше сами да изграждат всичко.
Само да поясня ,че не съм на страната нито на едните, нито на другите. Просто сравнявам. Тука на българчетата им постилат от рано(поне на повечето има разбира се и изключения). Което според мен не е най-доброто за тях в дългосрочен план. Но това си е мое мнение, може и да не съм права де.
Виж целия пост
Чакай сега Азаф, говорим за различни работи( сори за оффа).
Въпросът не е в това че българинът има имоти, а това, че ги подарява или оставя в наследство на децата си или внуците, когато те са на възраст сами да поемат пътя си в живота.
Мои познати в чужбина( не българи) като се пенсионираха, продадоха наследствените жилища които имаха и се отдадоха на пътешествия по широкия свят. Децата нищо не видяха нито от имотите, нито от парите. Трябваше сами да изграждат всичко.
Само да поясня ,че не съм на страната нито на едните, нито на другите. Просто сравнявам. Тука на българчетата им постилат от рано(поне на повечето има разбира се и изключения). Което според мен не е най-доброто за тях в дългосрочен план. Но това си е мое мнение, може и да не съм права де.
# 21
15 авг. 2009, 14:04 ч.
ПОКЛОН!!!
Виж целия пост
Лично мое, закупено с мои пари, изкарани с много труд и нерви - бях на 28г. / разведена и с малко дете - сама, без родители и роднини /.
Но успях, не се предадох, не се депресирах - и само за три години високоплатена работа като Управител и с 18-20 часов работен ден / успоредно си гледах и бебето / - имам покрив над главата си. Да гарсониера е, но ИМАМ.
Амбицирах се, защото месеци наред спях по земята по не обзаведените квартири, и всички мислеха че след развода ще рухнa и с бебе сама, няма да се справя....... но съм си упорита!!!
Но успях, не се предадох, не се депресирах - и само за три години високоплатена работа като Управител и с 18-20 часов работен ден / успоредно си гледах и бебето / - имам покрив над главата си. Да гарсониера е, но ИМАМ.
Амбицирах се, защото месеци наред спях по земята по не обзаведените квартири, и всички мислеха че след развода ще рухнa и с бебе сама, няма да се справя....... но съм си упорита!!!
ПОКЛОН!!!
# 22
15 авг. 2009, 14:13 ч.
На 31 години бях,когато закупихме собствено жилище със съпруга ми.Част от парите бяха наши,спестени,и другата част - със неголям заем.
Виж целия пост
# 23
15 авг. 2009, 14:55 ч.
И аз на 31, сами си го взехме и сами си го обзавеждаме сега, върви към готовност вече. 
Но винаги сме живяли отделно, без роднини.
Виж целия пост
Но винаги сме живяли отделно, без роднини. 
# 24
15 авг. 2009, 15:03 ч.
Аз бях на 25г когато си купихме апартамент,сами си го купихме.
Съпруга ми има къЩа наследство от родители си,но аз не
А сега при наличието на две наши жилиЩа,живеем под наем
Виж целия пост
Съпруга ми има къЩа наследство от родители си,но аз не
А сега при наличието на две наши жилиЩа,живеем под наем
# 25
15 авг. 2009, 15:17 ч.
Аз на 24, мъжът ми на 27, без чужда помощ, което е супер, защото не се чувствам длъжна никому
Виж целия пост
# 26
15 авг. 2009, 15:28 ч.
Собствено жилище нямам,под собствено разбирам със собствени средства купено от мен и съпруга ми.Живеем в жилище отстъпено от родителите.
Виж целия пост
# 27
15 авг. 2009, 16:27 ч.
Собствено и самостоятелно получих на 20 години от мама.
До 33-тата си година си живях сама в него. Всичките ми гаджета само преспиваха в него (е, някои почти всяка вечер, ама айде).
Чак малко преди да се роди дъщеря ми баща и заживя с нас.
Никога не бих могла да си купя собствено жилище. Никога не бих изплащала заем. За момента съм доволна от това, което имам. Някой ден ще си имам(е) и по-голямо.
Виж целия пост
До 33-тата си година си живях сама в него. Всичките ми гаджета само преспиваха в него (е, някои почти всяка вечер, ама айде).
Чак малко преди да се роди дъщеря ми баща и заживя с нас.
Никога не бих могла да си купя собствено жилище. Никога не бих изплащала заем. За момента съм доволна от това, което имам. Някой ден ще си имам(е) и по-голямо.
# 28
15 авг. 2009, 16:36 ч.
Аз пък под собствено /семейно/ жилище разбирам всяко, което се води на мое име или на това на съпруга ми, децата ми и т.н.
Виж целия пост
Собствено жилище нямам,под собствено разбирам със собствени средства купено от мен и съпруга ми.Живеем в жилище отстъпено от родителите.
Аз пък под собствено /семейно/ жилище разбирам всяко, което се води на мое име или на това на съпруга ми, децата ми и т.н.
Препоръчани теми
X
Реклама