На колко години бяхте, когато имахте собствено жилище?

  • 11 701
  • 173
Колко време мина, преди да си имате собствено жилище? Ние с мъжа ми сме женени от 1 година и се надявам до края на годината да е готово жилището ни. Аз съм на 24, той е на 28.

хайде споделете и вие:)
Виж целия пост
# 1
Правиш ли разлика между "имам собствено жилище, щото мама и тати ми го купиха" и "купих си жилище със собствени средства"?
Ти от кои си?  Wink
Виж целия пост
# 2
Правиш ли разлика между "имам собствено жилище, щото мама и тати ми го купиха" и "купих си жилище със собствени средства"?
Ти от кои си?  Wink
Сийка , както винаги, в десетката.
Ако е така-аз имам от 18 годишна, тогава ми го приписаха баба и дядо.
Иначе СОБСТВЕНО предстои да имаме.
Виж целия пост
# 3
Бях на 26 , когато си купихме жилище - сами , с мъжа ми  Simple Smile , разбира се ползвахме кредит .
А иначе , жилище на мое име имам от 18 годишна .
Виж целия пост
# 4
Правиш ли разлика между "имам собствено жилище, щото мама и тати ми го купиха" и "купих си жилище със собствени средства"?
Ти от кои си?  Wink

Аз съм от първите, ама не ритам  Joy
Виж целия пост
# 5
От мама и тате на 18г.
Със съпруга ми си имаме собствени от миналата година!На щерката го довършват в момента.Но това е благодарение на добра инвестиция в земя преди 10години, която миналата година продадохме и така...
Виж целия пост
# 6

Аз съм от първите, ама не ритам  Joy


Ама не се и хвалиш, нали?  Laughing
Щото не виждам за какво.  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 7
Има си предимствата дори и от мама и татко  Grinning подарък за 18 годишнината. Не сме живели с мъжа ми там. На 30 си построихме къща.
Виж целия пост
# 8
Като идинствени деца и двамата със
съпругът ми сме обезпечени със
собствени имоти,благодарение на родителите.
Надявам се да построим две къщи(местата пак не сме ги купували ние),но
това едва ли ще стане в близките  десетина години,защото нямаме
такива средства.
Виж целия пост
# 9
Аз съм от щастливките, на които татко подари апартамент, когато ме приеха в университета  Embarassed
За съжаление обаче сега живея на 200 км от родния си град, та не живея в него  Sad
Собствено жилище, купено с мои средства нямам и не мисля да купувам. Ако някой ден имам толкова пари, че се чудя какво да ги правя, сигурно ще си помисля за нов имот, но кредити не мисля за тегля.
Виж целия пост
# 10
Явно  е традиция като навършиш пълнолетие да получиш подарък семеен апартамент.Макар винаги да съм си мислела че българинът е отруден и изпаднал в сравнение с други нации, явно не е съвсем така, тъй като на запад изобщо не съществува подобно нещо, да ти подаряват апартамент като станеш на 18.  Shocked Там най-вероятно на тая възраст да те изритат от вкъщи за да се научиш сам да оцеляваш Thinking
Виж целия пост
# 11
Лично мое, закупено с мои пари, изкарани с много труд и нерви - бях на 28г. / разведена и с малко дете - сама, без родители и роднини /.
Но успях, не се предадох, не се депресирах - и само за три години високоплатена работа като Управител и с 18-20 часов работен ден / успоредно си гледах и бебето / - имам покрив над главата си. Да гарсониера е, но ИМАМ.
Амбицирах се, защото месеци наред спях по земята по не обзаведените квартири, и всички мислеха че след развода ще рухнa и с бебе сама, няма да се справя....... но съм си упорита!!!
Виж целия пост
# 12
Лично мое, закупено с мои пари, изкарани с много труд и нерви - бях на 28г. / разведена и с малко дете - сама, без родители и роднини /.


Ето това вече е за хвалба.
Браво!   bouquet
Виж целия пост
# 13
Абе не се хвала.....просто споделих  Embarassed

За себе си се чувствам горда, че казах "Да, мога " и го направих.
Исках дом - имам го.
Исках нормално семейство - имам го / е, имаме си дим в комина - не може без него /.
Исках работа - имам я вече / отново като Управител/

Сега искам.....искам.....печалбата от лотарията в Италия  Rolling Eyes
 Joy
Виж целия пост
# 14
Купени с наши пари - доста по-късно от притежанието.
На 19 г. получих наследствено жилище. Мъжът ми пък има наследени апаратамент, вила, разни гори, ниви, земи и т.н. /ако го пита човек, предпочита баба му и дядо му, а после и баща му да бяха поживяли повече, вместо да получава имоти/.
На 25 г. си купихме /уж/ наш апартамент, но за него продадохме моя апартамент, негова земя и само доплатихме разликата /апартаментът не е хич малък/.
Чак на 27 г. успяхме да направим с наши усилия втора къща - точно срещу старата. На 28 г. купихме /вече наистина наш апартамент, но все още никой не го ползва/. На 30 г. - още 1, ама той е в курортно градче и е буквално стаичка, кухничка и баничка и беше много евтин. После още разни наследствени части получихме и сега умуваме как да ги делим и дали да продаваме, заменяме и т.н. А преди месеци взехме още един, ама и той е отчасти с пари от продажби. Т.е. 50:50 откъм наследства и собствени усилия. На 31 г. сме и двамата.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия