Радвате ли се на другите деца?

  • 4 146
  • 98
Въпросът ми е: Радвате ли се на децата на познати или приятели? Наистина ли го правите от сърце или просто по задължение?

Аз задължително се заигравам поне за малко с другите деца, с които сме всеки ден. Децата се радват и като чели си го чакат. Или ще е закачка или някакъв дребен комплимент, но да си призная правя го по задължение. Според една от приятелките ми всички го правили по задължение, а на мен ми е кофти, че не ми е по сърце.
Иначе на моите се радвам естествено от все сърце.

Виж целия пост
# 1
Никога не съм правила комплимент на никого - бил той малък или голям - по задължение. Или идва от сърцето, или премълчавам. И никога не съм проявявала интерес към дете по задължение. Но... по принцип децата ме обичат - дори и преди да имам дете - не знам защо, не мога да си го обясня - и... ами, заразително е. Когато някой мъник ми се усмихне лъчезарно, изпитвам най- искрено желание да му обърна внимание. Или понякога просто някое детенце ... как да кажа, прави така, че да бъде забелязано, дори без да е направило някакво.... "рекламно" действие, насочено конкретно към мен - или изобщо към някой. Ами как да не му се зарадваш. Но по задължение!? Как се прави такова нещо? Ми то ще е ... фалшиво, изкуствено... безвкусно. Малко като дежурните "ти-как-се-казваш-на-колко-си-години-..." Като дете мразех подобна фалшива проява на интерес, никога не съм си позволявала да натрапвам такъв тип внимание.
Виж целия пост
# 2
какво да им се радвам - деца като деца. Не изпадам в умиление, де, не ми се играе - те се заиграват с големия ми син. Аз съм готова да откликна, ако има нужда от нещо.

усещам винаги кой искрено се радва на бебето ми, и кой по навик избълва заучени фрази.
Виж целия пост
# 3
Да радвам се на всички дечица -не по задължение обръщам внимание на деца на познати и приятели
Виж целия пост
# 4
Случвало се е чуждо дете да ме "разнежи", но рядко. Моите са си мои, и за мене те са уникалните, интересните, духовитите, идейните, предизвикващи моята нежност и желание да им обърна внимание.  По тази причина не обичам пък да навирам моите деца в очите и в чувствата на хората, и не очаквам да радват околните по подразбиране. Ако някой им се радва искрено, веднага си личи,  без да е необходима намеса от моя страна.  
Но определено има хора, на които им е драго да се занимават с всякакви деца, и искрено им се радват. Такива са хората с данни за добри учители, предполагам.
Виж целия пост
# 5
Не се радвам на всички деца, но на тези, които се радвам е искрено. Днес се радвах на една две годишна красавица, в ресторанта, вечеряше на съседната маса !
Виж целия пост
# 6
Radost чак -ne,но интерес-определено.Често са ми много по-любопитни от моите чийто номера знам добре. С радост гушкам ако ми дадат защото с нашите  е зор вече. Инак аз и от личните си не се разчувствам и омилявам по правило,от други-съвсем не.
Виж целия пост
# 7
Не ме бива по тази част.
Виж на бебета по се радвам.
Виж целия пост
# 8
Умилявам се страшно много от деца, но не от всички. Никога не обръщам внимание на дете по задължение - не мога да се насиля. Има дечица, които са ми слабост и с които ми е огромно удоволствие да се занимавам.
Виж целия пост
# 9
 Радвам се, по - точно изпитвам симптатия към всички деца, но някак не ми идва отвътре да им гукам и да им се лигавя още като ми се изпречат пред пътя. Ако усетя, че някое дете иска да контактува с мен, ми е много по - лесно и ми е страшно приятно, но иначе не обичам да им се натрапвам с гушкане, щипане и пр. или пък с разпитване и досаждане, ако е по - голямо.
 Има обаче деца, които те омагьосват, с такъв чар и харизма, че сякаш целия свят им се радва. Горко на родители им...Simple Smile
Виж целия пост
# 10
Някои деца са ми симпатични,но да се заигравам с тях-абсурд.Чужди бебета също не предпочитам.
Виж целия пост
# 11
Разбирам идеално темата, имам за пример мен и моя близка.
Аз не понасям деца, дразнят ме като цяло, обичам си моите, само тях и единствено тях. И съответно само за тях имам нерви, и за племенницата. Всички други са ми ужасно скучни, и неинтересни, оле кви гадории пиша, но си признавам, нали за това е темата. Никога не ходя по площадки, не се събираме с деца, повече от 2 деца на едно място ме ужасяват. Никога не им се радвам съответно, дори на сила не го правя. Ужасна съм, но съм такава.

Моята близка, обожава деца, пее им, закача ги - личи, че е искренна. Взема например моето бебе като сме у тях, сменя му памперса, мие го, люлее го на ръце и го приспива с песен. Това е нещо което аз никога не бих направила на чуждо дете, никога.
Виж целия пост
# 12
Да. Но съм си такава, откакто се помня, още преди да имам собствено дете.
Децата винаги много ме радват, моето особено Laughing. Естествено, има такива магнетични малчовци, които няма как да не ги харесаш от пръв поглед и други, които ти трябва да ги опознаеш, за да ги заобичаш.
И да, заигравам се с тях. Има няколко деца, които смятам, че познавам почти толкова добре, колкото моето.
Виж целия пост
# 13
Трудно ще тръгна да се радвам на чуждо дете, и винаги е било така.
Не ми идва от вътре и това е.
Случвало се е да се срещна и със забавни деца, с които с кеф да "играя", но това са единични случаи.
По принцип съм доста резервирана.
Виж целия пост
# 14
Има деца които ми харесват и тогава им го казвам ,без да се лигавя.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия