Радвате ли се на другите деца?

  • 4 154
  • 98
# 75
Радвам се, само когато ми идва от вътре. На сила не го правя.
Виж целия пост
# 76
Радвам се,  ако детето ми е симпатично
Виж целия пост
# 77
Не. Просто не съм такъв тип.
Виж целия пост
# 78
Да, намирам нещо много трогателно и мило в малките човечета.
Преди не бях така; сигурно остарявам.
Виж целия пост
# 79
Радвам се.
Най си падам по бебета до годинка, на тях им се радвам безрезервно, при по-големите се включва някакъв филтър у мен, но пак са ми симпатични повечето, пуберите само са ми неприятни. Embarassed
По задължение крия по-скоро нехаресването на майката на дадено дете, отколкото на самото дете. Mr. Green
Виж целия пост
# 80
Радвам се, още повече, че ги познавам от бебенца, а днес са станали малки човечета със собствена индивидуалност и не знаеш кое кога как ще се прояви. Става дума за децата около моето дете. Позволявам си и игри и смешки с дечица на близки хора.
Виж целия пост
# 81
Да, радвам се на всички деца, които са около моето, както и на много непознати. Голяма рядкост е да не харесам някое, но ако се случи, то ще е заради възпитанието.
Виж целия пост
# 82
Не ,не се радвам,не ме бива особено в общуването с деца(освен моето собствено).Искрено се радвам на бебета,но не правя комплименти.
Виж целия пост
# 83
 Много обичам всякакви деца, често взимам децата на сестра ми, девера и на няколко приятелки/разбира се не на куп/, когато няма кой да ги гледа. Успявам да ги успя наобяд, въпреки че някои от майките твърдят, че"той никога не спи" и нямам проблеми, говорим си много дори и с притеснителните.  Айде стига, че като хвалба излиза, но мисля, че всички деца са добри, независимо от различния характер. Когато бях бременна с голямата/по мутренско време/, работих в една детска градина заради осигуровките /като лелка/ и много ми харесваше. Може би децата са ми е призванието, но нямам такова образование, а и заплатите в сектора са минимални.
Виж целия пост
# 84
Нямам особено сполучлив подход с общуването с деца.
Справям се само с моето.
Не се радвам, не се заигравам, не ми идва отвътре.
Отстрани сигурно изглежда все едно съм резервирана, което не е така. Просто не ме бива в тези неща.
Виж целия пост
# 85
Обичам децата и им се радвам искрено, комуникацията с тях никога не е била проблем. Дъщеря ми вече е на шест, посрещам нейни гости, познавам приятелчетата й от градината, както и тези извън нея. Напоследък се улавям, че докато те си играят и забавляват, аз ги наблюдавам с усмивка и умиление... сигурно и аз остарявам Peace


Виж целия пост
# 86
Да. Радвам се. Но вътрешно. Не изпадам в сърцераздирателни умилквания, защото от дете мразя да се държат така с мен. Може би изглеждам резервирана, защото не пипам децата, не ги щипя и не забравям целия свят, когато ги срещна. Но обичам деца. Обичам да ги наблюдавам, да ги провокирам в разговор, ако могат да говорят, и винаги се държа с тях като с възрастни, т.е. с уважение и респект, независимо колко са малки.
Виж целия пост
# 87
Никога не съм правила комплимент на никого - бил той малък или голям - по задължение. Или идва от сърцето, или премълчавам. И никога не съм проявявала интерес към дете по задължение. Но... по принцип децата ме обичат - дори и преди да имам дете - не знам защо, не мога да си го обясня - и... ами, заразително е. Когато някой мъник ми се усмихне лъчезарно, изпитвам най- искрено желание да му обърна внимание. Или понякога просто някое детенце ... как да кажа, прави така, че да бъде забелязано, дори без да е направило някакво.... "рекламно" действие, насочено конкретно към мен - или изобщо към някой. Ами как да не му се зарадваш. Но по задължение!? Как се прави такова нещо? Ми то ще е ... фалшиво, изкуствено... безвкусно. Малко като дежурните "ти-как-се-казваш-на-колко-си-години-..." Като дете мразех подобна фалшива проява на интерес, никога не съм си позволявала да натрапвам такъв тип внимание.
И аз така  Peace
Виж целия пост
# 88
Преди да стана майка бях доста суха в общуването с деца.Не ми идваше от вътре.С децата на мои приятелки се държах сдържано,подарявах им дребни подаръчета,но го нямаше това топло отношение,което е нормално да получи едно дете.Но сега вече искрено се радвам на повечето деца и не бих казала,че го правя от задължение.Заигравам се с тях,гушкам ги,целувам ги и го правя защото ми доставя удоволствие,а не защото са деца на мои приятелки и трябва да им се обърне внимание.
Имам позната която ми е казвала,че винаги го е правила от задължение и това си личи,изглежда доста фалшиво погледнато отстрани.
Виж целия пост
# 89
Не ,не се радвам,не ме бива особено в общуването с деца(освен моето собствено).Искрено се радвам на бебета,но не правя комплименти.

Все едно аз съм го писала. Хич ме няма по правенето на комплименти и изпадането в умиление пред деца, а даже и бебета.
И понеже аз не правя така чак се чувствам неудобно, когато се радват на моите деца, било то искрено или по задължение.
"Аууу колко е сладко това бебче!"- ами стандартна реплика, никой няма да каже "Егати грозното бебе имаш".
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

X Реклама

Общи условия