Официално се завърнахме и ние...

 Добре дошла,МОФ
Снимките и разкара ти много ме ободриха,толкова усмихнати лица и сьбития на куп....било е много весело
И каква млада прабаба си имате само..... .Лигите ми потекоха като видях бялата купа с домашните домати-ей това ми липсва тук!Сладостта на дините,сьщо!
Децата са ти безценни ськровища!!!!!Страшна декорация сте направили за Рожденният ден на Оливер....сигурно и много подарьци е получил,та сте се вьрнали с още една раница с играчки
А варненските мами големи сладуранки....аз си харесах една мама облечена в бяла ластична рокля и с този тен-страшна мадама
Сега почивай и сьбирай сили и финанси за следващата почивка в БГ 

Браво МОФ! .Страхотен купон си завъртяла...Само дето се надявах да се похвалиш с някой пи4...

Добре дошла мамо фин, ама добре сте си изкарали в Бг/то де.А и какъв купон- мали мали

Да, мамата с бялата рокля е Афродита (тя е главната виновница за конското след дискотеката на Златните).

Хонди, Небесната КрасТавица е... сиреч Алма.

Плажа е до Варна. На някаква си там местност наречена Ветеран. Има и бунгала там и щяхме да си вземем такова за 3 дни (по 7 лв на човек/ден), но всичко беше заето. Имаше и нещо като почивна станция, не знам какви цените бяха за там. Ние искахме на бунгалоооооо... оф, чак пак ми стана мъчно за тази неосъществена мечта.

Нейчето (да му и името дето й го залепих и сега май си й остана да си я глезя с него) още не пълзи напред... старае се момичето, но нещо не става както трябва. Но пък за сметка на това като е така на колене и подгъва единия крак под дупето, другия го слага някак си на страни и готово- седнала е. Малко е нестабилна, но в количката седи седнала без да се подпира без никакви проблеми.

За подаръците на Оливер... ОСТАВИХМЕ ГИ ТАМ... този човек каквото пипнеше в България и го чупеше. Подариха му една кола с дистанционно... е 5 минути след разопаковането на пакета и вече беше счупена. Един замък с рицари... същата работа. Останаха му рицарите. Не помня още какво имаше (то бяха играчки, то беше чудо), но на края всичко беше счупено и единственото нещо което си донесохме от там беше един динозавър които става на робот.

Тортата е дело на вуйна ми... не знам рецептата, тя е майстор на измислянето на сладкиши.

Тулумбичките бяха мнооооооого вкусни... дините също... имаше и пиперки (или чушки или какво им се вика???) и така ми се услаждаха със сирене...

Контейнера се намира срещу военната база на Галата до Варна (за туй и тез заплахи и черепи).

Доматите бяха... мммм... толкова сладки, прелестни. Жалко, че не съм доматаджийка.

Оливер не се отлепяше и той... само че той не се отлепяше от роднините ми. Вуйна ми, братовчедите ми и приятелката на единия от тях бяха на особенна почит. При мене не го свърташе (не, че и аз много се свъртах покрай него де). Мнгоо беше непослушен, разлигави се съвсем (викат му "лигльооо"), ревеше и реве за всяко нещо което ме подсети, че щях да пускам тема по тоз повод...

Ох, стана едно дълго пак... отивам да си разтоваря торбите след пазаруването...

Ааа, виж. Той моя се оказа хитрец. Питаше все де ще ходя и като му се стореше тъпо и скучно и ме оставяше без тръшкане. Но недай боже му кажех, че отивам на плаж... какъв рев, каква олелия до небесата вдигаше.
А бебата... тя пък ревваше ако съм била до нея и след това отида в друга стая.
Но общо взето- слушаха.