Заекване ?

И моята дъщеря, в следствие на силна уплаха, преди 6 месеца беше започнала да заеква. И аз го преживях много тежко! Първата ми реакция беше да я заведа на психиатър - тя я прегледа и ми обясни какво да правя.
1. Спираш да се караш на детето за каквото и да е.
2. У дома - спокойна атмосфера без караници и разправии.
3. Много гушкане и показване на обич на детето.
Идеятя е да се успокои. Аз приложих и нещо друго - започнах да я уча да говори пеейки. Т.е. казвах и как да каже това което иска ( предварително я изслушвах ) , но с леко напевна нотка. Тя се забавляваше от това, че говорим пеейки и го повтаяше без да заеква. Паралелно с това я водих да и леят куршум. Не знам кое от всичките тези неща помогна, но СЛАВА БОГУ тя вече не заеква. Дано никога повече това ужасно нещо не се върне.
Въоръжи се с много търпение, защото резултатите идват бавно!  
И аз се бях насочила към логопед, но навсякъде ми казаха, че логопеда ще започне да работи с детето към 5тата годинка, ако до тогава заекването не е изчезнало.

Някои дечица на тази възраст заекват, защото все още имат трудности при изговарянето на думите. Много често това заекване е временно и не е повод за тревога. Известно е още като псевдозаекване. Учейки се да говорят децата може да повтарят някои звуци, да се запънат или произнесат погрешно някои думи.
Не е известна причината за заекването, но се знае, че ако единият родител заеква, то и детето може да заеква, т.е. има някаква генетична връзка. Друга причина, както и другата мама е посочила може да е стреса, например в детската градина, ново бебе вкъщи, някаква друга голяма промяна.

Надявам се да съм била полезна.

когато детето започне да проявява признаци на заекване трябва
- да му се осигури спокойна обстановка
- да няма стрес
- да му се говори тихо и бавно
- да има режим (не строг ) да му е предвидимо ежедневието т.е. да знае кое след кое следва
- да не си ляга късно вечер
- телевизията да се ограничи , а не да е като фон в къщи , да гледа само (ограничено) леки детки филчета без агресия в които се говори бавно и спокойна на български език  или с музика

И моята дъщеря на тази възраст имаше нещо като заекване - често повтаряше началото на думите по няколко пъти, докато се сети за точната дума. Това се получава, когато мислите изпреварват говора. Да не би и във вашия случай да е това? Ако да, отминава.
Все пак, ако много се притесняваш, най-добре се консултирай с логопед!

Когато беше н 3 годинки и моят син заекваше за няколко месеца - отшумя, упплаши от тези големите кукли по морето, дето ходях за снимки по плажа. Той си играеше пясъка, и това нещо го тупна по рамото за да се обърне да се снимат и той се обърна и изпищя - до вечерта вече почна да заеква, върнахме се и го заведохме при една баба да му бае, много се бях притеснила че така ще остане, но за щастие всичко отмина. Стискам палци детенце бързо да се оправи.

На една приятелка дъщеря й я урочасаха в едним магазин..една госпожа каза "ама това дете колко много говори", а малката е на 3 г и точно след половин час детето започна да заеква..Майка й я заведе да й леят куршум...вързаха и червен конец, за да не я урочасват повече и след 1-2 седмици детето се оправи...

 

Големият ми син от уплаха започна да заеква на 3г и половина,повечето хора ми казваха,че ще отмине, но за една година се влоши страшно много...започнах да търся логопеди,да не казвам,че в нашия град не са кой зане колко,но повечето ми отказваха като разбираха че става въпрос за дете на 4г и половина...
Започна да ходи в ДГ частен логопед и аз го записах,но не бях доволна,сменихме още един пак без видим ефект и накрая намерихме една пенсионирана логопедка ,която даже не е и от нашия град и пътувахме около 25км отиване и 25 км връщане два пъти седмично ,за да я посещаваме....Жената още от началото ни предупреди,че страшно много трябва да работим и ние с детето,а не само тя,освен посочените съвети за спокойсвие и внимание си спомням,че ни предупреди лятото да пропуснем морето,защото от жегата децата се изнервят и когато са с такъв проблем той се задълбочава...Е,послушахме я-и упражненията си правехме редовно,спрях го за малко то детска градина(бяха сборни групи лятото) и след 6 месеца ходене и 50 урока (всеки път си записвахме подробно урока и жената ни даваше указания какво да парвим в къщи) самата логопедка ни предложи да почиваме няколко месеца и след това ако пак има някакъв проблем да й се обадим...Имам спомени,че при последния урок почти не заекваше и кога точно спря не знам,стана изведнъж,явно жената си е наистина професионалист и го беше предвидила,защото ни каза,ако се наложи да я потърсим,но на нас не ни се наложи...Сега почваме първи клас и мен ме е страх от стреса пак да не започне,но ще бъдем в един клас с много познати деца и приятелчета и вътрешно се надявам да нямаме проблем...

Непременно потърси логопед и не отлагай. Приятелка преживя същото с нейния син, като се позабави и проблемът се усили. После професионалист й бе казал, че се учудвал на разпространените иначе мнения, че подобни проблеми отшумявали. Напротив, задълбочавали се, особено при момченца, казал й той. След упорити упражнения и посещения на логопед детенцето тръгна на училище почти без проблеми в говора, поне не такива, че сам да се притеснява от другите деца. Успех и на вас!

То и аз заеквам и ми се подиграват, но аз си го приемам... Наистина, чувството когато те оставят да си довършиш мисълта е много, много хубаво, все едно нямаш проблем. Аз не заеквам чак толкова много, но в началото бях много зле. Сега от време на време забивам и заеквам на гласни букви, НО само когато се притеснявам или ме е срам, иначе си говоря що годе добре, но е гадно някой да те пита въпроси от рода "Абе ти наистина ли заекваш?", "Ти защо заекваш" и така нататък. Започнах да заеквам на годинка, когато едно куче ме уплаши (то е искало да си играе с мен, ама нали съм малък и съм се уплашил). Сега съм на 13 (минали са 12 години) и говоря 20 пъти по-добре. Преди 5-6 години не можех да кажа и "Мамо". Така че наистина недейте да казвате на детето си да говори спокойни и да не се притеснява, защото не може, ами си говорете с него като нормални хора, все едно не знаете за заекването.

Точно вчера четох една статия за заекването. Там пишеше, че е нормално да се появи около третата годинка. След това си отшумява.

Когато голямата ми дъщеря беше на 3-4 год също започна да заеква. Това продължи около година. Престана без да съм полагала особени усилия. Казвах и когато заекваше да повтори казаното по-бавно и спокойно.

Не ти е нужен логопед, поне не сега /детето е на 2 години значи досега е говорило добре/ на този етап, явно съвети много са написали и не казвам че са грешни, но никои не познава твоето дете, никои тук не може дистанционно да ти каже какво да правиш, и какво е в малката детска главичка за тази цел има детски психилози, не психиатри, потърси помощ от тях- проблема може да отшуми, но може ида се задълбочи - това е теория на вероятностите. Избора е само твои, но аз лично не бих губила време. А дотогава много търпение, спокоиствие и много любов. Ако ходи на градина и там имат психолог можеш също да споделиш проблема и да потърсиш помощ и решение.
Детето расте и не пропускай факта че децата са жестоки едни с други - жестоки не нарочно разбира се -  не позволявай да се комплексира защото тогава става още по трудно.

Пожелавам ти успех и ако си от София/Варна бих могла да те насоча към добър детски психолог. Сигурна съм че и другите майки ще могат да споделят мнения за специалист.

Напиши от кои град си.

Според мен логопед още не ти е нужен, а за леене на коршум мисля, че няма какво да се коментира. Много деца на тази възраст заекват, защото мисълта им изпреварва говора, възможно е да е от уплаха заекването. Не прави забележки, гледай обстановката около детето да е спокойна.
Моята дъщеря на около 3 годишна възраст заекваше от уплаха-повтаряше първите срички на думите. Водих я на логопед, но ми каза, че няма нищо притеснително и с времето детето ще се оправи. Каза ми да я изслушвам спокойно и да се опитаме да преодолеем страховете.