Предаването на 19.09 - за недоносените бебета и техните мами

Иеппе, децата който нямат сукателен рефлекс не могат да се кърмят, затова мамите трябва да изцеждат кърмата, а детето да се храни със СПЕЦИАЛЕН БИБЕРОН, колкото по-бързо навакса, толкова по-рано започа да се кърми. Ама за съжаление не знам дали докторите, които знаят за специалните техники за стимулиране на сукатерлния рефлекс - било при недоносени, било при деца с цепки, не се броят на пръстите на двете ми ръце. Освен това обикновено доктора казва едно, минава акучерката казва друго, а за сестрите да не говорим. А колко лекаря ще изпратят такова дете на логопед( хранителен терапевт) - май само си мечтая за това и после защо не може да яде твърди храни, защо повръща, защо се дави и най-накрая - ама то не иска още да говори - ето това е ефекта от липсата на координация м/у всички, които се занимават с тези деца

Ieppe, работата е много сложна с кърменето. Моето дете беше около 50 дни  в кувиоз (и голяма част от тях имаше нужда от кислород) и не можеше да го изваждат, за да го кърмя, а и аз си мисля, че е по-добре да стои на защитено в кувьоза. В Майчин дом, когато извадят детето от кувьоза, майката може да идва за всички дневни хранения и ако иска да го кърми. Вярно е, че не провеждат курс, но много майки пробваха. Това е възможно когато бебето е родено достатъчно голямо, за да може майката скоро след раждането, да започне да го кърми. Но 2 месеца с помпи  е изключително трудно. Аз не мога да кажа, че не съм окуражена да пробвам. Хапчета за спиране ме питаха дали искам, аз отказах, в МД правех същите неща, които и нормално родилите жени, после у нас също, пиех лактогенен чай, събирах кърма, в резултат на всичко това получих бучка, която трябваше да се маха почти оперативно... и кърма минимално. На мен с това изречение (за кърмата) винаги ми се струва, че се опитват да вменяват чувство за вина у майката, че не е направила най-доброто за детето си... А си мисля, че направих доста, може би можеше и повече, но какво ли се ядосвам, детето си беше много добре и с адаптираните млека.

tigonew, аз също родих в Майчин дом и детето ми беше в тамошната Неонатология. Синът ми беше в кувьоз първите 40 дни след раждането, половината, от които на апаратно дишане. Знам много добре, че не е било възможно да го кърмя от самото начало. Но за окуражаване за кърмене и дума не може да става. В слединтензивното кърмеха само майки, чиито деца не са били в интензивното (сигурно има и изключения, но аз не видях такива). Никой не ме е питал изцеждам ли се, искам ли да кърмя. От първия ден извън кувьоза ме извикаха да го храня с Фризопре. Ходех по 4 пъти на ден в болницата и наистина се измъчих да го гледам как се дави и повръща. Логично е след този стрес да не мога и да се изцеждам често и да се грижа за кърмата. После имахме проблеми с храненето и у дома, сменяхме млякото, имаше и запек - все неща, които биха ни се спестили, ако го кърмех.
Не ме разбирайте погрешно - лекарите в Майчин дом спасиха живота на Йоан и аз съм им изключително благодарна. Всяка година на рождения му ден ходим там и на всеки празник им честитим. За мен те са наистина страхотни професионалисти. Но по въпроса за кърменето - има какво да се желае! И винаги съм си мислела, че там имат нужда от човек, който да върши тази работа - да информира родителите за грижите за недоносеното бебе, и въобще да върши всичко онова, за което другите лекари покрай грижите за бебетата нямат възможност да правят.
А че и с адаптирано мляко може да си расте детето, това е ясно, ние сме доказателство за това. Но все си мисля, че то трябва да е крайна мярка, а не единствена възможност!
Това, разбира се, е просто моето мнение!   

Много съм съгласна с теб за специалиста "информиращ родителите за грижите за недоносеното бебе". Колко добре щеше да бъде във времето, докато чакахме за следващото хранене...
Поздрави

Както казах нямам никакъв опит с недоносени бебета. Но от прочетеното от Деси и други материали виждам, че е възможно да се кърми недоносено бебе. Напълно наясно съм, че условията в нашите детски интензивни отделения не го позволяват. Ето при Деси има специълно интензивно отделение където майката и бебето са заедно, но това е в ЮАР. Това, че нашите отделения не го позволяват обаче не означава, че кърмата не е да не казвам най- добрата, но по- добрата храна за недоносеното. Никой не може да вменява вина на майката. Тя прави най- доброто за детето си- слуша лекарите. И така трябва да бъде. Още повече човек, който е неопитен и ни най- малко не е допускал, че ще му се случи точно на него-  аз бях такъв човек, естествено е да се довери изцяло на лекаря. Аз съм сигурна, че въпреки опита вече който имам и знанията ми, ако третото ми дете се роди недоносено дори да настоявам да го кърмя, дори да настоявам да съм до него неотлъчно - това няма да ми бъде позволено- защото системате е такава.Значи проблемът е във системата.   Единственото което мога да направя е да се опитам да си запазя кърмата- но как да стане това като гърдите ми са такъв тип, че не могат да се изцеждат- това ще е едно мъчение и абсолютно те разбирам, Tigonew. Така, че не го приемай лично, но фактите са такива- кърмата си остава по- добрата храна за бебето дори за недоносеното. Както писах и на Вилма в предишен постинг- щом системата не работи пробваме да я променим.
А ето този линк със преводна статия се намира в сайта на бг-мамма
http://www.bg-mamma.com/?action=article;id=853

Преди няколко месеца няколко майки кърмачки от форум кърмене, направихме среща в АГ Света София- бивша Тина Киркова с бременни жени на които предстои да раждат съвсем скоро . Поговорихме си за кърменето. Главният лекар ни прие леко скептично, но реши все пак да ни сътрудничи да направим тази среща. Въпреки този скептицизъм срещата беше толкова успешна, че мвесто един час продължи повече от два часа и момичетат бяха страшно активни и питаха  за всичко. А когато си тръгнахме главната акушерка беше очарована. Каза, че изобщо не предполагала, че ще се получи толкова добре. Ето го начина. Мотивирахме бъдещи майки, но получихме все пак съдействие и от болницата. Между другото и двата пъти съм раждала там, но подкрепа за кърменето не съм получила. Не си правя илюзии че света се върти край идеите които аз споделям. Но все си мисля, че държавата може да има политика поне към децата си

В нашия случай абсолютно никой не ми даде възможност да давам кърма. Не ми обясниха, че има такъв вариант/предполагам, че няма тук/. Аз дори не можех да виждам детето си, да не говорим за нещо повече. В Пловдив няма банка за кърма, така че и от това не можах да се възползвам. И в двете болници, в които лежа бебето ми не ме пускаха вътре, а единствената информация, която получавах от лекарите в Окръжна беше грамовете, които е качил за деня, нищо друго .
Във ВМИ поне ми казваха за състоянието му към момента и манипулациите, които му правят - там го спасиха и винаги ще им бъда благодарна за това. Там работят наистина състрадателни и всеотдайни лекари!
Така че тук положението доста се различава от това в Майчин дом, София