Здравейте, мами,
сигурно не съм единствената, която има този проблем, но реших да пусна темата, белким ми поолекне, а и се надявам да ми дадете съвети и малко успокоение.
Синът ми тръгна на детска от 15 септември и оттогава е една страшна драма. Повечко ревове имаше в началото, сега поне докато е там, не плачел много. Все още обаче е на половин ден, защото трудно свиква и учителката сама пожела това.
В проблем се превърна обаче останалото време - той страшно се промени, стана леко агресивен към нас, кисел е и най-вече не иска никой друг да го гледа освен мен. По-рано мреше за бабите си, а сега им вика, бута ги, изобщо мъка страшна. Така че се гледаме двамата, макар и на мен вече да ми е малко тежичко предвид напредналата бременност. А и аз не мога да му осигуря тези забавления, от които има нужда. Като излезем навън, седи в градинката, но не прави нищо - не ще да ходи на катерушки, пързалки, все нещо мрънка и колкото и да се мъча да му угодя и да го забавлявам, не става. А преди си беше едно весело и слънчево дете.
Най-мъчителното е, че започна да изпада в едни страшни истерии предимно вечер - ревове, които адски трудно се овладяват. Ако бяха само ревове и кандърми сутрин преди отиване на детска, по-щях да го преживея.
Кажете ми, моля ви се, имали ли сте подобен опит, как се справя човек с такова поведение? Ние с баща му сме решили да се консултираме с детски психолог, за да ни посъветва как да постъпваме. Страшно съм се отчаяла и знам, че не мога дълго да издържа на този тормоз за детето. Ще съм благодарна, ако споделите вашия опит
Виж целия пост
сигурно не съм единствената, която има този проблем, но реших да пусна темата, белким ми поолекне, а и се надявам да ми дадете съвети и малко успокоение.
Синът ми тръгна на детска от 15 септември и оттогава е една страшна драма. Повечко ревове имаше в началото, сега поне докато е там, не плачел много. Все още обаче е на половин ден, защото трудно свиква и учителката сама пожела това.
В проблем се превърна обаче останалото време - той страшно се промени, стана леко агресивен към нас, кисел е и най-вече не иска никой друг да го гледа освен мен. По-рано мреше за бабите си, а сега им вика, бута ги, изобщо мъка страшна. Така че се гледаме двамата, макар и на мен вече да ми е малко тежичко предвид напредналата бременност. А и аз не мога да му осигуря тези забавления, от които има нужда. Като излезем навън, седи в градинката, но не прави нищо - не ще да ходи на катерушки, пързалки, все нещо мрънка и колкото и да се мъча да му угодя и да го забавлявам, не става. А преди си беше едно весело и слънчево дете.
Най-мъчителното е, че започна да изпада в едни страшни истерии предимно вечер - ревове, които адски трудно се овладяват. Ако бяха само ревове и кандърми сутрин преди отиване на детска, по-щях да го преживея.
Кажете ми, моля ви се, имали ли сте подобен опит, как се справя човек с такова поведение? Ние с баща му сме решили да се консултираме с детски психолог, за да ни посъветва как да постъпваме. Страшно съм се отчаяла и знам, че не мога дълго да издържа на този тормоз за детето. Ще съм благодарна, ако споделите вашия опит
Докато един ден реши, че на градина му харесва.Не вярвах на очите си 
Съвсем сам си влезе в групата и ми каза- чао.