Емоционално дете

бих те посъветвала две неща - първо, да спреш да говориш с детето на тази тема и ежедневно да разисквате колко това е лошо и как той обещава да е добър. това е излишно и само товари допълнително психиката му. второ, да се въоръжиш с малко търпение и да му дадеш малко време. изчакай още няколко седмици най-много. не бързай да се тревожиш.

казвам ти тези неща от подобен личен опит. явленията отшумяха бързо. учителките ще намерят път към детето, щом са свестни.
за недостатъчния сън са ти правилни наблюденията. постепенно ще нормализира и съня.

ами няма да стане с ежедневно повтаряне. моят син е на същата възраст, показва доста от описаните от теб черти, също се вкарах във филма "аз съм отговорна майка и трябва да взема мерки", но видях, че така не става. тоя подход е за по-големи деца. ти сама си го видяла вече това. и през пет минути да му повтаряш, и той всеки път да ти обещава - не можеш да разчиташ. само тормоз е това.

ще се обнадеждаваш все повече всеки ден, повярвай ми.

Crаzy_chick, голям фен съм ти - без ирония! Аз избягвам да бъде толкова рязка, защото всички сме твърде чувствителни на тема "моето гардже", но иначе обикновено споделям мнението ти на 100% (т.е пишеш и заради мен, че аз рядко имам време за писане)
И към останалите: в подкрепа на Crаzy_chick искам да кажа, че лично съм наблюдавала как сладки детенца се превръщат в емоционални, темпераментни и всякакви други трудни за овладяване деца... И уви, трябва да кажа, че симптомите са били на лице още в първите месеци след раждането, но тогава това не се усеща от оглупелите от любов родители, баби, дядовци... Защо ли? Защото всъщност симптомите са у тях, а не у бебето, естествено Винаги мога да позная кое дете ще стане "темпераментно" по реакциите на обгрижвашите го във възрастта, когато "то не разбира". А това, не знам защо, се счита, че е възрастта до 3г. Да, тогава много загрижени майки питат с искрената увереност, че са отговорни, понеже са забелязали проблема. Обаче тогава е малко късно за някои неща. Уви! Шамарите на детето са станали доста силни, ревът - оглушителен и т.н. Тепърва се определят правила, но те се нарушават по-често, отколкото се спазват, защото детето отдавна е "взело властта". Тогава се започва с по-силовото "възпитание", с нескончаемите "ти си лошо дете" и "добрите деца не правят така", което определено дава обратен ефект. И така - до безкрай. Чак до психолози се стига и родителите чак са разочаровани, че той казва, че на детето нищо му няма. Ами няма му, да, някой друг е за психолог, ама...
Елемнтарен пример, за да не изглеждам докай голословна: когато 6-7 месечното бебе скубе, това е много смешно за баба, понеже не боли; когато при неуспешните опити същото бебе да погали, то вкара на дядо едно шамарче и му отхвърчат очилата, това също буди умиление и възторг, защото 1/ шамарът още не е болезнен и 2/ то не разбира... Уви, ще си позволя да не съм съгласна. Лично аз предпочитах да реагирам с подобаваща за възрастта сериозност дори на тези невинни неща, за да научава детето ми, че и аз имам възприятия, както и че падането на очилата ми не е смешно. То и на 3, и на 4, и на 5 може би на го прави НАРОЧНО, но не разбира защо изведнъж става забранено.
И точно тази възраст едно време са наричаше "ужасните 3", а сега - "бебешки пубертет", който, допускам, масово се е поизместил напред, както и оригиналният такъв. Това последното, признавам, ми хрумва спонтанно, без да съм го проверила по някакъв начин.

Не се хвърляйте да ме оборвате, моля! Ако искате, приемете думите ми, ако не щете - вярвайте, че сте безгрешни и само характерът на детето ви е коренът на злото. Не ми пука особено и едва ли ще следя темата. Тази възрастова група отдавна не е в кръга на интересите ми, попаднах на темата случайно и изобщо не знам защо се зачетох. Обикновено след първия пост на подобни теми, не продължавам. Дори от любопитство да проследя развитието (тъй и тъй ще получавам инфо за нови мнения), няма да продължа спора.
И във всички случаи ви желая успех от цялото си сърце!!!

Госпожо Флинстоун, според мен,  разбиранията ви са от същата епоха, от което е ника ви.

Това, че са мили госпожите не е проблем, даже е хубаво, проблем е, това че не знаят как да реагират на подобна ситуация. Наистина с общи усилия и малко насоки от твоя страна ще се справите. Емоционални или не, децата опитват, опипват почвата, за да разберат кога и до къде могат да стигнат. Ако някой е мил но твърд по отношение на границите няма да се стигне до там. Сигналите, които дава детето трябва да се следят от гледащия го и да се реагира превантивно на умора, отегчение, нерви и прочее.
Съгласна съм с jam, че натякването на детето няма да помогне, а може да навреди. Успех!