Как се решихте на развод?

  • 5 581
  • 15
Костваше ли ви много усилия да подадете молба за развод и всичко да приключи между вас?
Сигурни ли бяхте, че трябва да го направите?
При мен разумът ме кара да подам развод, но сърцето не ми дава:(
Обичаме се, но гледаме в различни посоки. От няколко месеца не живеем заедно, събираме се, разделяме се, обичаме се, мразим се. Изпитваме смесени чувства, но истината е, че гледаме в различни посоки. Той има едни интереси, аз други. Женени сме от шест години, но от една година имаме невероятни проблеми. Той се забърка с приятели, които го "мамят" за купони, събирачки по чашки. Семейството му сякаш вече не е приоритет. Мисля, че вече не мога да си причинявам болка, да го пускам до себе си, после да остана съвсем сама и да ме боли, докато не се сети да ме потърси.
Виж целия пост
# 1
Трябва сама да избереш ,развод или самота и неразбирателство.Ако още го обичаш и се надяваш да се оправят нещата,като се сещаш за отминалите хубави моменти,значи си губиш времето.Проста казваш раз .Ако след пускането на молбата нещата не се променят значи си направила правилната крачка.
Виж целия пост
# 2
На мен ми беше много трудно и ми отне години. Но и моите проблеми бяха от друг харакер, нямах подкрепа отникъде. Щастлива съм, че го направих и съжалявам единствено, че не го направих по-рано.

Всяка двойка е различна обаче и затова е трудно някой да те разбере дори, камо ли да ти даде съвет.

В твоя случай казваш, че още имаш чувства към съпруга си. Въпреки това трябва вече да си разбрала, че само чувства не са достатъчни, за да живееш с някого. Цената е много висока, ако това съжителство ти носи повече болка отколкото удовлетворение. Отразява се и на здравето ти. Освен това разбирам, че тази връзка бие и по себеуважението ти. Това  е разрушително.

Фактът, че го обичаш не е причина да живееш с него и да му разрешаваш да те третира зле. Можеш да обичаш някого и едновременно с това да запазиш достойнството си. Да на любовта, не на този вид отношения. 
Виж целия пост
# 3
Аз съм точно като теб ConfusedПодавам молба за развод, оттеглям,, така два пъти ooooh!
Не разбрах имате ли деца, аз все мисля че заради тях правя компромиси
И нашите приоритети се разминават.Смятам че основния проблем при нас е,че той смята семейството за даденост,че ние винаги ще сме у нас готови да го приемем.То до сега и така се случва ConfusedИстината е че сме стигнали дъното в отношенията си, и стигне ли се до раздяла,няма си останем приятели.
Виж целия пост
# 4
Лично аз не се колебах много-много. В началото си мислех, че е нормално да имаме проблеми, неразбирателства, все пак бяхме заедно от 8-9 години. Два-три-четири месеца си мислех, че поне заради децата трябва да опитам още веднъж. Докато една прекрасна вечер не ми вдигна скандал по телефона и чашата преля. Събрах багажа и да ме няма. Но не знам дали щях да съм толкова смела и решителна, ако не получавах пълната подкрепа на семейството ми!
Виж целия пост
# 5
Аз така и не съм се решила. Вече две години сме разделени, а аз не събирам смелост да подам молба за развод.
Виж целия пост
# 6
Аз подадох молба, защото не искаше да си излезе от общото жилище и реших, че така ще го изкарам. Иначе навярно още нямаше да съм подала. Но трябваше още зимата да подам, защото щях да постигна явно желания ефект, докато все още го търсех.
Виж целия пост
# 7
Лесно се разделихме. Но развода се точи 3 години  ooooh!
Виж целия пост
# 8
На мен колебанието ми отне има-няма...20 години.
Виждах, че нещата не вървят; съвсем различни хора сме и без шанс за сближаване на позициите, но -това но всички го знаете-детето, да съм гледала и пр.
Докато в един хубав ден разбрах че очаква дете от поредната си любовница.
Тогава решението го взех за 30 секунди, изпълних го за около две седмици.
Разводът е просто юридически край на фактическа раздяла.
И въпреки това само аз си знам какво ми е. И други момичета от тук, разбира се.
Виж целия пост
# 9
Не аз избрах да се разделим, а той. И то без никаква причина, поне според мен. Не успяхме да преминем през кризата на петата година от брака ни / при някои тази криза е на шестата или седмата /. Все си мисля, че ако и двамата бяхме подходили по-разумно към кризата в тези отношение, все още щяхме да сме заедно. Но той не пожела, предпочете да се откаже от семейството си, вместо да се пребори и да го запази. Но и той получи подкрепата на родителите си. За тях беше голямо щастие, че си се прибра там. Е, той вече живее с друга, пак избяга от родителите си. Но това няма вече значение. И винаги съм казвала - аз съм ЗА всеки опит да се оправят отношенията между съпрузите. Любовта си заминава, важното е да остане уважението между партньорите. И най-важното - говорете, обсъдете всеки един проблем. Може би той не вижда нещата така трагично, както ги виждаш ти и не си дава сметка, че това те наранява. А повярвай ми, един развод не е много леко изпитание, особено ако има още чувства, ако има и деца. Преди всичко - поговорете си. Един път, втори път ... пет пъти, ако трябва, но не бързай. Това е от мен.   
Виж целия пост
# 10
Да, доста време се колебаех дали наистина това е правилната стъпка, говорихме за това, но явно той не приемаше на сериозно това, че обмислям да се разделим.
Може би около 5-6 месеца, през които месеце нещата ставаха все по-нетърпими..
Виж целия пост
# 11
..нямах драма с развода, а с това че трябва да го напусна..Изгърчих се, стопих се...мразех се, но знаех че това е единственият съхраняващ изход.. ooooh!

година след като го направих той се присети за развода и сега го задвижихме..
Виж целия пост
# 12
Разделихме се през 1995 година, а се разведохме през 2006. Как ли съм се решила на развод?  hahaha

Но на раздяла той се реши. След поредния сблъсък, аз му казах, че е съквартирант в тази къща, но вече не е желан. Той не се прибра същата вечер. На другия ден, когато децата бяха на градина си беше взел малко дрехи и уредбата. Повече нищо не потърси.

Много години имаше много страст помежду ни. Карахме се, сдобрявахме се, правили сме секс, независимо, че той живееше с друга, а аз се срещах с друг. Събирахме се и се разделяхме, но не подавахме молба за развод.

В един момент разбрах, че вече нямам никакви чувства към него, подадох молба за развод и по взаимно съгласие се разделихме. Без адвокат, свидетели, делби и други екстри. Само споразумение.

В началото, след раздялата, му бях много ядосана и се заблуждавах, че все още го обичам. Не, просто моето его е било наранено. Сега сме приятели, и с него, и с поредната му жена. Заради дъщеря ни.
Виж целия пост
# 13
На мен ми отне 3 години мислене, 3 месеца за конкретно решение и още 3 месеца  да придвижа самия развод..Как се реших?Колкото и да съм "съвременна " и толерантна той прекали с любовниците си и незаинтересоваността си като баща...Излезе на разходка с детето и с поредната си любовница..Поканил я на гости у дома(като си мислеше,че аз не знам ,че имат връзка)...Ей тогава вече ми накипя и му показах вратата..Отне ми точно няколко секунди това  Joy
Виж целия пост
# 14
 
 подадох молба за развод и по взаимно съгласие се разделихме. Без адвокат, свидетели, делби и други екстри. Само споразумение.

 

  Наистина може ли така? Аз все си мислех, че задължително трябва да се ходи при адвокат? Каква е точно процедурата?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия