Баба ми, която вече гони 100-така и е с целия си акъл и достатъчно самостоятелна и оправна, се е омъжила на 34 г. за мъж с 8 г. по-малък /всъщост, баба ми се кълне, че е записана погрешно с 3 г. по-късно в свидетелството за раждане, заради местенето на семейството им от Гърция в България, т.е. в този вариант вече излиза с 11 г. по-възрастна/. Живяли са заедно повече от 60 г. и са създали 4 деца /+ 7 внуци и към този момент 6 правнуци/. Дядо ми, за съжаление, боледува няколко години и почина миналата есен, а баба ми се грижеше за него сама.
Аз самата съм омъжена за мой набор, но преди него имах връзка с 13 години по-голям от мен - е, той беше далеч по-незрял и не-ставащ за семейство...
Дали човекът е българин или чужденец - не виждам какво общо има - навсякъде има и хора и боклуци. До човек е, а не до произход.
Пък старите моми ме довършиха. Аз се омъжих на 25 г. и бях първата от приятелките ми, която сключи брак. Едва последната година започнаха да се женят останалите и да мислят за деца, а има и такива, които са решили, че още им е рано /на по 31-32 г. сме и на повечето съпрузите им са или набори, или с по 1-2 г. по-малки /.
много хубава история за баба ти, благодаря