Здравейте. Много съм объркана. Имах продължителна връзка (сериозна уж) с човек с 8 години по-голям от мен. По стечение на обстоятелствата започнах да се чувствам нещастна с човека, не че е бил лош...не че ме е тормозил(много), просто разликата във възрастта си каза думата и имах чувството, че нямам никакъв глас за нищо, все става неговата ... на всичкото отгоре е против брака, не вярва в него и иска да живеем на семейни начала, което мен не ме устройва - родителите ми ще бъдат безкрайно разочаровани ако не се омъжа и имам деца извън брак, а и за мен не би било приятно. Започнах да изстивам постепенно и обмислях раздяла. В същия момент се запознах с момче с 3-4 години по-малко(аз съм на 26) от мен и се разделих с бившия преди дори да беше станало нещо. Наистина съм хлътнала. Като глътка свеж въздух ми е и сега осъзнавам каква манипулация (от страна на бившия ми приятел) и какво козируване (от моя страна) е падала, пък макар и тихо и спокойно да сме го карали. От друга страна с него наистина пък няма как да се надявам на нещо сериозно, защото просто си е малък каквото и да си говорим. Мъчно ми е и много ме е яд, че не съм на 23 и аз. Бившият ми приятел още се интересува от мен и ме търси, разбира се не сме имали повторен диалог относно брак и тн, но сега ми се струва, че каквото и да направи, не бих могла да се върна при него. Просто би било унизително за него и смърт за мен, след емоциите, които изживявам, да се върна при човека, който малко или много си ме е приемал за даденост толкова време и към когото, струва ми се, вече нищо не изпитвам.
Не знам как ще я бъде аз съм мома за женене вече и се страхувам, че сега се наслаждавам на отношения, които са прекрасни, но безперспективни и ще боли. Не знам дали да ги прекратявам или да си ги изживея пък после да търся друго.
Нямам финансови проблеми имам и професия ценена, добра съм в това, което правя. Тоест, не завися от мъж, но определено искам да се омъжа и да имам деца и то ако е възможно преди да стана на 30. От друга страна, не съм робот и не мога да заповядвам на сърцето си.
Изобщо много кофти филм.
Виж целия пост
Не знам как ще я бъде аз съм мома за женене вече и се страхувам, че сега се наслаждавам на отношения, които са прекрасни, но безперспективни и ще боли. Не знам дали да ги прекратявам или да си ги изживея пък после да търся друго.
Нямам финансови проблеми имам и професия ценена, добра съм в това, което правя. Тоест, не завися от мъж, но определено искам да се омъжа и да имам деца и то ако е възможно преди да стана на 30. От друга страна, не съм робот и не мога да заповядвам на сърцето си.
Изобщо много кофти филм.
Има прекрасни връзки и бракове с много по-голяма възрастова разлика в полза на жената. Около мен това е масово явление, бащата на дъщеря ми също е по-млад от мен. Ако момчето до теб не е готово за брак, не бива да виниш възрастта му, има мъже и по на 40, дето не могат да се престрашат на такава крачка 
Може пък и да те изненада, ако връзката ви се развие в нещо наистина сериозно и нещата между вас вървят добре. 
Мъже!Всички са от друга планета!Млади, стари...То и аз все си харесвам едни 22-23-24..
/. 
