След родилна депресия ?
- Публикувана: 27 окт. 2009, 14:49 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2010, 11:22 ч.
27 окт. 2009, 14:49 ч.
моля които е имал такъв проблем да каже как се е оправил понеже при мене продължава вече доста време .
Виж целия пост
# 1
27 окт. 2009, 15:17 ч.
А колко дълго продължава при теб?
И аз бях изпаднала в следродилна депресия (следродилна се пише слято), но не беше дълго време. И не съм се справяла сама, нито съм си поставяла за цел да се справя. Просто мина с времето. Вероятно контактите с колегите, когато се върнах на работа, повлияха благотворно, защото ми липсваха по време на майчинството.
Виж целия пост
И аз бях изпаднала в следродилна депресия (следродилна се пише слято), но не беше дълго време. И не съм се справяла сама, нито съм си поставяла за цел да се справя. Просто мина с времето. Вероятно контактите с колегите, когато се върнах на работа, повлияха благотворно, защото ми липсваха по време на майчинството.
# 2
27 окт. 2009, 15:47 ч.
И мен не ме подмина депресията. Не съм правила нищо специално, за да се справя с това, просто след време (струва ми се, че не беше повече от месец) отмина.
Гледай да се разнообразяваш повече, да се виждаш с хора, колкото ти позволява режима на гледане на детето. По-рядко оставай сама, ако е възможно (поне докато ти отмине депресията). Това е, което мога да кажа от личен опит.
Виж целия пост
Гледай да се разнообразяваш повече, да се виждаш с хора, колкото ти позволява режима на гледане на детето. По-рядко оставай сама, ако е възможно (поне докато ти отмине депресията). Това е, което мога да кажа от личен опит.
# 3
27 окт. 2009, 16:59 ч.
Всичко е индивидуално. Аз чак като тръгнах на работа се възстанових емоционално. Но при мен имаше проблеми със свекървата 
и с бебето. 
Виж целия пост
и с бебето.
# 4
27 окт. 2009, 18:03 ч.
Здравей,аз бях пускала такава тема когато родих.Ужасно е наистина.При мен продължи около 2 месеца.ОПравих се като по4нах да излизам пове4е навън и с хубавото време.Незнам какво да те посъветвам,може би да гледаш пове4е тв,да се гримираш,да си правиш при4ески.....,знам ли 
,на мен това са ми любими занимания.Пожелавам ти този ад ве4е да свърши 
.
Виж целия пост
,на мен това са ми любими занимания.Пожелавам ти този ад ве4е да свърши .
# 5
27 окт. 2009, 18:13 ч.
Хубаво е да споделиш със съпруга ти и той да ти помогне да превъзмогнеш депресията.
Повече срещи с приятели-може да ги каните вкъщи.Но и да оставиш бебето за няколко часа и да отидете на кръчма,няма да е страшно.Отидете на кино.Купи си някой парцал.Отиди на масаж.Лакирай си ноктите.През деня излизай с бебето и се разхождайте.
Виж целия пост
Повече срещи с приятели-може да ги каните вкъщи.Но и да оставиш бебето за няколко часа и да отидете на кръчма,няма да е страшно.Отидете на кино.Купи си някой парцал.Отиди на масаж.Лакирай си ноктите.През деня излизай с бебето и се разхождайте.
# 6
27 окт. 2009, 19:35 ч.
Яж поне по един шоколад на ден!Срещай се САМО с приятни за теб хора,които не те натоварват,а се опитват да те разсейват.Гледай само позитивни предавания по телевизията,ако гледаш.В никакъв случай не се настанявай удобно в това състояние,а се опитвай всяка минута да си помогнеш сама,защото детето усеща твоето състояние и се чувства несигурно.Ако неможеш да си помогнеш сама,отиди на психиатър!Няма нищо срамно.Аз работя в психиатрия и трябва да ти кажа,че наистина най-бързо ще ти помогне специалист,НО с твоя помощ разбира се.
Ако смяташ,че не е толкова сериозно,просто утре като станеш не си разрешавай нито една лоша мисъл и ЗАБРАВИ,че си в депресия!!
Виж целия пост
Ако смяташ,че не е толкова сериозно,просто утре като станеш не си разрешавай нито една лоша мисъл и ЗАБРАВИ,че си в депресия!!
# 7
27 окт. 2009, 22:08 ч.
Аз изпаднах в страшна следродилна депресия още в болницата.В подробности няма да изпадам, но не беше нормалното - емоционално състояние.Стигнах до антидепресанти и след 2 месеца прием, аз вече съм добре.Благодаря на психиатъра ми, който не ме определи като "малкото дете в семейството, на което сега липсва внимание и си измисля болести" - както го направи предната психиатърка.
Един скромен съвет от мен - ако видиш, че губиш ситуацията от контрола си - потърси специалисти.Мен ме е яд, че чаках цели 3 седмици, за да видя, че няма да мога да се справя без чужда помощ.
И ако не беше майка ми да върви след мен по цяла нощ и да ме спира да не скоча от терасата, сега нямаше да пиша този пост
Виж целия пост
Един скромен съвет от мен - ако видиш, че губиш ситуацията от контрола си - потърси специалисти.Мен ме е яд, че чаках цели 3 седмици, за да видя, че няма да мога да се справя без чужда помощ.
И ако не беше майка ми да върви след мен по цяла нощ и да ме спира да не скоча от терасата, сега нямаше да пиша този пост
# 8
27 окт. 2009, 22:13 ч.
хубаво е да се търси специалиста
Виж целия пост
И ако не беше майка ми да върви след мен по цяла нощ и да ме спира да не скоча от терасата, сега нямаше да пиша този пост
хубаво е да се търси специалиста
# 9
27 окт. 2009, 22:52 ч.
Оф трудно еее...
Алина е на близо 8 месеца и мен ми държи още депресията...
съвет от мен... по често навън и повече време тишина и почивка...ако може...
Виж целия пост
Алина е на близо 8 месеца и мен ми държи още депресията...
съвет от мен... по често навън и повече време тишина и почивка...ако може...
# 10
27 окт. 2009, 23:07 ч.
Повечко разходки на вън и срещи с приятели, това помогна.
Хич не е приятен този момент, но минава.
Виж целия пост
Хич не е приятен този момент, но минава.
# 11
28 окт. 2009, 00:31 ч.
Ужасно състояние, беzспорно . Имах "щастието" да го иzпитам веднъж(слава Богу, че беше само единия път), но чак след второто раждане, беz таzи "екстра",раzбрах какво е пълно щастие с бебето 
Съвет... не zнам, вероятно е zа всеки раzлично. Не мога да кажа, zащото на мен, като че ли, нищо не ми помагаше, докато някак сама не отшумя, малко по малко.. Но е много вероятно и самата аz да не съм търсила начини
. Абе, честно каzано, не искам да си спомням тоzи период(продължи, може би, около 3 месеца след п.рвото ми раждане) по никакъв повод.
Но в същност, наистина, когато zапочнах да иzлиzам много с бебето и си намерих дружките тогава, нещата zапочнаха да се оправят.
Намери твоя начин
Само който не го е почувствал, не zнае колко ужасно нещо е.
Пожелавам на никоя бъдеща майка, да не го и почувства, ако може
Виж целия пост
. Имах "щастието" да го иzпитам веднъж(слава Богу, че беше само единия път), но чак след второто раждане, беz таzи "екстра",раzбрах какво е пълно щастие с бебето Съвет... не zнам, вероятно е zа всеки раzлично. Не мога да кажа, zащото на мен, като че ли, нищо не ми помагаше, докато някак сама не отшумя, малко по малко.. Но е много вероятно и самата аz да не съм търсила начини
. Абе, честно каzано, не искам да си спомням тоzи период(продължи, може би, около 3 месеца след п.рвото ми раждане) по никакъв повод. Но в същност, наистина, когато zапочнах да иzлиzам много с бебето и си намерих дружките тогава, нещата zапочнаха да се оправят.
Намери твоя начин
Само който не го е почувствал, не zнае колко ужасно нещо е.
Пожелавам на никоя бъдеща майка, да не го и почувства, ако може
# 12
28 окт. 2009, 06:56 ч.
Май всички сме минали през това
Време трябва и разнообразие, а точно след раждането то е сведено до нула. Ако имаш на кой да оставиш бебето и да направиш нещо, което ти е приятно, дори за час, ще усетиш разликата.
Успех
Виж целия пост
Време трябва и разнообразие, а точно след раждането то е сведено до нула. Ако имаш на кой да оставиш бебето и да направиш нещо, което ти е приятно, дори за час, ще усетиш разликата.
Успех
# 13
28 окт. 2009, 07:58 ч.
В излизането от това голяма роля има партньорът. Поне при мене беше така! Нека да те разбира и да ти помага!
Виж целия пост
# 14
28 окт. 2009, 09:22 ч.
С лекарства. Даже още не мога да кажа на 100%, че съм се оправила. Но и това ще стане.
Няма нищо лошо или срамно да се посъветваш със специалист. В крайна сметка целта е да сме щастливи и да се чувстваме добре. Една консултация с нищо няма да ти навреди, пък после ти решаваш какво ще правиш. Желая ти успех!
Виж целия пост
моля които е имал такъв проблем да каже как се е оправил понеже при мене продължава вече доста време .
С лекарства. Даже още не мога да кажа на 100%, че съм се оправила. Но и това ще стане.
Няма нищо лошо или срамно да се посъветваш със специалист. В крайна сметка целта е да сме щастливи и да се чувстваме добре. Една консултация с нищо няма да ти навреди, пък после ти решаваш какво ще правиш. Желая ти успех!
Препоръчани теми