Здравейте.Не зная дали има такава тема вече,но искам да споделя,че моят син е на 4 години,от 2 години не живеем с неговия баща поради простата причина,че дори когато бяхме заедно той не се грижеше за сина ни и почти го нямаше вкъщи,но въпреки това детето още от няколко месечна възраст предпочиташе баща си.Аз се разделих с него ,защото бях подложена на денонощен тормоз,когато го нямаше тормоза беше по телефона,а когато си беше вкъщи скандалите бяха почти денонощни дори будехме детето.Въпросния татко много се наливаше и вдигаше скандали за нищо.Когато се запознахме той не беше такъв човек ,но след като дойде да живее в София се промени страшно много.Неговите родители не ме обичаха също,защото съм била софиянка,а ние софиянките сме били много мързеливи и не сме научени на работа.Сега съм щастливо омъжена имам бебче на 2 месеца,живеем без финансови проблеми и много се разбираме.Съпруга ми се грижи много за сина ми ,но въпреки всичко детето казва,че иска да ходи да живее при баща си.Дори от стрес започна да си гризе ноктите и да става агресивен.Не ни слуша и непрекъснато ни отговаря.Аз давам всичко от себе си и горе-долу като бебе самичка го отгледах и се чудя как се породи тази любов към баща му.Много ми е мъчно,а не искам да се разделям с него.Боли ме от думите му понякога.Също така не споменах ,че с бащата на сина ми не сме имали сключен брак.Сина ми беше много алергичен като малък и се налагаше да ходим по лекари.Баща му дори не знаеше къде ми се е налагало да го водя,а съпруга ми още тогава с колата ни водеше по болниците и много ми помагаше в отглеждането на детето.Едва ли не той си го отгледа от бебе.Това пък е положителното,че всъщност детето не изживя стрес когато заживяхме заедно,но сутрин се буди с думите за баща си.Аз не го спирам да ходи при него,винаги го пускам когато има възможност,но пък след това започва да обижда мен и съпруга ми и винаги е настроен лошо към нас когато ходи там,а сега не иска да погледне и сестричката си.
Виж целия пост
Детето предпочита баща си
- Публикувана: 10 ноем. 2009, 12:14 ч.
- Последно мнение: 12 ноем. 2009, 09:48 ч.
10 ноем. 2009, 12:14 ч.
# 1
10 ноем. 2009, 12:58 ч.
Сърцето ме боли като чета това,което си написала. Възможно е бащата да го настройва срещу вас.Детето не споделя ли? Трябва да има начин да разбереш какво всъщност се случва в малката му главичка... И моята дъщеря понякога казва,че иска да живее с баща си,но като е при него повече от ден ,няма търпение да се върне. Ох...незнам,трябва да има начин това да се промени...
Виж целия пост
# 2
10 ноем. 2009, 13:22 ч.
Втори съпруг, двумесечно бебе....достатъчни причини синът ти да се чувства пренебрегнат, дори и реално да не е така, и да изпитва ревност. Логичната развръзка на тази ситуация е да иска да си тръгне от вас. И къде да отиде освен при баща си. Особено пък, ако ти показваш, а явно го правиш, че ти е неприятно и те боли от думите му.
Как да се чувства детето- "мама и втория татко вече имат свое бебе, а дали още ме обичат?"
Седни и си поговори със сина си, хич не е малък, и му обясни, че продължаваш да го обичаш, че за вас той е толкова важен колкото преди, че вие пак сте същото семейство.....
Успех.
Виж целия пост
Как да се чувства детето- "мама и втория татко вече имат свое бебе, а дали още ме обичат?"
Седни и си поговори със сина си, хич не е малък, и му обясни, че продължаваш да го обичаш, че за вас той е толкова важен колкото преди, че вие пак сте същото семейство.....
Успех.
# 3
10 ноем. 2009, 14:57 ч.
мислиш ли,че не съм говорила с детето по този въпрос.Още повече ,че от както се роди дъщеря ни ние обръщаме много повече внимание на баткото именно за да не се породи тази ревност.За него нищо не се е променило (отрицателно) в ежедневието.Както всяка събота и неделя го водя на театър,редовно посещаваме и Патиланци и т.н.Той не е пренебрегнат по никакъв начин.Освен това неговата привързаност към баща му се появи още към 7-8 месечна възраст проблема не е от 2 месеца.Чудя се дали аз не съм породила тази любов у него,като непрекъснато му говорех за тати.Чакахме тати на прозореца,на вратата,пред входа и къде ли още не,а той се появяваше веднъж в седмицата за 2 дни и после отново го нямаше и ние пак чакахме,чакахме...Просто се опитвам да си обясня как така стана.И защо това дете за което съм си дала и душата не ме обича и предпочита бащата с който почти не е живял
Виж целия пост
# 4
10 ноем. 2009, 15:01 ч.
Наистина явно детето ти трябва да свикне с много промени в света около себе си. Ако успеете, въпреки че сте разделени, да проведете спокоен разговор с баща му...
Да получава подкрепа и любов от двама ви, без да има "настройване" към детето, би било прекрасно.
Самият факт, че има бебе е силен мотив за ревност. Обгрижвай голямото си дете, колкото можеш повече и всячески му показвай, че независимо от промените, връзката между вас е все така силна и специална.
Виж целия пост
Да получава подкрепа и любов от двама ви, без да има "настройване" към детето, би било прекрасно.
Самият факт, че има бебе е силен мотив за ревност. Обгрижвай голямото си дете, колкото можеш повече и всячески му показвай, че независимо от промените, връзката между вас е все така силна и специална.
# 5
10 ноем. 2009, 15:37 ч.
А защо не се обърнеш към професионалист?
Има тема, в която съветват психолози, поговори с тях, ако трябва заведи детето, нека той говори с тях, те да ти дадат съвет как да подходиш.
Не бих могла да дам адекватен съвет.
Моите деца също предпочитат баща си. Но ситуацията е разлина и за мен тя е нормална. Аз съм тази, която се кара, отделя внимание да разни домакински неща - дреболии, които отнемат време, а и е по-лесно да се свършат без да ти се мотаят деца в краката, а таткото играе повече с тях.
Виж целия пост
Има тема, в която съветват психолози, поговори с тях, ако трябва заведи детето, нека той говори с тях, те да ти дадат съвет как да подходиш.
Не бих могла да дам адекватен съвет.
Моите деца също предпочитат баща си. Но ситуацията е разлина и за мен тя е нормална. Аз съм тази, която се кара, отделя внимание да разни домакински неща - дреболии, които отнемат време, а и е по-лесно да се свършат без да ти се мотаят деца в краката, а таткото играе повече с тях.
# 6
10 ноем. 2009, 15:46 ч.
Много точно. Най-вероятно именно за това иде реч. Същото си помислих докато четях написаното от авторката.
Виж целия пост
Втори съпруг, двумесечно бебе....достатъчни причини синът ти да се чувства пренебрегнат, дори и реално да не е така, и да изпитва ревност. Логичната развръзка на тази ситуация е да иска да си тръгне от вас. И къде да отиде освен при баща си. Особено пък, ако ти показваш, а явно го правиш, че ти е неприятно и те боли от думите му.
Как да се чувства детето- "мама и втория татко вече имат свое бебе, а дали още ме обичат?"
Седни и си поговори със сина си, хич не е малък, и му обясни, че продължаваш да го обичаш, че за вас той е толкова важен колкото преди, че вие пак сте същото семейство.....
Успех.
Как да се чувства детето- "мама и втория татко вече имат свое бебе, а дали още ме обичат?"
Седни и си поговори със сина си, хич не е малък, и му обясни, че продължаваш да го обичаш, че за вас той е толкова важен колкото преди, че вие пак сте същото семейство.....
Успех.
# 7
10 ноем. 2009, 15:46 ч.
Да,наистина май трябва да се обърна към специалист.А това което каза не се бях замислила за него.Вкъщи върху мен пада домакинството,възпитанието...тук е ежедневието,а когато отиде при баща си там е селото - полигавят го малко,порадват му се за 2 дни,купуват му каквото поиска (все пак и пари не дава) и на него му е добре.
Виж целия пост
# 8
10 ноем. 2009, 16:38 ч.
Тебе всъщност какво точно те притеснява или по-скоро дразни? Това че детето ти не те обича? Не се заблуждавай и терзай излишно- обича те.
Какво лошо има детето да е привързано към баща си, още повече, че казваш, че тази привързаност е още от бебешка възраст?
Това че, ти купуваш, домакинстваш, грижиш се за него често се приема за даденост.
Явно доста навътре вземаш детските манипулации, но е нормално предвид недобрите отношения с бащата на сина ти.
Още в първия пост наблягаш на семейните ви дрязги и разните там предразсъдъци кой от къде е.
На мен по-скоро ми се струва, че трябва да поработиш върху приемането на факта, че за сина ти баща ще му бъде винаги този човек, колкото и да се опитваш да идеализираш образа на втория.
Виж целия пост
Какво лошо има детето да е привързано към баща си, още повече, че казваш, че тази привързаност е още от бебешка възраст?
Това че, ти купуваш, домакинстваш, грижиш се за него често се приема за даденост.
Явно доста навътре вземаш детските манипулации, но е нормално предвид недобрите отношения с бащата на сина ти.
Още в първия пост наблягаш на семейните ви дрязги и разните там предразсъдъци кой от къде е.
На мен по-скоро ми се струва, че трябва да поработиш върху приемането на факта, че за сина ти баща ще му бъде винаги този човек, колкото и да се опитваш да идеализираш образа на втория.
# 9
10 ноем. 2009, 18:09 ч.
Ситуацията е доста сложна, аз бих предпочела да се възползвам от услугите на специалист. Сега ще проверя, струва ми се, че някъде из форумите съм виждала тема с координати и отзиви за психолози.
Виж целия пост
# 10
10 ноем. 2009, 22:24 ч.
Виж Франческа Салиери аз не идеализирам "втория" както ти се изрази,идеални хора няма.Но всъщност това е човека който от бебе отгледал момченцето ми.Второ аз в никакъв случай и по никакъв начин не съм го поставила преди баща му.Детето вижда баща си всеки месец за около седмица,а поняга и по-често.Освен това въпросът е в това,че аз се измъчвам за това как е възможно детето да го предпочита пред мен.Излишно е да обяснявам една майка какво прави за децата си и още повече баща му е човек който детето не е виждало със седмици.Също толкова ми е неприятно и да ходи при него,защото докато е бил с мен още си има връзка с 40 годишна циганка,която пък има дъщеря на 17 години.Както и да е това е техен проблем и не ме вълнува доколкото не касае сина ми.И като казвам циганка имайте в предвид буквално.Историята е много цветна и да ме пита човек как ми се строполи на главата.Само искам децата ми да растат умни и синът ми някой ден да проумее.Все още е много малък за да мога да му пълня главичката с тези глупости.Нямам нищо против връзката им дори не говоря нищо отрицателно за баща му надявам се един ден сам да разбере
Виж целия пост
# 11
11 ноем. 2009, 09:10 ч.
Мисля, че си съвсем права да се притесняваш. Аз бих действала радикално. Очи, които не се виждат се забравят. Мисълта ми е, че за какво изобщо се връщаш към предния си живот изпращайки сина си на село при баща му. Това подхранва наивитета на детето, че баща му е добрия, а ти си лошата.
Разкарай го това минало, докато е време, защото детето ти има нужда от спокойствие, което в това разпрадаляне на времето не можеш да му осигуриш.
Виж целия пост
Разкарай го това минало, докато е време, защото детето ти има нужда от спокойствие, което в това разпрадаляне на времето не можеш да му осигуриш.
# 12
11 ноем. 2009, 09:20 ч.
Нищо не може да замени истинският баща - хубав-лош, той му е баща.
И е нормално детето да изпитва тъга и привързаност към него. Той няма как да види негативните черти на този човек, идеализирал го е, така както всяко дете прави с родителите си.
Не смятам за уместно да се разделят, да се поставят прегради - точно обратното.
Ако бях аз на твое място бих поговорила с този мъж, за да заемете една позиция по-отношение на детето.
След това бих предложила всяка седмица детето да прекарва един - два дни с баща си.
С времето детето ще види истинското му лице.
И Франческа е права - вероятно детето се чувства пренебрегнато в условията на новия ти живот.
Виж целия пост
И е нормално детето да изпитва тъга и привързаност към него. Той няма как да види негативните черти на този човек, идеализирал го е, така както всяко дете прави с родителите си.
Не смятам за уместно да се разделят, да се поставят прегради - точно обратното.
Ако бях аз на твое място бих поговорила с този мъж, за да заемете една позиция по-отношение на детето.
След това бих предложила всяка седмица детето да прекарва един - два дни с баща си.
С времето детето ще види истинското му лице.
И Франческа е права - вероятно детето се чувства пренебрегнато в условията на новия ти живот.
# 13
11 ноем. 2009, 09:28 ч.
Ситуацията наистина е сложна, явно детето има нужда от помощ. Не може да го изолираш съвсем от баща му, не можеш и сама да се справиш с това положение. Баща му явно не е стока, не можеш да разчиташ на нищо от него. Детето е малко, но не толкова малко че да не може да го водиш на психиатър. Заведи го, не чакай положението да се оправи от само себе си. Успех!
Виж целия пост
# 14
11 ноем. 2009, 09:32 ч.
ogas , дете на разведени родители съм. Биологичният ми баща не заслужава и една моя дума, но като малка го боготворях, обожавах го, вярвах му. Ах, как исках пак да се съберат с майка ми и да бъдем семейство. Макар че, не помня кога сме били такова, родителите ми са се развели, когато съм била почти бебе. Вторият ми баща, моят истински баща, е реално човекът, който ме е отгледал, но моето детско съзнание го възприемаше като вид конкуренция за обичта на мама, като чужд човек. Хем го обичах, хем, изпитвах ревност и неприязън към него. Причина за това не съм имала, дори напротив, и 4-5 годишна осъзнавах, че той прави само добри неща за мен и майка ми, че много ни обича.
Е, с течение на времето разбрах, че биологичния не струва и пет стотинки, но мина доста време. Просто пораснах и спрях да се връзвам на постоянните му лъжи. Разбрах кой е стойностният човек в моя живот.
Не изолирай напълно сина си от баща му, защото след време най-вероятно ще си обвинена от детето за това.
Просто остави детето само да разбере как точно стоят нещата.
Мишона, имаш ли деца? Явно не, предвид меко казано.....наивните ти /да не употребя друга дума/ разсъждения относно отношенията родител-дете.
Този бившият не е само бивш съпруг, любовник и т.н., а и баща на това дете.
Как става номера с разкарването на биологичния родител просто ей така?!
Може гаджето ти да е минало за теб, но едва ли един баща за детето му
Виж целия пост
Е, с течение на времето разбрах, че биологичния не струва и пет стотинки, но мина доста време. Просто пораснах и спрях да се връзвам на постоянните му лъжи. Разбрах кой е стойностният човек в моя живот.
Не изолирай напълно сина си от баща му, защото след време най-вероятно ще си обвинена от детето за това.
Просто остави детето само да разбере как точно стоят нещата.
Мишона, имаш ли деца? Явно не, предвид меко казано.....наивните ти /да не употребя друга дума/ разсъждения относно отношенията родител-дете.
Този бившият не е само бивш съпруг, любовник и т.н., а и баща на това дете.
Как става номера с разкарването на биологичния родител просто ей така?!
Може гаджето ти да е минало за теб, но едва ли един баща за детето му
Препоръчани теми