Провокирано от темата на Мона

Ходех на курс за бременни,където ни учеха,че през нощта бебето не ктрябва да се кърми,защото стомахчето имало нужда от почивка.Нооооо,открих този форум и благодарение на него и на силния сукателен рефлекс на Дани/и аз,като Джейд,не съм имала глам рагади или проблеми с гърдите/въпреки секциото,въпреки 3-те дена хранене от шише с големи дупки в родилния,кърмех мъничкия ми син по поискване и всичко се получи супер.И няма нищо по-лесно от това да си храниш детето когато поиска.Особено имайки предвид колко е приятно,когато слагаш една жива малка помпичка към препълнената гърда и какво облекчение настъпва!

Много пъти съм го заявявала – кърмя само благодарение на този форум и особено на Andrea$     . Аз съм от мамите дето постоянно се борят за кърма и все се сблъсквам с разни проблеми  (то не бе мързеливо сучене и рефлукс, то не бяха смени на педиатри и съвети на гастроентролози). НО много е важно в критичен момент да имаш поне едно рамо да ти даде сигурност и подкрепа. Моята Голгота бе първата криза на растежа и от тогава някак нещата си идват на мястото. Не съм и предполагала че ще преборя няколко кризи и дори едно отбиване  .

Та основен фактор е психичната и емоционална нагласа. Навсякъде около мен ме учат как по-бързо да напомпам детето си с изкуственяци, и не мога да разбера кога българските педиатри поне ще започнат да се интересуват от идеите за успешно кърмене...но да не почвам тази тема

Кърменето или по-точно некърменето ще ми остане най-големия неуспех при отглеждането на първото ми дете (надявам се да имам и второ).От 6-я месец на бременноста започнах да чета форума, но останах без нет в 8-я месец.Не остана време да прочета подробности за кърменето освен "Как да поставяме правилно бебето на гърда" и подобни. Бях сигурна, че ще кърмя и не си представях, че ще имам проблем. Да, ама не!
В болницата тръгнаха добре нещата, а и лекарите ме насърчаваха.Проблемът според мен дойде от РЕЖИМА (стрикно кърмене на 3 часа) и умората. С татито сами си отглеждаме детето, та нямаше кой да помага.Втълпих си, че трябва да поддържам едва ли не стерилност в къщи: чистене, готвене, пране, гладене... абе пълна програма, плюс кърменето.Вече знам , че това ми беше втората грешка. След две седмици, бях като призрак, не вървях а лазех в някакво полубудно състояние. Бебка взе да се буди по-рано и вместо да я сложа на гърда реших, че има колики....а то детето гладно...Провал!
Скоро разбрах, че е недохранена, изпаднах в паника, че нямам кърма и почнах да  се цедя и  дохранвам(и кърмата и формулата с биберон, за да виждам колко яде). И така 3 и половина месеца.Когато си оправих компа, детето от два месеца хапваше и формула, и си беше направило режим и така...
С тръшкане и реване не става, трябва да имаш инфо. Още се чувствам виновна, че съм лишила детето от важно за него нещо, ама....ще ми мине.
За другия път съм подготвена. Аз и първия път си мислих така.
Само да добавя, че ми беше ужасно приятно да кърмя.

Как съм се справила- с помощта на форума, естествено  
Аз и друг път съм казвала, при мен имаше всички предпоставки за дълго и успешно кърмене, защото имам страхотна подкрепа от всички около мен.
На всичкото отгоре майка ми ми наду главата още докато бях бременна, че детето не бива да се храни под режим на три часа, защото заради този режим е създала чудовище в лицето на брат ми (чудовищното му се състои, че е станал много нервно бебе поради това, че тя го кара да яде, когато не е гладен, а пък като е гладен- не му дава, щот не е дошъл третия час и е станал супер ревлив).
И така почнах да кърмя с нагласата, че не е възможно да нямам кърма, че не трябва да спазвам режим и че всичко ще е наред. (няма да споменавам, че в болницата просто ми връчиха бебето и си излязоха и се налагаше да заложа на инстинкта си, за да я нахраня. нито че след това сто пъти ми я донесоха нахранена и аз се шашках от факта, че спи, а не иска да яде и добре че тогава беше гинеколожката ми, която ме успокои, че не е вярно, че зърната ми са лоши, то гладно ли е, ще захапе, а  щом спи и не ще да суче, значи просто не му се яде и да не го мъча насила).
Първият проблем дойде с ненаддаването през първата седмица. Тогава обаче беше просто очевадно, че имам достатъчно кърма, затова теглих една на педиатърката, която ме караше да дохранвам ("за начало с изцедената кърма, пък после ще видим" ), смених я и продължих по старому.
Вторият проблем беше лактационната криза. Не знам как бих реагирала, ако не ми се беше набило в главата прочетеното от форума за нея. Сигурно щях да се панирам. Обаче аз подкована отвсякъде, залепих се за бебата, тя сука два дни нон-стоп и нещата се оправиха.
Всъщност тия лактационни кризи са ми най-големия проблем и до днес. Просто няма начин след 2-3седмици нормално кърмене да не дойде ден, в който нямам достатъчно кърма и бебата е все гладна и нервна. Благодарение на информацията от форума обаче, стискам зъби, лежа цял ден с бебата в леглото и до два дни (аха, да си кажа, че ми е писнало, не издържам вече и мразя кърменето ) нещата се оправят.

Така че- за мен поне справянето става предимно чрез наличие на подходяща информация и увереност в собствените си възможности .

И аз кърмя все още благодарение на форума!След като ни изписаха от болницата започнахме да се гледаме според съветите на педиатъра-хранене на 3 часа, между храненето вода и чай. Като съвета от педито беше:"Не го гледай че отваря устата, то не е гладно, те всички бебета така правят, чакай си 3-те часа.."От 31-я ден започнахме чинно сокчетата от морков и ябълка. В резултат около 40 ден започна да не ми стига кърмата. Цял ден се цедях, за да имам вечерта с какво да го дохраня. Тогава някъде ми прекарах интернет, а аз обожавам да се ровя и попаднах на този форум. Цял ден четох, вечерта не спах...Всичко беше напълно различно от това което казваше педито. На другия ден плахо предложих на домочадието да пробваме кърменето на поискване. В началото не бяха съгласни, уговорката беше да е за 1 седмица, ама на като минаха от раз коликите, Съни като стана един спокоеен и така си караме и досега.  Благодарение на форума минахме кърмаческите кризи, стачките, почнахме захранването(след 5 месец )...абе всички екстри! Благодаря ви мами че ви има и най-вече съм благодарна на Бу за огромното количество информация и самоотверженост!   

Ами май и аз съм от майките, които могат да кажат, че нямат проблеми с кърменето. Поне за сега
Баткото го кърмих до 10 месеца, като захраних по бг-схемата, давах вода и т.н. Голям инат съм и докторката като каза режим, а и в книгата на Л.трифонова това пишеше - режим ще е. След 40-я ден спрях нощното кърмене, давах вода. Ради беше доста неспокойно бебе, не искаше да спи много много. Сега си мисля, че всичко се е дължало на наложения режим. Иначе кърма си имах, но и доизцеждах до 6-я месец след всяко ядене гърдата от която е ял. А той беше лакомчо и не съм имала проблеми нито с наддаване, нито със засукването и с рагади и други такива. Накрая с всичкия си акъл пропуших когато той беше на около 6 месеца и към 10-я месец кърмата сама си спря - накрая кърмех сутрин към 7 колкото има и към 8 давах попара.
Сега попивам всичко от Библиотеката и от Кърмаческия форум. Май и аз съм станала "сектантка" - опитвам се да образовам майките около мен на площадката Храня Гого на поискване, яде нощно време, вода не давам. Майка ми се изуми, че не цедя и че не давам нито сок, нито пюре. Бебо е определено е по-спокоен от батко си (може и по принцип да си е така) - яде когато поиска, сам си направи режим. Както бях чела някъде - режим ДА, но НЕ и график Ще видим до кога ще откараме, но захранването определено ще го отложим до към 6-я месец.
А колкото до това дали ми е приятно - да, много. Като видиш бебо с какво настървение търси гърдата и как блаженно засуква - няма по-хубаво нещо от това.
Благодаря на всички Ви, че ви има и че си помагаме взаимно