Как се запознахте с мъжа си?

Публикувана: 23 ноем. 2009, 23:49 ч.
Последно мнение: 12 дек. 2009, 22:11 ч.

9 973
63

Lucky bamboo

# 15 24 ноем. 2009, 09:34 ч.

Запознахме се в университета.
По втория ти въпрос-никога не съм искала да ми купува нещо.Под достойнството ми е!Купувал ми е като гаджета по-големи подаръци по поводи и по-дребни без повод.Каквото ми трябва са ми го купували нашите или като започнах да работя самата аз.

Виж целия пост

L

Потребител

# 16 24 ноем. 2009, 10:31 ч.

На купон се запознахме.
не съм изпитвала нужда да го карам да ми купува разни неща newsm78

newsm78

Виж целия пост

# 17 24 ноем. 2009, 10:46 ч.

Запознахме се в "Бонжура".Работех на щанда за козметика.
Разполагах с пари, така че не съм си просила нищо!И точно с това съм го спечелила!А сега ми натяква, че добре съм го изиграла Joy

Joy

Виж целия пост

D

D.Stoyanova

# 18 24 ноем. 2009, 11:01 ч.

В първи клас в училище - на първия въпрос.
Никога не съм била материална, когато се оженихме - той беше без работа, разведен, с дългове заради предишния си брак и дете .... Радвал ме е с откъсната теменужка или роза ... приготвена салата (той е с две леви ръце, заврени в ....). Не може да поправя уредите в къщи, даже едни первази не може да сложи вече втори месец, ама обича мен и децата ни и се старае да направим дома и семейството си за пример.

Виж целия пост

# 19 24 ноем. 2009, 11:08 ч.

Цитат на: Lucky bamboo в пн, 23 ное 2009, 23:49

Реших да ви питам как се запознахте с мъжа си.Любопитно ми е тъй като аз до съпруг още не съм стигнала за съжаление.Ще ми е интересно ако някой би споделил.
И за да не е много кратък поста чудех се също как някои жени успяват да накарат мъжете да им купуват какво ли не,да им съдействат.А на мен ми е неудобно да си искам,да се оплаквам,да извикам някой да ми помогне за бойлера.А тъй като не искам вече само да ме използват и да се чувствам прецакана искам първо мъжът да е направил доста за мен,да се е доказал за да се стигне до нещо.
Вярно едното няма общо с другото може да пишете по единия или другия въпрос.Както прецените.

Познавам го почти цял живот:)
Никой нищо не съм карала, те сами са имали желание да правят тези неща.

Виж целия пост

# 20 24 ноем. 2009, 11:35 ч.

Работехме в съседство - аз в магазин, той в кафе на същата улица. Допаднахме си с детински развлечения - лепяхме стотинки по асфалта и се смеехме на хората, които опитваха да ги вземат. "Карахме сърф" на една улична табела.... Така се зароди нашето приятелство. Освен това, имахме общи интереси - той стана шофьор на един от шефовете на кафето и по цяла нощ се возехме със служебната кола (на мен карането ми беше голяма страст). Доста време го измъчих, докато разбера, какво точно иска той от мен. Станахме гаджета, но и двамата не сме си помисляли, че може да станем семейство. После заживяхме заедно, защото родителите ми постоянно ми се караха, че се прибирам по нощите сама (с колата) и е опасно. Simple Smile

Simple Smile

И така - живяхме 2 години заедно и едвам дочакахме да завърша семестриално университета, за да си направим бебе.

Виж целия пост

Потребител

# 21 24 ноем. 2009, 11:51 ч.

Бях гадже на най-добрият му приятел.

Виж целия пост

Z

# 22 24 ноем. 2009, 12:01 ч.

Състуденти, 8 декември, купон...

Виж целия пост

K

# 23 24 ноем. 2009, 12:28 ч.

На работна среща, имаме сходни професии. 8 години по-късно освен, че сме женени, имаме и общ бизнес, общи пари и общ бойлер. Не ми се налага да му искам нищо, нито той на мен. За по-големи покупки, решаваме заедно кога е момента.
Малко наивно ми се вижда това твое изискване - да е направил много за теб, преди да се стигне до нещо сериозно. Това, че ще ти купи едни очила или ще ти викне техник за бойлера, не е гаранция за нищо. Ако искаш свестен мъж, а не спонсор, гледай какво го бива да прави и как се отнася с хората, с които вече е в сериозни отношения и няма нужда да им доказва нищо Wink

Wink

А и е хубаво да можеш сама да се издържаш защото животът понякога търпи странни обрати.

Виж целия пост

L

Lucky bamboo

# 24 24 ноем. 2009, 13:23 ч.

Здравейте!Все хубави отговори!Значи не е както аз си мислех в повечето случаи на робатното място.А в началотo някой беше писал,че ако продължавам да си искам все така ще съм.Нали това казвам,че аз не си искам,а и не бях се сетила за този леко повърхностен метод да кажа,че съм си харесала.Пак ми е срамно.Но знам,че има такива жени.Прави сте всичко е до възпитание и до човека.Радвам се все пак,че не се налага да просим,а ако един мъж е свестен ще се сети да помага и закриля жените.За мамините синчета също сте прави май все на такива готованковци попадам.
Nevena ,това ,което пише в заглавието за него пуснах темата.Другото е като допълнение както вече казах.

Виж целия пост

K

# 25 24 ноем. 2009, 13:46 ч.

Дълга история е но, мен ме запозна общ приятел със "моя" (в кавички тъй като не е вещ за да кажа че е персонално мой, ако ме разбирате правилно), на кафе после на заведене, а след като се прибрах разменихме няколко смс-а (тъй като още на кфето си паснахме като характери) а след 30 мин мина да ме вземе от вкъщи за да излезем пак. По никакъв повод не съм си и помисляла за финансова или материална подкрепа от него. Започна сам да ми я дава още на втората седмица. Добряк е голям, а и си е патил, но това не му попречи да е добър и отзивчив и с мен. Старая се да не го разочаровам. Simple Smile

Simple Smile

Успех в търсенето на Човекът!

Виж целия пост

C

Редовен потребител

# 26 24 ноем. 2009, 14:35 ч.

В Интернет.
Мъжът ми ми купува всичко от самото начало, винаги се е държал много отговорно и нямам спомен за нещо конкретно да съм го молила.
Според мен подходът на 'искането' е супер селски и просташки и не знам колко тъп трябва да е един мъж, за да се връзва на евтини манипулацийки. Наистина, така може да се забавлява известно време на принципа, 'плащам за музиката", но който иска съпруга няма да я избере по това колко ( много) харчи. Всичките ми приятелки, които се събраха с богати мъже (доста такива имам) до една от началото се придържат към разумен и пестелив подход към парите на мъжете си.

Виж целия пост

K

# 27 24 ноем. 2009, 15:10 ч.

Цитат на: 10cent's в вт, 24 ное 2009, 14:35

В Интернет.
Мъжът ми ми купува всичко от самото начало, винаги се е държал много отговорно и нямам спомен за нещо конкретно да съм го молила.
Според мен подходът на 'искането' е супер селски и просташки и не знам колко тъп трябва да е един мъж, за да се връзва на евтини манипулацийки. Наистина, така може да се забавлява известно време на принципа, 'плащам за музиката", но който иска съпруга няма да я избере по това колко ( много) харчи. Всичките ми приятелки, които се събраха с богати мъже (доста такива имам) до една от началото се придържат към разумен и пестелив подход към парите на мъжете си.

Похвално за приятелките ви, все пак мъжете едва ли си търсят жени които да им харчат парите, а по-скоро жени които да са им спътници и партньори не само в магазините а и в живота. Simple Smile

Simple Smile

Виж целия пост

M

# 28 24 ноем. 2009, 15:44 ч.

Не ми е мъж, но прави и е направил за мен много повече от бившия ми съпруг..

Срещнахем се служебно..и години наред само си "мяткахме" любопитни и закачливи погледи.
Имаше нещо в него, което го отличаваше от всички останали и ме караше да не го забравям през годините. Той е почувствал същото..
В един момент просто се срещнахме - емоционално, а после и сексуално.. Joy

Joy

hahaha

Никога нищо не съм искала, нито ми е правил каквито и да е подаръци ( в началото).
Но винаги е бил зад мен и когато съм имала нужда от нещо - сам се е досещал и предлагал помощ.
По втората част:
Купувал ми е скъпи неща, само ако сме разхождали и случайно сме влезли в някой магазин.
А когато разбра, че трябва да ходя вече постоянно с очила - държеше да ги изберем заедно, за да съм сигурна, че ще му харесват и да спра да се притеснявам, че ще ме загрозят.. Embarassed

Embarassed

А те бяха грозно скъпи просто.. Embarassed

Embarassed

Виж целия пост

J

# 29 24 ноем. 2009, 15:50 ч.

В училище се запознахме, оженихме се като студенти.
И май отговорих и на втората част от въпроса - бяхме бедни студенти, не ми е купувал нищо кой знае какво, после като започнахме работа съвместно си попълвахме семейните финанси. За мен е важно, че си пасваме идеално като характери и по интереси и ни е забавно да сме заедно. Битовизмите не са ни проблем, кой каквото трябва върши.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Незнам нормално ли е?

1
0

Лични и семейни отношения

За парите и жените

4 998
234

Лични и семейни отношения

Брак без любов

604
20

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.