Деца с малка разлика във възрастта! Дайте съвет!

Здравей!
Ето тук има отчетна тема на майките с породени деца: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=391881.660
Може би ще получиш повече отговори.
Успех!   

Виж с търсачката скоро имаше подобна тема.

Благодаря!!!  
Поразгледах, ама не е точно това от което имам нужда.

 

Не тази отчетната друга беше.
Ето
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=445505.0

Здравей бъдеща мама на две сладурани .................
Това което те очаква си е едно голямо приключение. Бъди спокойна , винаги ще има ревност , винаги ще има не до там добри моменти , но никой няма да може да ви отнеме радостта , която ще ви носят вашите слънца .
Втората ми бременност беше   направо ''НЕПРИЯТНА ИЗНЕНАДА '', за разлика от първата много желана и чакана .Децата ми имат 1 година и 6 дена разлика , сигурно си представяш колко е весело в къщи ............. Винаги съм искала децата ми да са с малка разлика (  до две години ) , но чак толкова .................  Е случи се и не съжалявам за нищо , а пък татето беше на седмото небе  Щом имаш подкрепата и помощта на мъжа си , друго не ти трябва .
Ревност при нас е силна дума , по скоро сестра му се явява като някаква кукла , която рядко има възможността да намачка и стиска  , но пък става все по-внимателен ............Може би твоята принцеса ще разбира повече , но бъди търпелива , и внимателна , и постоянно й говори колко много я обича бебето , и вие . Ще стане , няма нищо невъзможно на този свят , ще успеете да  да овладеете положението ......Аз вярвам в това и ви желая най -прекрасните моменти като се появи новото диамантче .

По-добре в темата за породените, защото тука може някой да те забие с нещо от сорта..."Ти добре ли прецени, че ще можеш да гледаш деца с малка разлика?" Случвало се е щото..Бг-мамата е много опитна

Моите са с година и 5 месеца разлика. Постепенно по-голямото дете свиква с бебето и после няма спомен от живота си докато е било само ..Не съм сигурна, че когато се роди нашето бебе, по-голямата ми дъщеря разбра за какво иде реч ..Ревността е неосъзната. Неусетно се разпределя любовта и всичко се подрежда...

Моите са точно с две години разлика Също не съм разчитала на баби .Каката прие много добре бебето ,беше много щастлива когато се роди,въпреки ,че искаше момченце.В началото наистина е трудно и ревноста е неизбежна ,но нещата си идват на мястото .Мисля ,че всяко дете е индивидуално и подхода е различен ,но според мен когато в семейството има спокойствие и разбирателство всичко ще е наред.Аз също съм имала опасения .Сега вече са ученички във втори и четвърти клас .На мен ми е по лесно а и интересите вече са еднакви ,посещават да речем заедно сипове , спорт и т. н..Определено не съжалявам ,че са с малка разлика.Разбират се прекрасно, е от време на време се карат естествено ,но общо взето са много привързани една към друга,въпреки различията в характера.Пожелавам Успе  х!

pisi81 , направо невероятно е това `1г.6дни`    Да, и аз, и таткото така си искахме-деца с малка разлика. Първата кукла направи годинка и ние пробвахме и от първия път стана. Та така 1г. и 9м. разлика.  Имам мнооого по-малък брат  и дори и сега с него просто нямаме кой знае колко общи теми за разговор, макар да си се обичаме... А и аз бях в 1.клас, когато той се роди и буквално моето детство тогава свърши-аз го преобувах, цедях сокове и все аз бях виновната за това или онова. Та не исках да повторя същото с децата си. Затова ИСКАХ и все още ИСКАМ деца с малка разлика-на един ум и разум ще са, с близки интереси и т.н. (е, не веднага, след години, де )
МамиБлю , това със забиването на въпроса...дано да няма такива изцепки. Иначе ще кажа-`Да, добре прецених, че ще мога да се грижа за деца с малка разлика!` Но не от това обгрижване ме е страх. А от това дали и как ще мога да посадя сестринската обич между двете си кукли, а и да изкореня ревността (поне най-злъчната и гадната). Имам роднини две сестри, 3 год. разлика, вече са баби с внучета, а все още си правят скрито мръсно и говорят зад гърбовете си и т.н. ... ... ...
Но това с `разпределянето на любовта и всичко се подрежда` много ми хареса, благодаря
denima , радвам се за твоите кукли, вече ученички. Да са ти  живи и здрави! Няколкото майки, които `прихванах`   на площадката с деца с подобна разлика също ме уверяваха в голямата привързаност на децата си, когато са вече по-големки. А аз към това се целя... все пак...

Desem , благодаря за линка.
Но там най-вече се осъжда въпросът за пращането на по-голямото на ясла. Моята кукла не е приета, нищо че работя в сферата на столичното образование и имам нам`си к`ви бонус точки от това. Та въпросът с яслата отпада, дори и да бяхме приети. Сега пробваме да я оставяме по детските центрове за половин, един час. Уж не плаче, играе си, но след това е толкова нервна и все в ръцете ми... Сякаш не сме се виждали двете с нея с години  ... ... ...

Виж, всъщност аз исках да те предпазя от това някоя "добронамерена", всеразбираща мама да те засегне с въпрос от рода на този. Защото се случва в подобни теми. Ще посадиш сестринска обич, нормално е да се притесняваш сега. Моите дъщери са на 4г3м и 2г.9м. и мога да ти кажа, че ако по една или друга причина едната остане сама, не знае какво да прави и на какво да си играе ...толкова са свикнали да имат общи игри. Нормално е да има надпревара за твоето внимание, сцени на ревност...и разбира се, разтапящи моменти на огромна обич. Темата за породените е полезна, защото там се обсъждат всякакви казуси

Заповядай в темата за породените.    Там наистина се обсъждат всякакви аспекти на отглеждането им.
Напълно те разбирам за мнгото въпроси, на които се опитваш да си намериш отговор. И аз съм минала оттам.
Моята дъщеря я кърмих през цялата бременност, така че ти поне ще имаш една грижа по-малко - аз ги кърмих после и двамата. Да не говорим, че и двамата се приспиваха с кърмене и беше много интересно.
И ние сме се гледали сами - еднте баба и дядо не са в София, а другите макар и в същия град - по цял ден на работа. Сами сме се справяли съвсем добре. Даже като се появи за кратко помощник и ни разваляше ежедневната организация.
От ревността и мен ме беше страх, но наистина явно при толкова малка разлика голямото не помни как е било като е било само. Опитвах се в началото, когато малкия беше бебе на няколко месеца да отделям много внимание и на каката - да сме заедно и да й обръщам внимание. Ходили сме много на разходки и съм се занимавала там повече с нея. Като попорастна малкия и се оказа, че започват да се "заиграват" - определено на него не му е било толкова скучно дори и преди да проходи, защото усещаше, че си има компания. Измисляли са си сами някакви бебешки игри. И досега си играят изключително много заедно. Не ги делим дори и за няколко часа, защото много се търсят и скучаят, даже тъгуват един за друг.
Наистина всичко се подрежда. А и имаш още около 2 месеца и детенцето ти със сигурност ще се променя още - т.е. ще порастне още за тези месеци.
При нас всичките ми притеснения се опровергаха и съм напълно сигурно, че децата се чувстват добре заедно. Както се вижда се престрашихме и 3 път за подобна авантюра.

Здравейте, ще следя темата защото намирам отговори на въпроси, които ме вълнуват

Скоро една мама имаше такова питане, ама коя беше темата ? Ще се мъча да се сетя, че имаше много хубави съвети.

Благодаря ви от сърце, момичета!!!
milenaire, браво за куража!!!
МамиБлю,
chanel 5, ако намериш линк ...
elie1,