Естер,every me, стиховете са прекрасни. Поздравления, особено към Естер. 
Виж целия пост
Обичате ли стихове? - 3
- Публикувана: 14 май 2007, 16:52 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:05 ч.
# 45
29 май 2007, 11:32 ч.
# 46
29 май 2007, 17:17 ч.
Шепот в сън от Дебюси
нощем
избуяват сенките
и се разлистват
сплели нокти
в малахит
по гърба на сляп прозорец
в око
на тритон
с наметка в аквамарин
се приближава
свирачът на флейта
укротяващият змии
от стъпките му
се ражда росата
докато
разсича времето
на преди
и след
като млад фавн
създаден
от Дебюси
танцува с мислите ми
после се събуждам.
Ем
Виж целия пост
Шепот в сън от Дебюси
нощем
избуяват сенките
и се разлистват
сплели нокти
в малахит
по гърба на сляп прозорец
в око
на тритон
с наметка в аквамарин
се приближава
свирачът на флейта
укротяващият змии
от стъпките му
се ражда росата
докато
разсича времето
на преди
и след
като млад фавн
създаден
от Дебюси
танцува с мислите ми
после се събуждам.
Ем
# 47
29 май 2007, 18:12 ч.
SLOW DANCE
Бавен танц
Наблюдавал ли си понянкога децата в лунапарка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого "как си"
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си "това ще го направим утре".-
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт,остави едно приятелство да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш
"Здравей".
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,който не отвори.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се,чуй музиката.
Преди да спре песента.
Виж целия пост
Бавен танц
Наблюдавал ли си понянкога децата в лунапарка?
Или пък чул ли си как пада дъждът по земята?
Загледа ли се понякога в залеза на слънцето?
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава завинаги.
Тичаш ли като подгонена сърна по цял ден?
Когато питаш някого "как си"
Чуваш ли отговора?
Дали вечер си лягаш прегърнал мислите за стотици грижи?
По-добре се отпусни
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Каза ли някога на детето си "това ще го направим утре".-
И в бързината си не видя тъгата му?
Загуби контакт,остави едно приятелство да завехне,
защото никога нямаше време да се обадиш и кажеш
"Здравей".
По-добре се отпусни.
Не танцувай толкова бързо.
Животът е кратък.
Музиката не продължава за винаги.
Когато тичаш като луд
губиш половината радост от пътуването.
Като че ли хвърляш един подарък,който не отвори.
Животът не е спринт.
Затова отпусни се,чуй музиката.
Преди да спре песента.
# 48
29 май 2007, 22:12 ч.
браво,Pepika, 
страхотно е.
супер си го написала.
Особенно на някои места.
поздравления
ps. имам няколко много хубави стихове, но за съжаление имам забрана от авторката.
Виж целия пост
страхотно е. супер си го написала.
Особенно на някои места.
поздравления
ps. имам няколко много хубави стихове, но за съжаление имам забрана от авторката.
# 49
29 май 2007, 22:22 ч.
прекрасен стих... !!!...
Виж целия пост
На този който не посмя да ме обича
прекрасен стих... !!!...
# 51
30 май 2007, 00:19 ч.
Ето и нещо малко от мен, написано когато милото ме ядоса за пореден път, че толкова мисли за бизнеса си, а не за мен... Ама какво да ги правиш - мъже.
Пред чашата с вино,
моя единствен приятел,
седя,
и си задавам този скучен,
стар въпрос,
как си отива любовта.
Не, не умира героично,
като самотен воин,
дързък,
окървавен, сграбчил сабя,
до сетен дъх,
опълчен в бой срещу врага.
По-скоро си отива кротко,
смирено и незабелязано
дори.
Уплашена от вечните ни дрязги,
и от тишината после,
която повече от нас крещи.
Пред чашата с вино,
моя единствен приятел
седя
и се питам няма ли присъда,
задето двамата със теб, любими,
убихме любовта.
Виж целия пост
Пред чашата с вино,
моя единствен приятел,
седя,
и си задавам този скучен,
стар въпрос,
как си отива любовта.
Не, не умира героично,
като самотен воин,
дързък,
окървавен, сграбчил сабя,
до сетен дъх,
опълчен в бой срещу врага.
По-скоро си отива кротко,
смирено и незабелязано
дори.
Уплашена от вечните ни дрязги,
и от тишината после,
която повече от нас крещи.
Пред чашата с вино,
моя единствен приятел
седя
и се питам няма ли присъда,
задето двамата със теб, любими,
убихме любовта.
# 52
30 май 2007, 01:51 ч.
Непукист. Кариерист.
В последна фаза- метастаза.
Разложен. Отровен.
И лае- нетрае.
Играе. Ругае.
На себе си бае.
Зарин. Зоман. Тбун.
И- бум!
Изчезна- сред бездна.
Сънува. Лудува.
Пак пали. Пак псува.
Овце- вълчи компании.
Налитат. Хапят.
А после- терзания.
С въздишки. Изтезания.
Метафази. Прогнили.
Нямат сили- унили.
Изпити. Смарангясани.
Изтрити- недогасяни.
И сритани. Болни в червата си.
А там листата се сиват.
И чакат мравките. Копачите.
Предъвкват ги гризачите.
Като за последно.
Кое насекомо е вредно?
Унищоено. Ни погребано.
Ни разплатено.
Прехвърчат. Искрят.
Палят. После ловят.
Пеперуди- луди.
Танцуват. Палуват.
Не знаят. За черния Петък.
За тъмната стая.
Змии. На злото слугини.
Оплитат се в тебе.
Сини. Небеса после виждаш.
И кряскаш. Уплаха.
Няма спасение. Спряха
последния влак от същата гара.
Догаря. Огън от твойта цигара.
Рак. Няма значение.
Кого го интересува хорското мнение.
Бий шута. Слугински.
Извергът. Носи джинси.
Не говори. Налита.
Кръв. Хора.
Горе е светло. Носи наслада.
Спри. Не се мъчи с таз поезия.
Копелета. Кретени.
Не мога. Да пиша.
Сега пуша. И гледам.
И себе си виждам в тази игра.
Когато това ми носи наслада,
вижте, немога да спра.
Виж целия пост
В последна фаза- метастаза.
Разложен. Отровен.
И лае- нетрае.
Играе. Ругае.
На себе си бае.
Зарин. Зоман. Тбун.
И- бум!
Изчезна- сред бездна.
Сънува. Лудува.
Пак пали. Пак псува.
Овце- вълчи компании.
Налитат. Хапят.
А после- терзания.
С въздишки. Изтезания.
Метафази. Прогнили.
Нямат сили- унили.
Изпити. Смарангясани.
Изтрити- недогасяни.
И сритани. Болни в червата си.
А там листата се сиват.
И чакат мравките. Копачите.
Предъвкват ги гризачите.
Като за последно.
Кое насекомо е вредно?
Унищоено. Ни погребано.
Ни разплатено.
Прехвърчат. Искрят.
Палят. После ловят.
Пеперуди- луди.
Танцуват. Палуват.
Не знаят. За черния Петък.
За тъмната стая.
Змии. На злото слугини.
Оплитат се в тебе.
Сини. Небеса после виждаш.
И кряскаш. Уплаха.
Няма спасение. Спряха
последния влак от същата гара.
Догаря. Огън от твойта цигара.
Рак. Няма значение.
Кого го интересува хорското мнение.
Бий шута. Слугински.
Извергът. Носи джинси.
Не говори. Налита.
Кръв. Хора.
Горе е светло. Носи наслада.
Спри. Не се мъчи с таз поезия.
Копелета. Кретени.
Не мога. Да пиша.
Сега пуша. И гледам.
И себе си виждам в тази игра.
Когато това ми носи наслада,
вижте, немога да спра.
# 53
30 май 2007, 11:21 ч.
(невероятен е)
Виж целия пост
Ще те накарам да се влюбиш...
Ще те накарам да се влюбиш
и не във мен, и не във него -
във вятъра и във звездите
ще те накарам да се влюбиш.
Ще ме накараш да се влюбя
във ритъма на дъждовете,
във погледа на всяка пролет
и в пролетта на всеки поглед.
Ще те накарам да се влюбиш
и не във мен, и не във него,
и не във себе си, а просто
ще те накарам да се влюбиш.
Ще ме накараш да се влюбя,
когато в любовта не вярвам,
не вярвам в теб, не вярвам в нея,
когато в себе си не вярвам,
когато просто и банално
говоря най-банални думи
и зная всичко и на всичко
вкуса съм вкусил тъй отдавна.
Ще ме накараш да се влюбя,
и не във теб, и не във нея,
и не във себе си, а просто
ще ме накараш да се влюбя.
Ще те накарам да се влюбиш
и със любов ще те накажа,
защото в мен, защото в него,
защото в себе си не вярваш.
И после в някаква аптека
ще те изпратя със рецепта,
но е направо безнадеждно
лекарство от любов да търсиш.
Ще те накарам да се влюбиш.
Ще ме накараш да се влюбя.
Ще те накарам да се влюбиш
и със любов ще те накажа.
Ще те накарам да се влюбиш
и не във мен, и не във него -
във вятъра и във звездите
ще те накарам да се влюбиш.
Ще ме накараш да се влюбя
във ритъма на дъждовете,
във погледа на всяка пролет
и в пролетта на всеки поглед.
Ще те накарам да се влюбиш
и не във мен, и не във него,
и не във себе си, а просто
ще те накарам да се влюбиш.
Ще ме накараш да се влюбя,
когато в любовта не вярвам,
не вярвам в теб, не вярвам в нея,
когато в себе си не вярвам,
когато просто и банално
говоря най-банални думи
и зная всичко и на всичко
вкуса съм вкусил тъй отдавна.
Ще ме накараш да се влюбя,
и не във теб, и не във нея,
и не във себе си, а просто
ще ме накараш да се влюбя.
Ще те накарам да се влюбиш
и със любов ще те накажа,
защото в мен, защото в него,
защото в себе си не вярваш.
И после в някаква аптека
ще те изпратя със рецепта,
но е направо безнадеждно
лекарство от любов да търсиш.
Ще те накарам да се влюбиш.
Ще ме накараш да се влюбя.
Ще те накарам да се влюбиш
и със любов ще те накажа.
Недялко Йорданов
[/color](невероятен е)
# 54
30 май 2007, 12:03 ч.
Със хладни пръсти струните докосваш,
от стона им настръхвам и премалям.
Отпивам, ала с всяка глътка просто
пожарът в мен не гасне, а изгарям.
Забравила бях онзи трепет сладък,
от поглед и неволен жест извикан,
копнежа да ме любиш до припадък
от женското начало предизвикан.
Не смея да да те гледам във очите -
на своите очи не давам вяра...
И в мислите си шеметни политам,
а уж небрежно, паля си цигара.
Мелодията даже и не чувам -
в ушите ми тупти до звън страстта ми.
По дяволите тези тънки струни -
аз цялата съм диво-сластни гами.
Виж целия пост
Със хладни пръсти струните докосваш,
от стона им настръхвам и премалям.
Отпивам, ала с всяка глътка просто
пожарът в мен не гасне, а изгарям.
Забравила бях онзи трепет сладък,
от поглед и неволен жест извикан,
копнежа да ме любиш до припадък
от женското начало предизвикан.
Не смея да да те гледам във очите -
на своите очи не давам вяра...
И в мислите си шеметни политам,
а уж небрежно, паля си цигара.
Мелодията даже и не чувам -
в ушите ми тупти до звън страстта ми.
По дяволите тези тънки струни -
аз цялата съм диво-сластни гами.
# 55
30 май 2007, 15:38 ч.
Със хладни пръсти струните докосваш,
от стона им настръхвам и премалям.
Отпивам, ала с всяка глътка просто
пожарът в мен не гасне, а изгарям.
Забравила бях онзи трепет сладък,
от поглед и неволен жест извикан,
копнежа да ме любиш до припадък
от женското начало предизвикан.
Не смея да да те гледам във очите -
на своите очи не давам вяра...
И в мислите си шеметни политам,
а уж небрежно, паля си цигара.
Мелодията даже и не чувам -
в ушите ми тупти до звън страстта ми.
По дяволите тези тънки струни -
аз цялата съм диво-сластни гами.
СТРАХОТНО!!! Благодаря! А твое ли е?
Виж целия пост
Със хладни пръсти струните докосваш,
от стона им настръхвам и премалям.
Отпивам, ала с всяка глътка просто
пожарът в мен не гасне, а изгарям.
Забравила бях онзи трепет сладък,
от поглед и неволен жест извикан,
копнежа да ме любиш до припадък
от женското начало предизвикан.
Не смея да да те гледам във очите -
на своите очи не давам вяра...
И в мислите си шеметни политам,
а уж небрежно, паля си цигара.
Мелодията даже и не чувам -
в ушите ми тупти до звън страстта ми.
По дяволите тези тънки струни -
аз цялата съм диво-сластни гами.
СТРАХОТНО!!! Благодаря!
А твое ли е? 
Препоръчани теми