Сигурна съм, че повечето веднага са помислили, че става дума за късане между момче и момиче:) Де да беше случаят да беше такъв, щеше да ми е по-лесно. Може би.
Въпросът е там, че имам една приятелка, която от години не чувствам като такава, но продължава да ме тормози и преследва и не знам как да я разкарам.
Може би ще е по-лесно да се разбере ситуацията, ако почна отначало.
С въпросната девойка се запознахме в гимназията и веднага станахме първи приятелки, били сме около 13-годишни. После не знам какво стана, поотраснахме, започнахме да се движим в различни среди и интересите ни се разминаваха...Завършихме гимназия, започнахме и двете да учим в София и чак две години след това се "намерихме" отново, пак се възроди старото ни и патило приятелство до там, че заживяхме заедно. Щастливо и прещастливо за около 3 години. После нещата започнаха да се променят, чувствата ми значително охладняха, а и не само това, тя винаги е била силен характер и аз никога не съм смеела и "копче" да й кажа, което си е изцяло моя грешка, но се стигна дотам, че не можех седмици наред да спя заради нещо, което ме тормози и не мога да подхвана темата. Дето има една приказка - опознаваш някого, когато заживееш с него. В един момент видях, че не може повече така, намерих си друга квартира и я напуснах под предлога, че не мога да си позволя повече настоящата ни квартира. Тя естествено, се стресира, но го прие, после ми казваше как я подкрепяли родителите й в такъв труден момент, добре че били те и т.н. Все едно говореше за трети човек, а не за мен.Тук е моментът да спомена, че финансови проблеми нямаха никакви като семейство, а и тя е едно дете, което изтъкваше при всеки удобен случай и използваше като извинение - "Аз знам че съм егоистка, ама какво да направя като съм едно дете?". Идват ми поне пет възможни отговора на такъв въпрос, но да не се отплесвам.
Остана си тя в нашата стара квартира, да живее и си плаща всичко без проблем, а аз се преместих с едни много приятни хора, вечерите ми се разведриха и сънят ми се върна.
След това продължихме да се виждаме отвреме-навреме, аз отлагах колкото можех, после тя си намери приятел (първата й сериозна връзка в живота) и времето й беше окупирано от него.
Преди три години се преместих да живея в чужбина и тя беше единствената, която прие новината радушно. Не съм очаквала сълзи или каквото и да е, но всичките ми други приятели казваха колко ще им липсвам и тн. А тя беше - ами много се радвам за теб , и това е. След това като се установих, започнаха да ми идват хора на гости - родители, приятели и т.н., а въпросната девойка започна непрекъснато да ме подпитва кога щели те да дойдат с нейния и видиш ли "Сульо и Пульо идваха, а ние още не." Цитирам. Може би ще разберете, че не тая откровено топли чувства към човек, който нарича близките ми хора "Сульо и Пульо". Опитвам се да разказвам обективно, за да не си правите изводи за човек, когото не познавате, но не ми се получава много. В крайна сметка, фактите са такива: по една или друга причина, не ми е вече близка, не ми е интересна и нямам нищо общо с нея. Нямам против да поддържаме връзка, но не искам вече да е част от живота ми и да се бута навсякъде.
Леле колко дълъг стана този пост, кой ли ще го чете:)
Та последния път като ме заврънка кога щели да идват, й обясних в прав текст, че вече нещата не са като преди и да спре да фамилиарничи и че не е е нещо лично, просто всеки се и е поел по пътя и нямаме вече нищо общо и нямам намерение да се преструвам, че не е така. Тя го прие много спокойно, съгласи се, че не са като преди нещата, но продължи да ми пише, общи приказки, съобщения в Скайп и др.
ПРОБЛЕМЪТ се състои в това, че догодина ще се женят и ме покани на сватбата. Аз в същия период имам ангажимент и то не измислен само за извинение за пред нея, а плануван от тази година още. Когато й казах, че има вероятност да съм другаде на тази дата, тя веднага попита дали пък да не премести датата на сватбата, че да присъствам и на двете. Знам, че е веднъж в живота, знам, че някога сме били най-близки приятелки, ама никак не ми се ходи. А не искам да й го казвам в прав текст, все още се опитвам да смекча нещата, не обичам да наранявам хората, пък били те и емоционални вампири:)
Помогнете моля и благодаря!:)
Виж целия пост
Въпросът е там, че имам една приятелка, която от години не чувствам като такава, но продължава да ме тормози и преследва и не знам как да я разкарам.
Може би ще е по-лесно да се разбере ситуацията, ако почна отначало.
С въпросната девойка се запознахме в гимназията и веднага станахме първи приятелки, били сме около 13-годишни. После не знам какво стана, поотраснахме, започнахме да се движим в различни среди и интересите ни се разминаваха...Завършихме гимназия, започнахме и двете да учим в София и чак две години след това се "намерихме" отново, пак се възроди старото ни и патило приятелство до там, че заживяхме заедно. Щастливо и прещастливо за около 3 години. После нещата започнаха да се променят, чувствата ми значително охладняха, а и не само това, тя винаги е била силен характер и аз никога не съм смеела и "копче" да й кажа, което си е изцяло моя грешка, но се стигна дотам, че не можех седмици наред да спя заради нещо, което ме тормози и не мога да подхвана темата. Дето има една приказка - опознаваш някого, когато заживееш с него. В един момент видях, че не може повече така, намерих си друга квартира и я напуснах под предлога, че не мога да си позволя повече настоящата ни квартира. Тя естествено, се стресира, но го прие, после ми казваше как я подкрепяли родителите й в такъв труден момент, добре че били те и т.н. Все едно говореше за трети човек, а не за мен.Тук е моментът да спомена, че финансови проблеми нямаха никакви като семейство, а и тя е едно дете, което изтъкваше при всеки удобен случай и използваше като извинение - "Аз знам че съм егоистка, ама какво да направя като съм едно дете?". Идват ми поне пет възможни отговора на такъв въпрос, но да не се отплесвам.
Остана си тя в нашата стара квартира, да живее и си плаща всичко без проблем, а аз се преместих с едни много приятни хора, вечерите ми се разведриха и сънят ми се върна.
След това продължихме да се виждаме отвреме-навреме, аз отлагах колкото можех, после тя си намери приятел (първата й сериозна връзка в живота) и времето й беше окупирано от него.
Преди три години се преместих да живея в чужбина и тя беше единствената, която прие новината радушно. Не съм очаквала сълзи или каквото и да е, но всичките ми други приятели казваха колко ще им липсвам и тн. А тя беше - ами много се радвам за теб , и това е. След това като се установих, започнаха да ми идват хора на гости - родители, приятели и т.н., а въпросната девойка започна непрекъснато да ме подпитва кога щели те да дойдат с нейния и видиш ли "Сульо и Пульо идваха, а ние още не." Цитирам. Може би ще разберете, че не тая откровено топли чувства към човек, който нарича близките ми хора "Сульо и Пульо". Опитвам се да разказвам обективно, за да не си правите изводи за човек, когото не познавате, но не ми се получава много. В крайна сметка, фактите са такива: по една или друга причина, не ми е вече близка, не ми е интересна и нямам нищо общо с нея. Нямам против да поддържаме връзка, но не искам вече да е част от живота ми и да се бута навсякъде.
Леле колко дълъг стана този пост, кой ли ще го чете:)
Та последния път като ме заврънка кога щели да идват, й обясних в прав текст, че вече нещата не са като преди и да спре да фамилиарничи и че не е е нещо лично, просто всеки се и е поел по пътя и нямаме вече нищо общо и нямам намерение да се преструвам, че не е така. Тя го прие много спокойно, съгласи се, че не са като преди нещата, но продължи да ми пише, общи приказки, съобщения в Скайп и др.
ПРОБЛЕМЪТ се състои в това, че догодина ще се женят и ме покани на сватбата. Аз в същия период имам ангажимент и то не измислен само за извинение за пред нея, а плануван от тази година още. Когато й казах, че има вероятност да съм другаде на тази дата, тя веднага попита дали пък да не премести датата на сватбата, че да присъствам и на двете. Знам, че е веднъж в живота, знам, че някога сме били най-близки приятелки, ама никак не ми се ходи. А не искам да й го казвам в прав текст, все още се опитвам да смекча нещата, не обичам да наранявам хората, пък били те и емоционални вампири:)
Помогнете моля и благодаря!:)
/Тя явно наистина е егоист човек и няма да разбере ангажираността ти с други събития./