Мразя се!
Докарах се до състояние, в което от години не се харесвам - превърнах се в отвратително същество.....
Нещата между нас не се получават вече. Няма комуникация даже, като обикновени съквартиранти.
Мразя се за това, че отново започвам да чувствам колебания дали е правилното решение това, че утре заявих, че си събирам багажа и го напускам. На него не му пука естествено. Той от повече от половин година се държи супер нагло и цялото му поведение е насочено точно към това да ме провокира да се изнеса. Просто и тази отговорност трябва аз да я понеса. Боли ме много за детето и знам, че за много от пишещите в този форум детето е само оправдание да не направиш нещо, но..... всъщност може и така да е. Имаме дъщеря, която е на девет години. Много ни моли да не се разделяме, да не се караме, но не се получава. Знам, че ще я лиша от толкова много любими за нея неща - като започнеш от типично битови (стаята, в която е израснала, играчки, бюрото, телевизора и новото ДВД, което дядо Коледа и донесе и т.н. и т.н.) до хиляди други, като това всяка вечер да играят с баща си само техните си измислени игри. Даже сега, като го пиша се побърквам от мъка, но аз не мога да продължавам да живея с този мъж. Аз спрях да съществувам за него много отдавна. Нямаме вече никакви общи бъдещи планове, нищо не обсъждаме за каквото и да било. На коледа излязохме заедно и беще някакъв кошмар. Не бяхме излизали от няколко месеце заедно. Той не спря да демонстрира хипер близките си взаимоотношения с всички заобикалящи ни жени - от сервитьорки до разни девойки, които си личеше че се познават много добре, а аз виждах за първи път. Накрая си взех чантата и си тръгнах. Той след два часа ми се обади да ме пита къде съм...... Два дена преди това казах, че искам да излезна с него на рожден ден на общ приятел, но ми беше казано, че няма място в таксито за мен! Пиша само тези две случки само от последните два дни, мисля са достатъчен показател за отношенията ни. Той непрекъснато иска свобода, която всъщност винаги е имал... оказа се, че иска свободия. Няма смисъл да се напъвам да съм в живота му. Аз самата не съм сигурна, че искам да съм в неговия живот или поне със сигурност не в живота, който той си има от една година насам, че и повече. Трудно ми да си представя как ще се изправя пред супер елементарни неща и на много от вас сигурно ще са им смешни, но всъщност не съм готова да мина в листа на "разведените", а реално аз от години съм омъжена само на документ. Може би и от чист егоизъм не съм готова да го пусна и всъщност това е някакъв жесток бич. Хем не го искам, хем той не ме иска, хем не го пускам. А трябва! Знам! Все се надявах, че нещо ще се промени, че изведнъж ще се запали отново искрата....... За 20ти път сигурно казах, че ще се изнеса..... кошмарно е знам, да го казваш на някой това нещо непрекъснато. В един момент той си вика - ами майната ти, изнасяй се. А истината е, че аз много пъти исках да го нараня, защото отново се е прибрал в 7 сутринта, или просто да го сплаша, стресна и т.н. а така връзка не се гради или по-точно така се разрушава връзка. Но по дяволите колко подтисната и унижена се чувствам от него за хиляди неща. До такава степен се е изживял на ерген, че на морето даже някаква девойка тръгна да ме запознава с него....... смешно и доста гадно едновременно.
Трябва да се изнеса знам! Трябва!
В една друга тема четох, че една жена страда от това, че няма кой да я гушне вечер - мен и сега няма, но факта, че все пак би могъл, евентуално, може би, ей така както си седи да ме гушне .... ха-ха. Абсурд. Не се е случвало от години, но все пак, ако си сам - съвсем няма как нали?
Ако не се изнеса утре за пореден път вече съвсем ставам едно абсолютно мекотело в неговите очи с още повече доводи да се държи към мен, точно като такова. Как ще го преживее детето ми???? Как? А ако реши в един момент, че не желае да отива с мен на някаква квартира доста по-долнопробна от апартамента ни?
По дяволите шибана ситуация и шибана липса на решителност в мен. Знам какво трябва да направя, а толкова да нямам сили. А аз съм силен човек за много неща, но явно не и за това.......
Наистина съм ужасно объркана.
Виж целия пост
Докарах се до състояние, в което от години не се харесвам - превърнах се в отвратително същество.....
Нещата между нас не се получават вече. Няма комуникация даже, като обикновени съквартиранти.
Мразя се за това, че отново започвам да чувствам колебания дали е правилното решение това, че утре заявих, че си събирам багажа и го напускам. На него не му пука естествено. Той от повече от половин година се държи супер нагло и цялото му поведение е насочено точно към това да ме провокира да се изнеса. Просто и тази отговорност трябва аз да я понеса. Боли ме много за детето и знам, че за много от пишещите в този форум детето е само оправдание да не направиш нещо, но..... всъщност може и така да е. Имаме дъщеря, която е на девет години. Много ни моли да не се разделяме, да не се караме, но не се получава. Знам, че ще я лиша от толкова много любими за нея неща - като започнеш от типично битови (стаята, в която е израснала, играчки, бюрото, телевизора и новото ДВД, което дядо Коледа и донесе и т.н. и т.н.) до хиляди други, като това всяка вечер да играят с баща си само техните си измислени игри. Даже сега, като го пиша се побърквам от мъка, но аз не мога да продължавам да живея с този мъж. Аз спрях да съществувам за него много отдавна. Нямаме вече никакви общи бъдещи планове, нищо не обсъждаме за каквото и да било. На коледа излязохме заедно и беще някакъв кошмар. Не бяхме излизали от няколко месеце заедно. Той не спря да демонстрира хипер близките си взаимоотношения с всички заобикалящи ни жени - от сервитьорки до разни девойки, които си личеше че се познават много добре, а аз виждах за първи път. Накрая си взех чантата и си тръгнах. Той след два часа ми се обади да ме пита къде съм...... Два дена преди това казах, че искам да излезна с него на рожден ден на общ приятел, но ми беше казано, че няма място в таксито за мен! Пиша само тези две случки само от последните два дни, мисля са достатъчен показател за отношенията ни. Той непрекъснато иска свобода, която всъщност винаги е имал... оказа се, че иска свободия. Няма смисъл да се напъвам да съм в живота му. Аз самата не съм сигурна, че искам да съм в неговия живот или поне със сигурност не в живота, който той си има от една година насам, че и повече. Трудно ми да си представя как ще се изправя пред супер елементарни неща и на много от вас сигурно ще са им смешни, но всъщност не съм готова да мина в листа на "разведените", а реално аз от години съм омъжена само на документ. Може би и от чист егоизъм не съм готова да го пусна и всъщност това е някакъв жесток бич. Хем не го искам, хем той не ме иска, хем не го пускам. А трябва! Знам! Все се надявах, че нещо ще се промени, че изведнъж ще се запали отново искрата....... За 20ти път сигурно казах, че ще се изнеса..... кошмарно е знам, да го казваш на някой това нещо непрекъснато. В един момент той си вика - ами майната ти, изнасяй се. А истината е, че аз много пъти исках да го нараня, защото отново се е прибрал в 7 сутринта, или просто да го сплаша, стресна и т.н. а така връзка не се гради или по-точно така се разрушава връзка. Но по дяволите колко подтисната и унижена се чувствам от него за хиляди неща. До такава степен се е изживял на ерген, че на морето даже някаква девойка тръгна да ме запознава с него....... смешно и доста гадно едновременно.
Трябва да се изнеса знам! Трябва!
В една друга тема четох, че една жена страда от това, че няма кой да я гушне вечер - мен и сега няма, но факта, че все пак би могъл, евентуално, може би, ей така както си седи да ме гушне .... ха-ха. Абсурд. Не се е случвало от години, но все пак, ако си сам - съвсем няма как нали?
Ако не се изнеса утре за пореден път вече съвсем ставам едно абсолютно мекотело в неговите очи с още повече доводи да се държи към мен, точно като такова. Как ще го преживее детето ми???? Как? А ако реши в един момент, че не желае да отива с мен на някаква квартира доста по-долнопробна от апартамента ни?
По дяволите шибана ситуация и шибана липса на решителност в мен. Знам какво трябва да направя, а толкова да нямам сили. А аз съм силен човек за много неща, но явно не и за това.......
Наистина съм ужасно объркана.
Обмислям варианти и все отлагам,а времето лети... 
