За приятелите и още нещо

Ще си намериш нови и качествени .
Съпругът ми като почина и мен ме забравиха  всичките ни "приятели".

Ще ми етрудно тепърва да си намирам нови приятели. Средата, в която работя е затворена и от работа се прибирам в къщи. Даже няма с кого една кафе да изпия. Колегите ми са по-възрастни от мен и се прибират в къщи.
И единственото ми успокоение е интернет. Но сега по празниците и това неми стига!
А те си излизат, купонясват си, забавляват се и хич не дават и пет пари, аз дали съм жива!
Казала съм си повече никакви събирания, никакви такива идвания в къщи, след като за тях не съм нищо!
Просто ми тежи. На моменти даже изглежда смешно отстрани. Аз съм толкова весел човек, но просто няма с кого да общувам нормално, защото никой не се интересува..
Яд ме е!Яд ме е на мене си!Винаги допускам хората прекалено близо до себе си и очаквам същото и от тях!Обаче хората са гадни, студени егоисти, които ме търсят само когато имат изгода!
Ето например, простичко, даже смешно примерче, махнах половината от приятелите си във фейсбук, тези, на които съм обидена, а те дори не са забелязали, вече втора седмица. А дали просто не им пука?! Толкова е просто, нямат интерен от мен. Нямат какво да си приказват с мен, защото моите теми на разговор далеч надхвърлят техните и просто с мен не им е интересно.
Да не говорим, че имам чувството, че ни завиждат...Но това е друга тема на разговор..

 Да, обикновено така се получава и аз незнам защо. И аз 2 пъти съм оставала за по-дълго време сама без мъжа ми и се чувствах в страхотна изолация. Приятелките ми са обикновено много заети- знаем как е работа, деца, семейство. Трудно намираха свободно време за кафе или да се отбият да се видим. Когато имаме човек до себе си ,сякаш не  забелязваме това толкова, но когато останем сами мисля, че и чувствителността ни се изостря. Не очаквай приятелският кръг да ти направи живота по-малко самотен или весел. Имаш ли си твои собствени приятелки. Приятелите на мъжа ти е нормално да разредят контактите си с теб. Ако той е близкият им в двойката ви, контактът с теб ще е формален и няма какво да им се сърдиш. Трябва да имаш твои собствени приятели. Обикновено те са ограничен брой, а и тези, които намират време за нас в труден момент са съвсем малко- човек, ако има 1-2 такива е пак щастливец.

Имах си някога малко, но истински приятели. Сега, откакто живея в града на мъжа ми, ми е много трудно. Да, негови приятели са..Знам, че никога няма да бъдат и мои, но това ми тежи, защото аз си ги имах за мои приятели. Иначе имам много познати и мъже и жени, но някакси не върви да излизам с тях, просто не са ми близки, пък и всеки си има някакви грижи.

И аз бях като теб.Мъжът ми липсваше половин година.Никой от неговите приятели не се сети да звънне да пита как е.Иначе за масата като се пребра бяха първи.(Но този път не ги огря).Там където беше се запозна с двама мъже,на който наистина може да се разчита за всичко.В последствие станахме много добри приятелски семейства.А моите две приятелки,макар и омъжени с деца намираха време за мен.Чувахме се по телефона или когато имахме възможност и на кафе.Сега лятото ни предстои още една раздяла за половин година.Ще ми липсва много,но да се надяваме ,че ще е за добро.
vagabond,по добре без приятели от колкото такива ,който не се сещат за теб.

Първо да ти задам въпроса: те не ти се обаждат, а ти на тях обаждаш ли се? Търсиш ли ги,макар и да ги питаш как са днес, или да изпиете по едно кафе? Показваш ли им макар и капка интерес към техния живот?  Защо смяташ, че само те са длъжни да те търсят и да ти се обаждат, седиш си вкъщи и обидено гледаш телефона? Нещата са взаимни във всичко - и във вниманието и уважението, и в пренебрежението и игнора - щом искаш да ги виждаш и когато си сама, потърси ги, покажи им че ги уважаваш и обичаш като приятели. 
 Ако наистина е така както казваш, че те идват само когато мъжа ти си е у дома, замисли се как се държи той с тях, и после сравни с това как се държиш ти. Дали пък той не им показва обич, топлота, искреност, а ти само се навърташ наоколо и тук-таме се включваш в смеха? Да , обаче хората се кефят когато човека насреща е пълноценно техен приятел, с всичките му там компромиси и всеотдайност. Даже да поседите час-два и да се майтапиш с тях, за да ги развеселиш, пак ще е много. /В настоящото депресивно време даже мисля, че на мен лично най-ценни ми идват онези приятели,които само дето не се изправят на ръце да ме накарат да се смея./
Изтрила си ги от фейсбук /малко тийнейджърска постъпка, но както и да е/, и отново седиш и чакаш те да се сетят и да видят, че си ги изтрила, и да те питат. Не забелязваш ли как се повтарят нещата в твоето държание - ти не ги търсиш, а седиш и чакаш тяхното внимание.

Ако им се обадиш да излезеш с тях, смяташ ли, че някой ще ти го откаже? Много се съмнявам,наистина.

Това с темите за разговор надхвърлящи техните ми прозвуча доста надменно  (как ще кажеш подобно нещо за хора,които наричаш свои приятели!?) и се замисли дали не са го усетили и те. Много е неприятно да усетиш, че някой те гледа отгоре отгоре, едва ли не насмешливо - дори да си мисли, че го прикрива, тези неща се усещат. И дори наистина темите ти за разговор да надхвърлят техните, ако наистина искаш приятелство с тях, не можеш ли малко да говориш за нещата, които тях ги интересуват?  Дори да ти се струват темите им не толкова извисени като твоите ? Това би означавало много за тях.
За какво си говорите всъщност, когато сте заедно?

Последното което си напиасла, че имаш чувството че ти завиждат - май в това се крие целият проблем с тях ми се струва Ако ти имаш чувството, че някой ти завижда, неминуемо отношението ти към него се променя, ставаш подозрителен, леко ироничен, гледаш всяко нещо под лупа и ... надменността, за която вече споменах.

Надявам се да не възприемеш искреността ми като 'каране' или 'заяждане' 


Според мен те са твои приятели също. Но очакват повече от теб. Винаги е така, при условие, че първо мъжа ти си е бил приятел с тях, а ти си се появила после Когато се събрахме с приятеля ми /преди повече от 5 години/, имах усещането, че приятелите му ме гледаха под лупа И е нормално. После обаче, след години, като упорито и ясно през тези години им демонстрирах уважение, искреност и обич, показвах им колко ме кефят като хора, смеех се с тях, дадох им да разберат, че могат да ми имат доверие, оставях ги да ми споделят проблемите си,когато имат нужда от това и им давах адекватен съвет... Е, в момента знам, че в тяхно лице имам едни верни хора, които може да са по-стари приятели с него,но към мен таят най-топли чувства също. /един пример: точно преди половин час най-добрата приятелка на моя приятел, от ученическите му години,ми се обади по телефона да ме пита кога ще се виждаме днес - ще се виждаме тримата, но тя звъни на моя телефон, не на неговия... ето това за мен е показателно пожелавам ти да постигнеш това!/

Аз май започвам да разбирам защо не искат да ти се обаждат

Сега сериозно. Тъжно ти е и затова си такава горчивка. Защо да не можеш да излизаш с приятелите си с деца? Ние имаме много сингъл приятели - ами когато не можем да излизаме вечер, те ни идват на гости. Много е приятно! Никога не съм си делила приятелите на такива със и без деца, със и без партньори, интелектуалци и не съвсем Много се натягаш според мен и затова не ти се получават нещата. Обади се на тези, дето излизат и купонясват, поеми ти инициативата. Обади им се няколко пъти ти, пък като свикнат да си част от картинката, сами ще почнат да се сещат и да те търсят. Ама без муцуни и обидени пози. Стегни се. Ако искаш да имаш социален живот, трябва да положиш все пак някакви усилия

Не казвам, че случаят ти е такъв, но аз пък съм се дразнила на мои "приятелки", когато съм била сама, без гадже, чувствала съм се доста самотно, нямало е какво да правя и съм им звъняла да се видим, а те да ми отказват, защото Петкан след малко ще си дойде от работа и нямали време за мен.
На същите тия "приятелки" съм им отказвала среща нарочно, под предтекст, че съм заета, когато техните мъже отидат в комантировка и изведнъж тия мои "приятелки" се сетят, че съществувам, защото вече на тях им е скучно.

Каквото повикало - такова се обадило!

Аз, лично не виждам каква е причината до вчера да са идвали у вас, а от днес да им секне желанието. Помисли си, дали с нещо не си ги нагрубила?!?

П.П. Видях причината в следващият ти пост. Реално това са приятели на мъжът ти. Ами, ако това ще ти внесе някакво успокоение - аз също се уважавам и имам с приятелите на моя мъж, но едва ли някога бих излязла с тях без моят приятел. Поне на този етап. Но и нашата връзка не е от много отдавна. Не знам как е при вас.
Просто си потърси твои приятели - запиши курс по танци например. Там ще се запознаеш с много хора.

Да, за да стигна до изводя, че явно не им пука за мен, сигурно съм се обаждала, писала в скайп, канила на гости и т.н.
И не не стоя до телефона обидена и чакаща някой да се сети за мен, защото знам, че няма.
Много пъти, когато са имали нужда съм им била като кошче за душевни отпадъци и съм се опитвала да им помагам. Успокоявала съм разбитите им сърца и т.н.
А това за темите за разговор, колкото и надменно да звучи, наистин а етака. Просто аз се интересувам от много повече неща отколкото те и съответно имам много повече неща за коментиране, само дето няма с кого.
И да, мъжът ми се държи добре с тях, както и аз. Ако не ми беше приятно да съм с тях, нямаше да ги допускам в дома си, повярвай ми. И нямаше да чакам сами да се сетят, че не са желани.
Ми да, това с фейсбук, беше детско, обаче все е показателно затова, че не им пука.

vagabond, никога не е късно човек да  си намери и нови  приятели.щом не се получва с тези, за които твърдиш, че не  мислят достатъчно за теб,  просто си създай  нови приятелства.Може и 1-2 да са,  може да са много различни по възраст,  по  семейно положение, по интелект и  "по теми на  разговор",  но да дават онова безценно  усещане за доброта, готовност за  помощ,  готовност за  споделяне на радостни и трудни  моменти.това е то, приятелството.Вероятно има стойностни хора около теб.А тези, оито ти се обаждат само когато сте с  мъжа си заедно, вероятно имат някаква причина, може и да чувстват неудобство ако ги превъзхождаш с нещо, може и друго да е.Но  щом не се получава-  не  се  получава и това е,  няма нужда да се тормозиш за такива неща.

 

Разбирам те-аз живея в града на мъжа си,моите приятелки са далеко-в други градове, държави,чуваме се само по скайп или телефона. Не мога кафе да изпия с тях. Тук си намерих само една качествена приятелка-тя е семейна с приятел на мъжа ми и все пак имам късмет че я намерих въобще-5 години съм вече тук,но друга не съм намерила,а опитах...Хората са основно заядливи и използвачи, гледат ако имат нужда от теб да си им близо,ако не-бегай...Излъгах се остро за две момичета,докато бях в майчинство и бях все с тях-а то излезе голяма подигравка върху моят гръб, че и гледах децата ни да играят постоянно заедно, ама както и да е...Не се лъжа така остро вече-затворих се и аз в своя си свят.

Като ви чета и се чудя - големи жени, пък чак такива дълбоки разочарования, остро излъгани, пренебрегнати Защо всъщност се връзвате чак толкова на хората? Аз за последно такива чувства изпитах към чужд човек в пети клас Сега единствените хора, от чието поведение може да ме заболи, са членовете на моето семейство - мъж ми, децатата, сестра ми, родителите...Приятелите си обичам също, разбира се, но ако някой от тях се отдръпне, едва ли бих страдала дълбоко...Би ми направило впечатлени и толкова. Не знам, детинско ми се вижда чак такова задълбаване

Чак дълбоко разочарование - едва ли. Но е добре човек да прецени правилно хората около себе си и да знае на кого може да разчита.
Аз лично съм го направила това в моя кръг от приятели и съм доволна 

vagabond-
Горе главата и не се коси. Почти всичкото което си изписала съм го изпитала на гърба си. Щом не те търсят, значи не са ти приятели. Когато си дойде съпругът ти идват заради софрата. Някой беше казал, че може би ти се държиш по друг начин със тези приятели а не както съпругът ти се държи със тях. Аз мога да кажа, че пък не е съвсем вярно. Аз съм много весел и много гостоприемен човек но и мене ме търсеха само когато си идваше съпругът ми. Беше ми кофти във началото но пък после свикнах, нищо, че аз много обичам да има хора около мене, да има усмивки, да има радост и шеги. Да си помагаме когато се налага а не само да се тръшкаме по софрите. Наистина виж ако имаш възможност тръгни на спорт и танци, може би там ще си намериш твои си приятели. Не се разочаровай, все някъде са твоите точни приятели и те чакат. Пък ако си от моя град обади ми се на лични ще ти дам телефон. Ще те водя на спорт и танци