След раздялата...

Публикувана: 13 ян. 2010, 13:49 ч.
Последно мнение: 18 ян. 2010, 14:17 ч.

9 369
126

П

13 ян. 2010, 13:49 ч.

Темата е провокирана от моите размисли над това...дали когато дойде краят е наистина край,дали когато дойде краят е нужно,хубаво и значимо хората които приемат края да продължат да се борят за човека,който е сложил края....
Как го обясних само малеее ooooh!

ooooh!

Ако ви зарежат ще се борите ли? Ще търсите ли начин да върнете човека и поправите нещата? Смятате ли,че мъжът когото зарязвате трябва да го направи за вас и връзката ви или по-скоро това би ви дразнило? Какво мислите за държанието на хората след раздялата? И как вие постъпвате?

За себе си мога да кажа,че не съм била от страната на зарязаните но винаги ми се е искало мъжете,които оставям да се борят да разберат причините,да се борят да оправят нещата,да се борят за мен. Това ми се струва задължително и логично при положение,че до вчера са ми твърдяли,че ме обичат и знам,че е така.
Но има мъже,които просто казват ,,След като това е окончателното ти решение значи няма за какво да се боря,, ? Какво мислите за това ?
Честно казано ако аз съм от другата страна мисля,че по същия начин бих постъпила...

Виж целия пост

Марена

Потребител

# 1 13 ян. 2010, 13:53 ч.

Била съм зарязвана, борих се. Със сигурност бих търсила причините, ако пак ми се случи, просто информативно поне да знам. Не мога така с лека ръка да се примиря. Ако още обичам, ще се боря отново, ако се наложи. Но мъжовете не знам как мислят, те го играят горделиви.

Виж целия пост

# 2 13 ян. 2010, 14:00 ч.

Борила съм се, ами. Това е нормална, човешка реакция, според мен.

Но пък, за мое щастие, зарязаните от мен момчета/мъже са си тръгвали с гордо вдигната глава и без излишни драми. Никога не съм искала друго. Би било чиста проба егоизъм, ако изриташ някого и после искаш да дойде да ти се моли. Жестоко направо

Виж целия пост

П

# 3 13 ян. 2010, 14:03 ч.

Цитат на: N_A_N™ в ср, 13 яну 2010, 14:00

Борила съм се, ами. Това е нормална, човешка реакция, според мен.

Но пък, за мое щастие, зарязаните от мен момчета/мъже са си тръгвали с гордо вдигната глава и без излишни драми. Никога не съм искала друго. Би било чиста проба егоизъм, ако изриташ някого и после искаш да дойде да ти се моли. Жестоко направо

Нан,какво значи да ти се моли ? Разделяте се по твое желание и смяташ,че не е редно отсрещният да продължи да се бори за връзката ви и за теб ? А в същото време казваш,че ти самата си се борила в обратната ситуация ? Малко се оплетох Crazy

Crazy

Виж целия пост

N

# 4 13 ян. 2010, 14:06 ч.

Цитат на: ПиПче в ср, 13 яну 2010, 13:49

,,След като това е окончателното ти решение значи няма за какво да се боря,, ? Какво мислите за това ?

За мен това би означавало, че и той е на мнение че връзката ни е изконсумирана и всеки продължава живота си.

Виж целия пост

C

# 5 13 ян. 2010, 14:06 ч.

Била съм зарязвана веднъж.
Първо ми отне време, докато осъзная, че действително се е случило.
После дойде обидата.
Не счетох за нужно да търся обяснения.
Скрих се в себе си.
След много време се срещнахме.
Човекът ми се извини и заяви че е допуснал една от най - големите грешки в живота си.
Банално, нали?

Тези които съм зарязвала, не са ме преследвали.
Късах с гаджетата си категорично, ясно и аргументирано.

Виж целия пост

Потребител

# 6 13 ян. 2010, 14:06 ч.

Цитат на: ПиПче в ср, 13 яну 2010, 13:49

...но винаги ми се е искало мъжете,които оставям да се борят да разберат причините,да се борят да оправят нещата,да се борят за мен. Това ми се струва задължително и логично при положение,че до вчера са ми твърдяли,че ме обичат и знам,че е така.
Но има мъже,които просто казват ,,След като това е окончателното ти решение значи няма за какво да се боря,, ? Какво мислите за това ?
Честно казано ако аз съм от другата страна мисля,че по същия начин бих постъпила...

Mисля, че ако ти се иска мъжът с който си се разделила да продължава да се бори за теб, то значи, че вътре в себе си не си приключила окончателно с него, нито с чувствата си към него. Надяваш се да продължи да се бори за теб, защото в това виждаш надежда да преосмислиш вече взетото решение за раздялата. Т.е. разделили сте се по твоя инициатива, но защото знаеш, че така е правилно и така трябва, а не защото не искаш този мъж до себе си и нямаш чувства към него.
Дали успях да го обясня добре? newsm78

newsm78

Но, ако наистина, ама наистина не искаш да си с даден мъж и си напълно изстинала към него, повярвай ми, няма да искаш той да полага каквито и да е усилия да спаси връзката ви. И ще искаш да приеме решението ти като окончателно-без допълнителни изяснявания, молби, обещания и драми...

Другият вариант е да става въпрос за самолюбие и ласкаене на егото.

Виж целия пост

Пристрастен

# 7 13 ян. 2010, 14:09 ч.

ПиПче.....ти хем искаш да зарежеш един човек....хем после да се борел за теб и да търсел причините поради които си го зарязала? И защо, защо това да е нужно и да трябва някой да го прави за теб? Защото се смяташ за нещо повече от човека, който си зарязала....или че някой ти е длъжен с нещо?

Във връзките си до сега, с изключение на една аз съм се разделяла с мъжете. Никога не съм очаквала, или пък изисквала от някого да се "бори" за мен. За да го направя, значи е имало достатъчно основателни причини, поради които не желая да съм с този човек.

Когато мен ме зарязаха, смятах това за неоснователно....и да, започнах една безумна борба, за да върна това, което имах. Получи се в крайна сметка....но се оказа, че и двамата сме направили твърде много грешки по пътя....и сме прецакали всичко.

Мнението ми е, че като късаш....късаш. И няма такива глупости от сорта - "ама той трябва да се бори за мен"...

Виж целия пост

N

# 8 13 ян. 2010, 14:10 ч.

Цитат на: Ulia в ср, 13 яну 2010, 14:06

Но, ако наистина, ама наистина не искаш да си с даден мъж, повярвай ми, няма да искаш той да полага каквито и да е усилия да спаси връзката ви. И наистина ще искаш да приеме решението ти като окончателно.

Абсолютно вярно. Даже ще ти е досадно и въпроси да ти задава- "ама защо"," как"," какво" Whistling

Whistling

Виж целия пост

П

# 9 13 ян. 2010, 14:11 ч.

Цитат на: Ulia в ср, 13 яну 2010, 14:06

Цитат на: ПиПче в ср, 13 яну 2010, 13:49

...но винаги ми се е искало мъжете,които оставям да се борят да разберат причините,да се борят да оправят нещата,да се борят за мен. Това ми се струва задължително и логично при положение,че до вчера са ми твърдяли,че ме обичат и знам,че е така.
Но има мъже,които просто казват ,,След като това е окончателното ти решение значи няма за какво да се боря,, ? Какво мислите за това ?
Честно казано ако аз съм от другата страна мисля,че по същия начин бих постъпила...

Mисля, че ако ти се иска мъжът с който си се разделила да продължава да се бори за теб, то значи, че вътре в себе си не си приключила окончателно с него, нито с чувствата си към него. Надяваш се да продължи да се бори за теб, защото в това виждаш надежда да преосмислиш вече взетото решение за раздялата. Т.е. разделили сте се по твоя инициатива, но защото знаеш, че така е правилно и така трябва, а не защото не искаш този мъж до себе си и нямаш чувства към него.
Дали успях да го обясня добре? newsm78

newsm78

Но, ако наистина, ама наистина не искаш да си с даден мъж, повярвай ми, няма да искаш той да полага каквито и да е усилия да спаси връзката ви. И наистина ще искаш да приеме решението ти като окончателно.

Другият вариант е да става въпрос за самолюбие и ласкаене на егото.

bouquet

Браво. Много си права....Да,така е...Когато са останали чувствата ти към човека но виждаш ,че с делата му не би се примирил и сложиш края то тогава ти се иска тоя човек да осмисли собствените си постъпки и всячески да се бори за да те върне обратно....Но да те върне не при същите условия,а да се постарае с връщането да направи нещата така,че ти да не страдаш.Защото ако се бори само да те върне при нещо заради,което си си тръгнала ясно е,че няма смисъл...
Но всеки реагира по различен начин.Има хора,които не смятат,че трябва да се борят и това малко си противоречи с техните твърдения,че обичат. Аз поне смятам,че човек когато обича....се бори всячески....дори и след края...

Виж целия пост

# 10 13 ян. 2010, 14:12 ч.

Била съм и от двете страни и винаги съм била наясно, че краят е дошъл, защото връзката не върви. Така че, вместо да се мъчим всеки по пътя си.

Виж целия пост

S

# 11 13 ян. 2010, 14:13 ч.

Да борил съм се, но ако сега се замисля, определено не си е струвало. Бих препоръчал на всеки мъж да си спести унижението да гони жена, която така или иначе вече е решила. Няма да я върне. Просто малко или много ще и почеше самочувствието.

Виж целия пост

А

Анонимен

# 12 13 ян. 2010, 14:14 ч.

Борила съм се, защото се разделихме заради глупост, а още се обичахме.
Така и не се събрахме, но не съжалявам и пак бих се борила, ако съм сигурна, че има за какво.
Иначе, ако аз съм се разделила с някого, то значи, че наистина не съм искала да бъда с него и не очаквам да се "бори" за мен.
И все пак, ако някой ми заяви ,,След като това е окончателното ти решение значи няма за какво да се боря,,, то бих си направила извода, че и на него не му пука вече.

Виж целия пост

П

# 13 13 ян. 2010, 14:17 ч.

Цитат на: Mirama в ср, 13 яну 2010, 14:09

ПиПче.....ти хем искаш да зарежеш един човек....хем после да се борел за теб и да търсел причините поради които си го зарязала? И защо, защо това да е нужно и да трябва някой да го прави за теб? Защото се смяташ за нещо повече от човека, който си зарязала....или че някой ти е длъжен с нещо?

Мирама,нито някой ми е длъжен нито се смятам за нещо повече от човека до мен нито смятам,че всички трябва да мислят като мен.
Просто смятам,че когато двама души се разделят обичайки се все още по ред причини и когато чувствата и от двете страни не са си отишли, трябва да се борим. Така ми се струва редно.
Не мога да си представя мъж който обичам да ми каже ,,Виж това,което правиш е недопустимо за мен и колкото и да те обичам не мога да живея повече така,чао,, и аз да кажа ,, Ами,ок,щом така си решил,,. Звучи ми някак си....безразлично и отблъскващо и далечно от любов и от желание да съм с този човек.

Виж целия пост

V

# 14 13 ян. 2010, 14:19 ч.

Оставяли са ме. Плаках дни наред, няколко месеца се чувствах ужасно, не знаех как да живея без него, защото си мислех, че още го обичам.
Но не се борих. Смятам, че е унизително да тичаш след някой, който вече не иска да е с теб.
Единственото, което можеш да постигнеш е да му досадиш до непоносимост.

Виж целия пост

Препоръчани теми

Защо искате деца ?

56 616
2 556

Лични и семейни отношения

Отношения между интроверт и екстроверт

446
29

Лични и семейни отношения

Къде да срещна подходящия човек за истинска любов?

447
15

Лични и семейни отношения

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.