Разглезени деца?

  Лекси много познато ми звучиш. Уж съм "твърда", но като съм изморена действително отстъпвам само и само да не мрънка, че ме боли главата. Сутрин също понякога правя отстъпки, защото закъсняваме и ако започна да обяснявам..........
  Нашите баби и дядовци не глезят те направо се "оливат". Като са там  и да правя забележки никой не ме слуша. Като са при нас влизат "в час", но за съжаление ни трябва повече време от няколко часа. Правопропорционално на времето при баба и дядо.
  Знам, че Стройна фиданка е права и трябва да сме последователни и единодушни със мъжката половинка, но доста трудно се постига.
 Ето пресен пример от онзи ден. Взимам дъщерята от детска и тя иска сандвич Макдоналдс - казвам, че не може защото е 6 часа и няма да вечеря, а аз искам да яде една супа, а не тези гадни сандвичи. Продължава да мрънка и  като видя, че няма да отстъпя спира и като дойде баща й да ни вземе с колата започна на него да му мрънка и той естествено й взе. На другия ден направо отива при него да си иска "нещото", защото знае, че ще отстъпи.
  Ето вече наченките на "разглезване" според мен. Добре, че детето е на настроения и в повечето случаи разбира от дума.
 

Хи, хи и ти ми звучиш познато . Особено с този пример. Онзи ден искаше след градината чипс. Отказах по същите причини, но...не спря да мрънка. За да изляза горе-долу с чест от положението и да не ми гръмне главата, се "навих" за Нескуик - да не е съвсем на нейното, но и да е доволна. Лошото е, че много зачестиха тези мои "полвинчати" мерки. Колкото повече я хвалят в градината колко изпълнителна, разумна и послушна е, толкова по-трудно управляема става в къщи - сигурно един вид за компенсация 

Значи да ти кажа - ти не си строга, а майка ти е била непоследователна и това е водело до разглезването. Вината не е твоя - бидейки последователна ти правиш най доброто за децата си, просто поговори с майка си и да сте на едно мнение по въпросите на възпитанието.
Не си го слагай на сърце - повечето баби правят така.
Добре че аз случих на баба за децата ми

Искам да ви кажа че на мен хич не ми е лесно щото татенцето е много давателен и никак го няма с последователността. Та ми се налага и него да превъзпитавам

Бебешкия пубертет. Аз изключвах печката от щепсела и го оставях да вилнее. Сега вече знае, че там пари и не трябва да се пипа. Любима му беше микровълновата, като дзънка
Сега сме на вълна бонбони и чипс Само като ги мерне и никоя сила на света не може да го спре да ги вземе.....гледам да не му попадат пред погледа.

Нали реших да съм последователна, и онзи ден ми се наложи да я изнеса на ръци от вкъщи, плачеща и удряща, обясняваща ми, че не иска да съм и майка вече и нямало да ме обича. "Бурята" трая около 30 мин., но тъй като аз удържах победа , после имах едно мило и зговорчива момиченце. Явно това е начина - рядко да изискваме нещо, но направим ли го - да е до победния край

Не мисля, че има винаги взаимна зависимост между това дали едно дете, а защо не и възрастен човек, са разглезени. Един от признаците на разглезеност за мене е когато грешката, или вината, или причината за болката се търсят винаги в околните, а не в себе си. Бях чела преди време статия за разглезеността в едно немско списание, където даваха пример за това как се разглезва дете от най-ранна възраст: да речем детето се удря в масата, заплаква, и вместо да му се обясни, че такива неща стават и просто да го гушнеш и утешиш, масата бива наречена "лоша". Преди няколко години говорихме по телефона за деца с една българка тук, и тя ми се хвалеше как детето и (на около годинка и половина тогава), като падне на пода, започва да го удря с една пръчка и да го нарича "лош под". И че всъщност ... майката го е научила на това. Когато бяхме в България с дете на 1 годинка, чух същото нещо от баща си, тогава се повтори класическата ситуация, в която масата стана "лоша". Докривя ми като си помислих, че и на мене ми е приказвано сигурно така, та затова съм поразглезенка и все гледам да доказвам на себе си, че не съм. Поне при мене тази разглезеност няма нищо общо със стремеж за материална презадоволеност, защото консуматорското ми чувство е много слабо развито - нямам добра представа ни от марки, ни от магазини, нито пък съм в час с модните тенденции. Но все още мисля, че съм разглезена. 

Кажи му на този "доктор", че няма такова нещо като прекалено много любов. Как мога да дам прекалено много любов на детето си? Това е абсурдно! Може ли да се премери чувство, та дори и да му се постави норма - това е недостатъчно любов, това е точно количество, а това е прекалено много! Аз имам едно дете, но вие, които сте с повече от едно; делите ли любовта си, за да ви стига за две и повече деца? Как я делите? На две поравно? На едното по-малко, на другото повече? Що за теории? Аз обичам и мъжа си и кучето си и котето, но това не ознаава, че обичайки ги отнемам от любовта към детето си!
По въпроса за егоизма; аз съм едно дете и не съм егоист; познавам МНОГО деца, които са расли с брат или сестра, които са огромни егоисти. Не може да се правят подобни обобщения!
По въпроса дали задоволено означава разглезено - категорично не! Моето дете е задоволено - има винага хубава и качествена храна, дрехи, играчки, развлечения, НО Тя си знае границата! НЕ означава НЕ! В класа и има деца от по-бедни семейства; някои от тях не са  задоволени, но са ужасно разглезени. Не слушат учителката, правят каквото си искат, създават непоносима атмосфера (няколко майки сме започнали инициатива за решаване на проблема). Тези деца не са презадоволени, нито са единствени в семейството, но са егоисти и разглезени, защото никой не ги е възпитал, че има норми на поведение, граници, които не бива да се прескачат и т.н.
Не прочетох всичко, но това, което казаха Анда и Фиди напълно съвпада с моето мнение.

Добре, де... прочетох, че пишете за бебешкия пубертет, а кога започва разглезването според вас (пишете по-късно, но кога?)? И още нещо - синът ми вече е във възрастта на белите и аз му се скарвам за това или онова, в никакъв случай не вървя след него и не подвиквам непрекъснато, но определено със строг тон му правя забележки понякога. И забелязвам вече, че като направи някоя беля вади една престорено нахилена виновна физиономия ала "знам, че съм виновен." И това ме потриса, защото разбирам, че той има чувство за вина вече. А не искам да го има (аз самата непрекъснато изпитвам чувство за вина за това и онова и не искам да внушавам вина на детето си). Е, хубаво обаче ако пък не се карам... ще отидат нещата към другата крайност май. Как да намеря златната среда???

Четох го това, много е вярно. Няма такова нещо като разглезени деца - това е само преценка на странични наблюдатели и етикет, който те лепват - и от който никой няма никаква полза. Има деца, които изпробват, или вече са се научили да използват, неподходящи начини на поведение.

Абе ние си говорим тук и си вярваме, че няма разглезени деца, ама имам чувството, че махалото полека-лека се обръща. Днес като четох прясно нови ревюта, попаднах на една книга "The Pampered Child:...", има я в Амазон. Та авторката доколкото разбирам твърди, че такова нещо "разглезено дете" си има, и че много деца влизат например в графата "свръхактивни с дефицит на концентрация" заради това, че са просто разглезени. В книгата имало цяла глава за нашляпването и ползата от него.   Преди време май бях слушала по радиото ревю на друга подобна книга, а да ви кажа, тук да се говорят такива неща все още звучи еретично. Но като са почнали да го говорят високо един-двама, колко му е още някой да подхване, и без това има родители, които си шляпват децата, ама го крият официално. Направо си се представям като баба, окайваща горките нашляпани внучета. А най ме е яд, че това са възпитателните принципи на свекърва ми, и ще ми се върне тъпкано. 

това е и моето мнение

Ми точно сега почва - в бебешкия пубертет. Ако му остъпваш прекалено често, то се научава как да си иска с тръшкане и рев. Моето е точно в тази възраст  и се опитва да ме се наложи, мисля, че рядко успява /все пак и аз съм човек - понякога отстъпвам/, но знам ли всъщност.... Повечето пъти ми скъсва нервите с това тръшкане, но устоявам, щом вече съм казала не. Въобще не се стряскай, че детето ти имало чувство за вина вече - това си е съвсем нормално - защо да не чувстваш вина, когато действително си виновен за нещо? Все пак ти не му се караш заради самото каране, нали? Чувството за вина си е част от възпитанието. По-добре ли ще е, ако вместо това злорадства или има чувство за безнаказаност? Казвай не, карай се, когато прецениш, че е постъпило нередно, а ако се усетиш, че си се карала без реална причина - съществува и извинението, нали?

Забелязала съм, че колкото повече човек има, толкова повече иска. Важи и за големите, и за малките. Човешкото око е ненаситно.
Моят син има един оръжеен склад вкъщи, но това не му пречи да си "прави устата" за поредния автомат или пушка. Вече няколко месеца съм наложила забрана и детето съвсем не ми изглежда нещастно. Иначе какво? Порадва са няколко минути на новата придобивка и я захвърля. Вече забелязвам, че повече цени играчките си и ги пази. Виж, книжки му купувам често и без повод. Доскоро предпочиташе играчка, но вече не е така.  Сам осъзна, че книжката го забавлява повече - разглежда я, четат му я, сам я "чете".
Та, в този ред на мисли (за ненаситното око) - да се опитваш да го "заситиш" си е предварително загубена кауза.
Не бих искала моят живот и този на децата ми да премине в блъскане за все по-нов модел кола, прахосмукачка, холна гарнитура.

Забелязала съм по-скоро обратната зависимост: По-бедни родители - разглезени деца.

Пример имам дори в моето семейство. Леля ми и мъжът й са с изключително скромни възможности и сякаш да го компенсират оставяха братовчедите ми да правят каквото си искат, без да имат никакви задължения вкъщи, като всеки техен каприз се задоволява с цената на всичко.