За любовта

    Тони

Любовта за мен е стремеж да се съчетаем със света, да прегърнам всичко, да се потопим в цялото разнообразие.

  Да, Amber, това е едно от измеренията - сингулярното (или греша, Дани? ) Мисля си обаче, че това е един по-висш стадий на любовта. За да се достигне до него, се преминава през Аз-а, обичта към близкия, себеподобния и едва тогава се стига до цялото.

Казва се, че ако човек не обича себе си - не може да обича друг човек. А оттам - и хората, природата и пр....

Философски погледнато, в сърцевината, нещата наистина стоят така. Но в живота - не. Знам, че има хора, които са безкрайно щастливи, ако изпълват с грижи, внимание и любов този, който обичат (детето, съпруга, приятеля). Да дават любов за тях е много по-насъщно, отколкото да обгръщат себе си с такава. Любовта е даване-получаване. Един кръгов обмен на енергии в чувства и желания. Ако има само даване или само получаване - едната страна се изчерпва, може би за кратко време вече е изчерпана.

Аз преминах в различни фази на отношение към любовта и разбирането за нея. През пубертета бях напълно убедена, че не заслужавам да бъда обичана. Това с години ми е тежало без дори да си давам сметка доколко. Това е било вид себеотхвърляне. Много хора познават този етап, надявам се малко да са останали в него за дълго!
След това започнах да си мисля, че това, което ме прави най-щастлива и пълна, е да давам обич. Не държах на получаването - ако го има - има.
Третата, засега поне последна фаза при мен е, когато разбрах, че както аз, така и всеки човек напълно заслужава и да бъде обичан, и да обича и никой, и нищо не може да му отнеме това право! Най-често самите ние си го отнемаме по различни причини...

  Така е Тони. Ако обичаш, чувството те изпълва, стимулира, оцветява живота. Но ако не получиш същото отсреща, значи не оценяваш себе си и начина да успееш да се влюбиш по същия начен в себе си. тогава никой няма да ти устои 

  здрасти.

Любовта за мен е като въздухът,  който дишам.

Какво е любов  

Намалете темпото само за три минути, за да прочетете това. Струва си да докоснете думи, произнесени от деца.
Какво е любов? Група от професионалисти задали този въпрос на деца от 4 до 8 години: ”Какво според теб значи ЛЮБОВ?” Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква.
Вижте и кажете какво мислите:


Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги, дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години.

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара за се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашката му, преди да му я даде, за да е сигурна, че е хубаво и няма да го опари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години


Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години
(О-о-о!)

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с хората, които мразиш.
Ника – 6 години
(Ние имаме нужда от няколко милиона Никита на тази планета.)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, с която го виждаш всеки ден.
Ноил - 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи - 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко - мръсен и потен, и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис – 7 години

Любов е, когато кученцето ти те близва по лицето дори и тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години
(Каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко, седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти, защото хората забравят.
Джесика – 8 години

И финалното:
Лео Баскаглия, писател и преподавател, разказва за конкурс, в който трябвало да журира. Задачата на конкурса била да се определи най-грижовното дете.

Победителят било едно четиригодишно момченце, чийто възрастен съсед наскоро изгубил съпругата си. Когато малкото дете видяло, че мъжът плаче, отишло в двора на господина, покатерило се в скута му и останало седнало там. Когато се върнало при майка си, тя го попитала какво е казало на съседа, а малчуганът отвърнал: ” Нищо, само му помогнах да поплаче”.

Amber, знам, че когато човек е изпълнен с вътрешна енергия и вибрациите му са на ен-та степен - обича и себе си, и всички и всичко наоколо. И привлича като магнит! 


Коконке, значи и ти знаеш, че не можеш без любов!  само внимавай с обгазяванията! 


lenny_pld, слабо е да кажа, че ми беше много приятно да прочета отговорите на децата! Доста от тях ме накараха да се замисля. Трогателно! Дали ще мислят по подобен начин след години?
И още нещо: Тия деца явно са американчета. Дали децата в България имат достатъчно "срещи" с любовта между родители, баби и дядовци? Дали тия деца, които живеят в ежедневни семейни скандали, могат да дадат определение за любов?

Малко енергиен заряд!


http://www.magiata.com/?id=hasanyonetoldyou

Според мен има два вида любов. Едната е любов като привързаност. А другата е чиста божествена любов.

Първия вид идва от дуалистичния свят и е емоцията противоположна на омразата. Втория вид любов е от сингулярността(както сте я нарекли и в други теми) и е любов, която не познава ограничения. Това е според мен и най-чистото чувство.

Незнам вие за кой вид любов приказвате, но май е смесица между двете.

за мен най-чистата любов е тази към децата... обичаме ги безусловно... и струва ми се обратното също не е грешно (или поне докато са малки)... не мога да сравня любовта, която изпитвам към тях, с нищо друго...

аз възприемам любовта именно като енергия, дава ми много сила... щом я формулирам така, значи обичам да получавам любов... имам нужда да я получавам... понякога се чудя дали аз съм способна да дам толкова любов, колкото се иска от мен...

Ах .... любовта ......


Любовта е ...... мост да разбираме другите .....   


"Наскоро започнах да разбирам любовта като способността да създаваш пространство, за да може другият да бъде този който е"




 

Да, да, да - това ми е познато, преживявам го, прекрасно е - дава огромна свобода и потенциал да полетиш. И страшно, ако не знаеш кой си и какво искаш да направиш с тази свобода, изведнъж се оказваш сам в огромна пустиня, която няма с какво да запълниш..

Любовта за мен е многоизмерно и многопластово понятие.

И за мен не е само 2 вида, много и различни са проявленията й - любов към себе си, към представител от другия пол, към приятел, към дете, към родител, животни, растения, земята, планетата, Бог, към вещи и т.н.  Сигурна съм че може да се добавя още към списъка.

Влиянието, ефектът й може и да е в двете посоки - да извиси и обожестви, но може и да убива..

Най-прекрасната енергия, която всички се мъчим да извличаме от другите, всички правим и невъзможното, за да предизвикаме любов у някого.
А е достатъчно само да обикнем себе си. Съгласна съм с твърдението, ако не обичаш себе си, не можеш да обичаш друг. Можеш само да се привържеш към него. Но ако не си готов да му дадеш пространство и свободата да бъде себе си - тогава това не е истинска любов, а някакво его чувство.  
 
Благословен е онзи, който е успял да го открие този безкраен, неизчерпаем източник на любов вътре в себе си. Да се отъждестви с този извор. И да раздава, непрекъснато, на всеки и всичкo.
Безусловно.
И колкото повече дава, толкова повече извира ) Ето това е божествена любов за мен.

Мисля че темата за любовта е необятна, и не би трябвало да ни ограничава по отношение на обсъжданите аспекти.    

  Любовта е центъра, около който се завърта твоя свят.
  Освен това е огледало, в което се оглеждаш. То е едно много субективно огледало, но си го избираш ти.  Ако не се харесаш има два варианта или да започнеш да гледаш така, че да се харесаш или да смениш огледалото 

Лично аз съм сменила много огледала. май намерих най-доброто възможно, но от снощи ми иде да го удуша 

sv_harmony , иска ми се да поговорим за всякакъв вид любов тъй като всяка любов зарежда и осмисля живота и съществуването. За някой например не е позната любовта към всички и всичко, но затова пък чудесно знае какво е да обичаш един човек. И това му стига за цял живот!  Няма нужда от повече, сърцето му е достатъчно изпълнено, всеки ден:D


ray, щом не можеш да сравниш любовта, която изпитваш към децата с нищо друго, смятам, че и ти даваш от себе си достатъчно любов! И тъй като любовта на кантар не може да се претегли, - най-добре е да погледнеш в очите им  Оттам ще разбереш дали любовта, която получават от теб е достатъчна.    Особено детските очи така говорят!



Desss, хрумна ми допълнение към моста: и да бъдем щастливи заедно с друг/ите.
Четох научно обяснение за любовта. Ще го постна отделно. Доста е дълго, но обяснява промените между двама души в различните фази на любовта. Беше ми забавно докато четох.



fastuche , ах, тази пустиня! В пустиня сме и когато сме далеч от любовта.


Това ми напомни на една мисъл от сорта " Любовта е да знаеш, че този, който обичаш може да те убие, но да знаеш, че няма да го направи"

Ох, на мен не ми е достатъчно само да обикна себе си! 


Amber, 

   Съществува ли формула на любовта?
Какво е любовта? Има ли любов от пръв поглед? Защо на едни им върви и те, срещнали се веднъж, после нито веднъж не са съжалили за това, а чувството на други изчезва някъде след първата физическа близост? И изобщо има ли я любовта? Поети, писатели, философи вече няколко века не могат да стигнат до единно мнение. Което е и разбираемо: "Колкото хора, толкова и любови". Докато учените за сметка на това имат свое напълно определено и научно обосновано мнение. Затова може да се каже, че са извели универсална за всички "формула на любовта".

   Американската психоложка Хелен Фишер изследвала дейността на човешкия мозък в момент на "нежна страст". При това, не в момента непосредствено преди половия контакт, а именно в процеса на влюбеност, увлечение, любов, наричайте го, както искате. Тоест, има се предвид нещо разтеглено във времето. Ще попитате какво общо има това с мозъка. Ето че има! Оказва се, че състоянието на влюбеност, отговаря на напълно определени химически реакции и излъчвания, които се поддават на съвременните методи на сканиране. Именно тези процеси активизират мозъка ни в момента, когато ние изведнъж обръщаме внимание на това какви необикновени очи има момчето, което седи отсреща или на това, колко заразително се смее ето онази девойка. И може колкото си искате да говорите за "стрелата на Амур" или за любовта от пръв поглед, чиято съдба решава някой там на небето, но решаваща роля тук играе нашият мозък, нашият организъм. Това е научно доказан факт и от него не можеш да се скриеш никъде. И последствията могат да бъдат най-непредсказуеми: вие можете след час да забравите за предмета на вашата "мозъчна активност", а може и още половин живот да го сънувате.

   Американските психолози, заели се плътно с този въпрос, са стигнали до извода, че състоянието на любовта се дели на три стадии: въжделение, страстно увлечение и привързаност. При това, всеки от тези стадии може, колкото и печално да е това, да се окаже и последен.
   Първият стадий е въжделението. Е, това състояние е пряко свързано със сексуалното възбуждане, с потребността на организма от секс. И той продължава от няколко часа до няколко дни - докато не се смени хормоналният фон, докато организмът не "засити" своята сексуална жажда. На този стадий, май само романтичните и неопитни тийнейджъри или девойки, възпитани със сапунените сериали, където принцът идва на бял кон изведнъж и за цял живот, са способни да оценяват своето състояние като "любов до гроб". По-опитните особи, като правило рядко грешат по този повод. Нещо повече, много млади хора, не достигнали още съзнателния избор на един постоянен партньор, зациклят на първия етап, без да се стремят към останалите. А защо им е? Остротата на усещанията са налице на 100 процента, разнообразието от впечатления - също, а "силните страдания", ако ги обземат, то е само до момента на първото (второ, трето), съвсем конкретно физическо разтоварване.
   Ако на този етап още не сте "скъсали" и сте напълно доволни един от друг, то настъпва вторият стадий на любовта - страстното увлечение. Това вече е по-сериозно! И продължава този стадий доста по-дълго (учените смятат - от 2 до 12 месеца). Да се говори за "трезв ум и здрав разум" в състоянието на влюбеност, е абсолютно невъзможно. Ето как Хелен Фишер го описва:
   "Страстното увлечение представлява само по себе си стадият, на който другата личност не напуска главата ви нито денем, нито нощем и вие не можете да се освободите от нея с усилие на волята. Вашият мозък е съсредоточен върху положителните качества на любимия човек и игнорира всички отрицателни". Това познато ли ви е? Именно в това състояние повечето влюбени до двадесет и пет години вземат жизнено важното решение "да живеят заедно дълго и щастливо и да умрат в един и същи ден". И, както вие сами разбирате, много от тях грешат, тъй като желанието да бъдат заедно в много голяма степен се диктува от все същите злощастни "химически изменения в организма": човек в най-прекия смисъл на думата се намира в еуфория.

   Най-мощният химически допинг допамин, предизвиква чувстото на щастие, фенилетиламин усилива възбудата, серотонинът задържа вашите емоции в състояние на постоянен подем, норадреналинът създава усещането за всемогъщество. Е, как ви се харесва святото чувство на неземна любов, хладнокръвно разложено от досадните учени на съставащите го химически съединения? Можете да възразявате колкото си искате против подобна трактовка, но фактът си остава факт: с такава доза, никакви разумни доводи не ви действат. Между другото, Наполеон (явно не може да не се признае, че е бил умен), предлагал да се въведе закон, според който да се забранява на всички да встъпят в брак, ако се познават по-малко от половин година. А съвременните учени, подкрепящи "химическата формула на любовта", смятат, че тази граница е явно занижена.
   Интересно е, че в женския организъм тестостеронът, наркотикът, затъмняващ съзнанието на човека, се съдържа 20 пъти по-малко, отколкото в мъжкия. Дали това е добре или зле - ето ви информация за размисъл.
   Но рано или късно настъпва третият стадий на привързаност. Това е своеобразен изпит дали сте сгрешили, намирайки се в еуфория, или не. Именно този стадий американските психолози и предлагат за се смята за истинската любов, дадена ни действително за цял живот. Двамата щастливци сега не се занимават да правят любов от сутринта до вечерта и вече се появява време да поговорят и просто внимателно да погледнат един на друг. На преден план излизат съвсем други качества на партньора. И тук, уви, разочарованието може да настъпи много бързо. Нерядко именно в този момент мъжът бива осенен от мъдрата мисъл: "И какво толкова намерих в нея?", а жената започва да разбира, какво е имала пердвид майка й, когато й е казвала: "Не прави това".

    Остава ни обаче само да обвиняваме опиянения от химическите реакции организъм, но от това едва ли ще ни стане по-леко. И все пак, справедливо е да признаем, че се срещат двойки, на които наистина им е провървяло: на тях продължава да им е добре заедно, те имат какво да си кажат един на друг, на много неща гледат по един и същ начин, а дори когато спорят, в споровете им се ражда истината, а не разочарование и сексът се явява логично продължение на близостта на две личности. Такава двойка може с пълно право да каже, че техният съюз е бил не само просто реакция на биохимическото избухване в организма им.

    Ето такава е "химическата формула на любовта". С нея можете да не се съгласите, можете да спорите по нея - кой както му се харесва. Това тук са само "голи" научни факти, без претенции за авторски коментар.