Дългото кърмене носело лоши последствия за мъжете!!!!

Здравей, Парцуца!  

Поздравления за чудесния кърмачески стаж! Сигурна съм, че отглеждаш едно щастливо и уверено в себе си дете, което получава от теб най-доброто - любов, топлина, сигурност, здраве... Всичко това, което върви в комплект с майчиното мляко.  

Съгласна съм с д-р Проданова, че кърмещата жена е толкова психически и физически обвързана с процеса на кърмене, колкото и детето й. Това е общуване на друго ниво между майка и дете, което започва още от бременността (с подготовката на организма да кърми), продължава с раждането (с ранното поставяне на гърда) и така през целия период на кърмене, включително и отбиването. Кърменето е нещо много повече от хранене и съм сигурна, че ти разбираш това щом си в дългокърмещата група.   А отбиването би било един добър преход от бебешкия период към детския, който може да се превърне в поредното естествено събитие и приключение от съвместния ви живот. Както кърменето е естествено и природно заложено у нас, така и отбиването би трябвало да следва своя естествен ход, в идеалния случай.

И за майката, и за детето най-добрия финал на кърменето е когато и двамата го желаят, но това може да стане и по желание на майката - когато има заболяване, несъвместимо с кърменето; когато изпитва емоционална и физическа потребност да преустанови и т.н. Кърменето трябва да носи удоволствие и за двете страни, защото то е взаимност още от първия ден, а не бреме. Ако ти се чувстваш неудовлетворена, то все ще се намери решение, защото детето ти има нужда от твоята усмивка - спокойна майка, спокойно дете.  

Аз съм майка на Калоян, на 3 г. и 7 м. Кърмен е 2 г., 4 м., 10 д., а можехме и повече, защото и двамата го искахме... Той има чудесен спомен от кърмаческия си период, продължава да е нежен и любвеобилен към гръдта, която го е хранила, давала му е топлина и близост. Той кръсти гърдите ми "ати" - една от първите думички, които произнесе. Калоян знае, че бебетата се хранят с майчино мляко и вече е подарил "ати"-тата на очакваната от нас То(п)чица.   В първите месеци от неговото отбиване, той имаше по-силна нужда да се гушка в мен и да гали гърдите ми, но постепенно това отмина и сега го прави рядко, но със същата любов и привързаност.

По никакъв начин не мисля, че съм навредила емоционално на детето си, а напротив. Той получи 2 г., 4 м., 10 д. нещо специално, а от тогава - ежедневно моята любов и отдаденост, но без кърма. Ако отглеждам цицоман, който някой ден ще "уважава" гърдите на любимата си жена, мисля че така ще съм направила и още един човек щастлив барабар с моя син.   И ето какво би било например "отражението" за "бъдещото на сина" ми. Други "травми" и последствия аз не виждам, а смея да твърдя, че най-добре познавам детето си, което е уникално мое произведение!

Съгласна съм с д-р Проданова за ултимативната природа на някои наши решения, НО само по отношение на тези, които касаят възпитанието на децата - създаването на правила, граници на поведение, ежедневни навици! Кърменето е нещо друго, което не бива да поставяме тук, ако искаме да се радваме на здраво и щастливо дете. Още повече когато става въпрос за рязко отказване от гърда, което може да причини много по-голям емоционален стрес (за теб и физически) и за двама ви! Не виждам нищо странно и притеснително в това малкото дете да е "залепено" за майка си - то има нужда от нея, от нейните грижи и напътствия! Огромна част от кърмачетата се чувстват като самостоятелни бойни единици още от малки - уверени в себе си, откриващи нови посоки. Може би децата на изкуствено хранене са привързани към шишето и биберона, а не към родителката си ли?  

За финал ще копирам темата, която пусках навремето в Кърмаческия за отбиването на моя син. Може би ще ти помогне да измислиш алтернативен начин, който да е подходящ и за двама ви: Как бебето се превърна в мъж за 2 г., 4 м. и 10 дни! Също така може би ще ти е от полза да общуваш с кърмещи майки - заповядай на ежемесечните ни кърмачески срещи, на които можеш да намериш подкрепа и да споделиш опит, както и да кърмиш свободно.  

П.С. Д-р Проданова може би би желала да прочете и тази тема...  

Ох, безкрайно благодаря, наистина  
Аз отдавна съм подразбрала, че кърменето липсва май повече на мен....
Да, искам да си почина, но....тъгувам вътре в себе се, явно наистина емоционално още и аз не съм готова да спреме.
Благодаря още веднъж - мисля да продължа още известно време и....ще видим...
Срещите на кърмещите мами все ги изпускам, но вече съм решила да ги посетя ...
Сега отивам да прочета вашата с Калоянчо история