Здравейте,момичета 
Не,не става въпрос за мъж,става въпрос за баща ми.Аз съм на 20 години,а той е на 55.Преди години татко ме обичаше и бях неговото момиченце,даваше всичко за мен и брат ми и бяхме щастливо ( до колкото може) семейство.Всичко започна когато бях в 7ми клас.Тогава той удари майка ни пред мен и брат ми и се разделеиха.След развода трябваше да избираме при кой искаме да бъдем,а това никак не е лесно,в крайна сметка,аз бях момиче на 14 години и реших ,че ще е по-добре да остана при майка ми ,но така направих нещата,че да мога да бъда до него почти всеки ден.И се започна...Той винаги е недоволен,пие много,омръзна ми като отида при него да виждам празни шишета от водка и празни цигарени кутии (той има проблеми със сърцето),аз тъкмо навлизах в пубертета, и като всички деца си михавах през моите промени.Исках да излизам,да се срещам с момчета,да се забавлявам,но той не можеше да го приеме,караше се на майка ми ,че го позволява,обаждаше се на брат ми да следи дали съм се прибрала и така нататък,а повярвайте ми - при мен не се случваше кой знае колко често да не се прибера и винаги се обаждах.Голям проблем беше,ако не спя в моето легло. Никога не му беше достатъчно,че бях една от най-добрите в клас,че завърших елитна гимназия с един от най-високите успехи,че бях дейна-занимавах се с какви ли не извънкласни дейности,не се напивах,не се друсам,до 11 клас даже не пушех ( не че сега пуша кой знае колко).През тези трудни за мен години той направи всичко възможно ,за да ми е още по-трудно.Гледах как се държат бащите на приятелките ми с тях и ми се плачеше,защото и аз някога имах такъв татко.Той постоянно ми се сърди,постоянно ми се кара или ме критикува за нещо,дори когато някой ме похвали пред него,вместо да се зарадва,той ми казва,че съм се подмазвала на хората ,за да ме харесват, а това не е вярно.Понякога съм се ядосвала много,крещяла съм му ,а той ме е удрял.Изобщо мога да си пиша за утре.Вярно е,чде много ми е помагал с пари и никога не ме е оставил в нужда и аз оценявам това,но защо трябва да го прави по такъв начин.Опитвала съм да говоря с него -първо всичко завършваше със скандал,а сега нямам сили и просто плача,защото искам таткото,който си имах.Обичам го страшно много,но каквото и да направя винаги греша,дори не знам дали той още ме обича.Единствения начин е като ми дава пари за образованието ми в Англия и то след молби и унижение от моя страна.Той има фирма,не мога да кажа ,че не може да си го позволи,макар да знам,че не е лесно,но може да седне и да поговори спокойно с мен и да каже -не ,не мога да ти дам пари или ще ти ги дам,а не аз да се чувствам като боклук.По никакъв друг начин не ми показва,че ме обича,дори не ми се обажда,а ако аз не го потърся два дни и ми се сърди.Мисля,че алкохола му оказа голямо влияние,той не беше такъв,сега просто не може да се говори с него и просто не знам какво да правя-когато му покажа,че мога да се справям сама,започват обиди от негова страна,колко съм била самонадеяна(целия 12 клас работих,за да мога да си плат част от разходите за университета),а когато имам нужда от него ми казва оправяй се ,другите как се оправят.Моето решение е винаги грешно за него.Просто ми е много мъчно и ми се искаше да го споделя,благодаря ви за отделеното време
ПС:Знам,че темата я има в Клюкарника,просто обърках подфорумите
Помолих модератор да я заключи.
Виж целия пост
Не,не става въпрос за мъж,става въпрос за баща ми.Аз съм на 20 години,а той е на 55.Преди години татко ме обичаше и бях неговото момиченце,даваше всичко за мен и брат ми и бяхме щастливо ( до колкото може) семейство.Всичко започна когато бях в 7ми клас.Тогава той удари майка ни пред мен и брат ми и се разделеиха.След развода трябваше да избираме при кой искаме да бъдем,а това никак не е лесно,в крайна сметка,аз бях момиче на 14 години и реших ,че ще е по-добре да остана при майка ми ,но така направих нещата,че да мога да бъда до него почти всеки ден.И се започна...Той винаги е недоволен,пие много,омръзна ми като отида при него да виждам празни шишета от водка и празни цигарени кутии (той има проблеми със сърцето),аз тъкмо навлизах в пубертета, и като всички деца си михавах през моите промени.Исках да излизам,да се срещам с момчета,да се забавлявам,но той не можеше да го приеме,караше се на майка ми ,че го позволява,обаждаше се на брат ми да следи дали съм се прибрала и така нататък,а повярвайте ми - при мен не се случваше кой знае колко често да не се прибера и винаги се обаждах.Голям проблем беше,ако не спя в моето легло. Никога не му беше достатъчно,че бях една от най-добрите в клас,че завърших елитна гимназия с един от най-високите успехи,че бях дейна-занимавах се с какви ли не извънкласни дейности,не се напивах,не се друсам,до 11 клас даже не пушех ( не че сега пуша кой знае колко).През тези трудни за мен години той направи всичко възможно ,за да ми е още по-трудно.Гледах как се държат бащите на приятелките ми с тях и ми се плачеше,защото и аз някога имах такъв татко.Той постоянно ми се сърди,постоянно ми се кара или ме критикува за нещо,дори когато някой ме похвали пред него,вместо да се зарадва,той ми казва,че съм се подмазвала на хората ,за да ме харесват, а това не е вярно.Понякога съм се ядосвала много,крещяла съм му ,а той ме е удрял.Изобщо мога да си пиша за утре.Вярно е,чде много ми е помагал с пари и никога не ме е оставил в нужда и аз оценявам това,но защо трябва да го прави по такъв начин.Опитвала съм да говоря с него -първо всичко завършваше със скандал,а сега нямам сили и просто плача,защото искам таткото,който си имах.Обичам го страшно много,но каквото и да направя винаги греша,дори не знам дали той още ме обича.Единствения начин е като ми дава пари за образованието ми в Англия и то след молби и унижение от моя страна.Той има фирма,не мога да кажа ,че не може да си го позволи,макар да знам,че не е лесно,но може да седне и да поговори спокойно с мен и да каже -не ,не мога да ти дам пари или ще ти ги дам,а не аз да се чувствам като боклук.По никакъв друг начин не ми показва,че ме обича,дори не ми се обажда,а ако аз не го потърся два дни и ми се сърди.Мисля,че алкохола му оказа голямо влияние,той не беше такъв,сега просто не може да се говори с него и просто не знам какво да правя-когато му покажа,че мога да се справям сама,започват обиди от негова страна,колко съм била самонадеяна(целия 12 клас работих,за да мога да си плат част от разходите за университета),а когато имам нужда от него ми казва оправяй се ,другите как се оправят.Моето решение е винаги грешно за него.Просто ми е много мъчно и ми се искаше да го споделя,благодаря ви за отделеното време
ПС:Знам,че темата я има в Клюкарника,просто обърках подфорумите
Помолих модератор да я заключи. 
